Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Самота е, когато... 🇧🇬

- Хайде, ученици. Не е толкова сложно - просто напишете какво според вас е самота. А, звънецът би. Довиждане. До утре.
Как ги мразя тия теми! Пиша, потя се, драскам, дописвам, вмъквам, накрая горе-долу ми харесва - вече всяка думичка е отражение на мнението ми, а на следващия ден някой със сериозно ...

Vyrtina

Проза

1.3K 6

"Егати, колко са тъпи мъжете!” 🇧🇬

"Егати, колко са тъпи мъжете!"
- Егати, колко са тъпи мъжете!
- Защо, бе, Силве?
- Ма, вчера излизах с един, ходихме в „Син Сити".
- И той к'во? ...

Mimi1001

Проза » Юмористическая

4.2K 12

Смъртоносно 🇧🇬

Смъртоносно
Топла и ароматна пара се виеше на талази във влажната баня. Ваната преливаше от горещата вода и пухкавата пяна с аромат на жасмин. Замъгленото огледало беше тъжно и безлично, неговата единствена способност, едничкият му талант да отразява, беше отнет. Мъката му щеше да бъде далеч по-малк ...

4orap

Проза » Рассказы

1.6K 2

На финалната права 🇧🇬

- Видиш ли я нашта, ма, Станке? Утре-вдругиден свекърва ще стане, внуци ще завъди, а я каква се е набелила и начервила; косата на букли, всеки ден с нови рокли, с токчета… - От дъното на огромната кухня гласът на старицата звучеше глухо, като на призрак:
- И откога е свалила черното, помниш ли? Едва ...

Katriona

Проза » Рассказы

1.4K 1 8

Клетникът 🇧🇬

КЛЕТНИКЪТ
Зеленината блестеше в градината на г-н Новаков. Бялата къща с множество прозорци и няколко балкона се издигаше величествено сред килими от пъстри цветя. Утринното слънце се отразяваше в новите червени керемиди на покрива. Топлите му лъчи проникваха и през клоните на високите дървета в двор ...

don-kiko

Проза » Рассказы

1.9K 3

Разходка с вятъра ( 8 клас ) 🇧🇬

Днес излязох на разходка в квартала. Оставих се на вятъра и му позволих да ме води. А той има голямо въображение. Криволичихме заедно по тесните улички. Говорихме си, галехме се. Той поиска да отвее якето ми, а аз за миг се зачудих дали съм готова да му го дам. Отпуснах ръце и реших да не се съпроти ...

Veron4o

Проза » Рассказы

1.4K 1

Искаш ли, мила? (изповед на един роден грешник) 🇧🇬

На М.
- Здравей, мила! Знаеш ли? Много ми се иска да те попитам за нещо, а не зная, как да започна. И от какво. У мен има толкова неизречени пред теб думи. Може би трябва да започна от първата ни среща. Когато те видях за първи път, ти беше в един ъгъл. Въпреки хората наоколо, изглеждаше чужда на те ...

ВТ

Проза » Рассказы

1.7K 14

Безмислие... 🇧🇬

Подритна трупа на младо момче, докато кръвта му се стичаше по стъпалата на стадиона. Сетне се появи сълзотворният газ и всички с крясъци, псувни и смъртни закани се затичаха към изхода. Седалките бяха изпочупени, шаловете на „Ливърпул” все още горяха на оградата, а тези които не бяха смъртоносно ран ...

Amadea

Проза » Другие

2.4K 8

Злоядо било детето, много важно, даже е по-добре 🇧🇬

Имам две приятелки, снаха и зълва, много готини мацки. Седим си с тях пред блока и пием кафе. Идва леля Дора и влачи две торби. Дъщерята казва на снахата:
- Айде, бягай да й помогнеш, жената се е натоварила като магаре.
- Я, на теб ти е майка все пак. Не те ли е срам, тичай ти. Аз току-що си запалих ...

svetlanal

Проза » Рассказы

1.4K 18

Изборът (втора част) 🇧🇬

Дежурният полицай вкара арестувания в стаята. Следователят посочи стола.
- Сядай! Да продължим. Ще запалиш ли?
- Да, благодаря!- Борис запали цигара и заговори отново – Докъде бяхме стигнали? Аа, да, за Стела. Щом се хванах с нея, усетих по-различно отношение от страна на другите момчета. Разбирах г ...

Романтик

Проза » Рассказы

1.8K 33

Никога не е късно 🇧🇬

Никога не е късно да погледнеш с добро. Никога не е късно да обичаш. Никога не е късно да се оставиш да бъдеш обичан. Никога не е късно да простиш, както и никога не късно да помолиш за прошка. Никога не е късно да поправиш вече стореното, както никога не е късно да направиш нещо друго. Никога не е ...

Бубчето

Проза » Другие

3.2K 8

Забавни моменти по време на пътешествия... 🇧🇬

Една малка колекцийка от гафове и забавни моменти по време на някои мои пътешествия.
Ефес, Турция
Докато си разглеждах старинния град и слушах забележително сексапилния екскурзовод, една не толкова сексапилна китайка ме настъпи по чехлата и я скъса. Извини ми се, но няма връщане назад. Не можех да х ...

Amadea

Проза » Другие

1.6K 5

Прости ми 🇧🇬

Вървя напред и не искам да се обръщам назад, но ти си там с неустоима усмивка. Когато трябваше да избирам между теб и всички останали, аз те изоставих. Сега разбирам, че ти беше моят свят, моят подслон през сивите и изпълнени с болка дни, моята любов... Съжалявам за болката и сълзите, за безсънните ...

b0x1ngs7yl3

Проза » Эротическая

1.8K 1 4

Да мечтаеш... 🇧🇬

"- Да мечатеш е едно от най-красивите неща, моменти, които прекарваш сам със себе си, мислиш за живота и приятелите си. Но пък няма нищо по-лошо от това да мечтаеш, защото си самотен, да не можеш да споделяш с никого чувствата и идеите си. Да си мечтател е много рискoвано, защото когато въображениет ...

magiq_bs

Проза

2.1K 2

Спасение 🇧🇬

Защитена ли съм? Спасявам ли се? Щадиш ли ме или поощряваш накъсването?
Спи спокойно. От климата е. Не ми понася напоследък. Крилати фрази цепят дърва. А аз се свличам на пода... задъхана. С напукани устни. И засъхнало гърло... от безпочвени сцени. Заразена с угризенията ти. Аз никога не съм ги имал ...

Ralina13

Проза » Другие

1.7K 5

Да купиш живот... 🇧🇬

"Милото ми мишленце..."- Дани се беше спряла до клетката и лекичко го галеше по рошавата муцунка. Беше се свряло в единия ъгъл на клетката, трепереше като в конвулсии и не реагираше нито на гласа, нито на допира й. Отначало се уплаши, че е умряло, никога досега не го е виждала така неестествено прит ...

Mili4ka

Проза » Рассказы

1.7K 13

* * * 🇧🇬

На М.Р.
Сам си в сърцето ми, но ако се чувстваш самотен - приемам оплаквания.

Dion

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.7K 1

Завинаги 🇧🇬

Беше един от най-невероятните хора, които познавам. Не съм срещала друг така мил, всеотдаен и страхотен човек като дядо ми. А си отиде от този свят толкова рано... Нямаше възможността да види как порастват и се развиват хората, които толкова много обичаше и за които даваше всичко - неговите внуци. О ...

SweetDimples

Проза » Рассказы

1.5K 3

Фунийките 🇧🇬

Пердето леко потрепваше, когато през балконската врата влетя нещо. Евгени вдигна очи от монитора и погледна към вмъкналия се предмет. Удари един „сейф" на написаното и стана да види отблизо. Беше книжна фунийка. Като дете и той бе изстрелвал подобни с малка метална тръбичка. Взе я и излезе на балкон ...

sniv

Проза » Рассказы

1.5K 7

Изборът 🇧🇬

Следователят седеше и слушаше прошарения мъж с белезници на ръцете.
- Казвам се Борис Василев Димов, на тридесет и осем години, неженен, неосъждан. Живея на съпружески начала със Стела Димитрова Минкова, на тридесет и пет години. Нямаме деца. Не работя официално никъде. Неофициално се издържам като ...

Романтик

Проза » Рассказы

2K 28

Дяволската къща 🇧🇬

Видя ли мацката до мен? Беше страхотна! През цялото време ми хвърляше погледи.
- Какво ти става? Тя беше толкова друсана, че едва ли е съзнавала в коя част на земното полукълбо се намира.
- Не ставай тъп, човече. Ако вие двамата не бързахте толкова сигурно щях да се уредя с нещо...
- Освен друсани и ...

4orap

Проза » Рассказы

2K 3

Телефонът? 🇧🇬

Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той
мълчеше тягостно и страшно като все още непогребан мъртвец. Това бе звънът на
моето отчаяние. То беше бясно и черно като последна нощ преди смъртта, злокобно и страшно като сянка на обесен, безкрайно и непонятно като отровена на ...

freedom

Проза » Другие

1.7K 7

Искам да ми купиш... 🇧🇬

Влез в магазина на вселената. Аз ще ти дам жълтиците на своите сълзи. Искам да
ми купиш гривна от дъга и да я сложа на ръцете на своята надежда.
Искам да ми купиш огърлица от дъжд, за да я сложа на шията на своите желания.
Искам да ми купиш златната топка на слънцето и да я ритна към вратата на
свои ...

didiislava

Проза » Другие

1.9K 6

Изпуснах вярата си... 🇧🇬

Изпуснах вярата си някъде. (Изпуснах я от радост...) Изпуснах я, докато вярвах, че я владея и си я подхвърлях от ръка в ръка, от миг в миг, от измама в измама...
Изпуснах я като малка детска шарена топчица. Изпуснах я случайно. Сега зная, че е моя, че я има... но никъде не мога да я намеря... Едва с ...

emiliana1

Проза » Другие

1.4K 4

Str 🇧🇬

> Нощ. Стая, широка, стените от прозорци, тавана висок. На пода кръг от малки свещи, няколко възглавници и мека постеля. В единия ъгъл на стаята висока кана с вода и ваза с една жълта роза. От някъде се носи бавна, мелодична класическа музика.
> Млад мъж стои до прозореца и гледа пространството навъ ...

dusiaa

Проза » Рассказы

1.6K 6

Нека догарят свещите 🇧🇬

Бездиханни тонове в ушите ми. И пролетно разлята смола. Крилете на птиците ми са плешиви. Ще заровя пръсти в песъчинките по извивките ти. По раменете и гърдите, зад врата. Ще си опиша кръгове в усещания. И ще стрелям с лък, гърчеща се. Да не мисля за хилядите ножове в гърба...
Ще подгоня нарастващит ...

Ralina13

Проза » Другие

1.2K 5

Самота 🇧🇬

Едно птиче умираше...
Някъде насред големия площад една малка птичка изпитваше предсмъртна агония...
Някъде насред големия площад едно птиче свиваше конвулсивно крачка и изпъваше пъстрата си гушка...
Едно птиче умираше...
През площада вървяха хора, прелитаха птици... ...

Liberty

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 1

Къде сгреших? 🇧🇬

Стая, погълната от цигарен дим. Само мъждукащият пламък на единствената свещ пронизва студения мрак. Тъжният плач на китарата заглушава тишината. Сърцето бие лудо - иска да те намери. Боли, но пръстите не спират да галят струните. Само една сълза успява да се пророни и да се плъзне по дървения гриф. ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Письма

2K 4

Чудното начало до големия, тесен-среден-дълъг ПЪТ - пръст 🇧🇬

Целта, която си поставям в този "космо-бокс буквар", е да представя и опиша
основните професионални позиции и "стимулиращи" придвижвания
в кик-бокса и бокса, пречупени през моята призма на съзерцание! Както и използването на СИЛАТА, която се крие в правилната БИОМЕХАНИКА на движение.
Вниманието ще б ...

ALEBEN

Проза

1.4K 5

* * * 🇧🇬

Всички го наричаха „късметлията". Всички го наричаха „щастливеца". И всички се удивляваха на късмета му. Но никой не знаеше какво точно беше преживял той. Джарод беше трийсет годишен лорд. Живееше във великолепен замък и имаше прекрасна съпруга. Беше винаги усмихнат и знаеше как да се забавлява със ...

izera

Проза

1.3K 5

На излъганите... 🇧🇬

Не го обичам вече! Какъв е смисълът да живея така? - думите се запечатваха по всяка вещ в кабинета ми... Кръжаха из въздуха като птици с прекършени крила... Блъскаха се глухо в стените... Разрязваха тишината с писъка на изчезналата любов и доверие...
Разтварях прозорците широко, за да ги освободя от ...

azura_luna

Проза » Рассказы

1.4K 11

Невидимите деца 🇧🇬

Взе автомата от вече разлагащия се труп на кюрдски военен. Детската му усмивка заблестя, сякаш в ръцете си държеше не оръжие на смъртта, а чисто нова играчка. Сетне подскочи и заприпка бос към изоставените танкове, горящите коли и разлагащата се под яркото слънце човешка плът. Отиде при останалите м ...

Amadea

Проза

1.8K 7

Тъжно изречение 🇧🇬

Любо се събуди в лошо настроение. Бе спал дълго, но неспокойно. Тъмнозелените стени в мрачната баня уловиха навъсения му поглед. Вече седмица беше в България и всички сутрини му бяха криви.
Докато наказваше венците си със стара жилава четка, мозъкът му се разбуди и веднага подхвана с притесненията о ...

sniv

Проза » Рассказы

3.4K 5

Птица и Небе 🇧🇬

Небе... Небе, в което се рея. Необятно, незримо... Няма ограничения, няма време. Всемир се разкри в мен, обгръща ме в полета ми. Летя свободно. Чувствам сила и крилете на душата ми се изпълват с мощ, издигат ме във висини, каквито не подозирах, че съществуват... Безкрайно е... Не мога да го нарека с ...

полет

Проза » Сказки и произведения для детей

1.7K 4

Кореспонденция между мен и мъжа на Светлана Лажова 🇧🇬

Писмо от мъжа й
УВАЖАЕМИ СЪСЕДЕ,
С най-искрени чувства трябва да Ви споделя, че онази вечер жена Ви попадна ненадейно при мен. Докато взимах въздух на балкона, тя ми падна в ръчичките. Тупаше някакъв чаршаф. Искам да Ви уверя най-добросърдечно, че между нас не се случи абсолютно нищо нередно. Тя доб ...

Станислав

Проза » Юмористическая

1.8K 18

Аз СЪМ 🇧🇬

Аз СЪМ
Аз съм змия, изпълзяла от кожата си, преродена. От товара на миналото освободена, олекотена. Той останал е назад по пътя изминат - цял и непокътнат е от мен далечен. А аз съм птица лека, хвърковата като мисъл нова, непозната. Лека като детска мечта, като пролетно ухание, като ведър утринен лъ ...

snowdrop

Проза

1.5K 10

Песента на канавката (8 клас) 🇧🇬

Грозно е тук. До канавката съм. Капчици дъжд мокрят хартията. Асфалтът е кален, локвите са многобройни. Сиво е, несъразмерно е. Дърветата са окичени с найлонови торбички. Колите също са опръскани с кал. Калта е изцапала и мен. Сякаш бучка кал е заседнала в гърлото ми. Боли ме. Трудно ми е да дишам. ...

Veron4o

Проза » Другие

1.4K

Приказка за цигулката 🇧🇬

Имало едно време един цигулар на име Карпачо. Той правел най-прекрасните цигулки на света. Славата му се носела през девет земи - в десета... Ненадминат бил в своя занаят... При него се правели цигулките, с които се свирело на най-добрите концерти и в най-избраните кралски дворове! Въпреки това обач ...

AzDobrata

Проза » Рассказы

5.9K 18

мъжете са цветя 🇧🇬

Мъжете са цветя. Някои от тях са толкова красиви, че дори букет с рози би им завидял. Втори са толкова нежни, че би ги заменила с топлите прегръдки на мама. Трети не са нищо особено, те са като нарцисите. Четвърти пък имат аромат на току-що разпъпил светлолилав люляк и те карат да се чувстваш наисти ...

Бубчето

Проза » Другие

1.2K 4

Пристанището 🇧🇬

"Пристана и заслона", мястото, където се чувстваш защитен, себе си и свободен!
Там, където независимо от това кой си, какъв си и какво правиш, ще получиш
опора и подкрепа. Дали това място съществува - не, не мисля! Това не е място,
ами няколко души, дори не няколко, а един, който те обича, въпреки т ...

CourtsOfChaos

Проза

1.4K

Рассказы и проза современных авторов

Самота е, когато... 🇧🇬

"Егати, колко са тъпи мъжете!” 🇧🇬

Смъртоносно 🇧🇬

На финалната права 🇧🇬

Клетникът 🇧🇬

Разходка с вятъра ( 8 клас ) 🇧🇬

Искаш ли, мила? (изповед на един роден грешник) 🇧🇬

Безмислие... 🇧🇬

Злоядо било детето, много важно, даже е по-добре 🇧🇬

Изборът (втора част) 🇧🇬

Никога не е късно 🇧🇬

Забавни моменти по време на пътешествия... 🇧🇬

Прости ми 🇧🇬

Да мечтаеш... 🇧🇬

Спасение 🇧🇬

Да купиш живот... 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Завинаги 🇧🇬

Фунийките 🇧🇬

Изборът 🇧🇬

Дяволската къща 🇧🇬

Телефонът? 🇧🇬

Искам да ми купиш... 🇧🇬

Изпуснах вярата си... 🇧🇬

Str 🇧🇬

Нека догарят свещите 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Къде сгреших? 🇧🇬

Чудното начало до големия, тесен-среден-дълъг ПЪТ - пръст 🇧🇬

* * * 🇧🇬

На излъганите... 🇧🇬

Невидимите деца 🇧🇬

Тъжно изречение 🇧🇬

Птица и Небе 🇧🇬

Кореспонденция между мен и мъжа на Светлана Лажова 🇧🇬

Аз СЪМ 🇧🇬

Песента на канавката (8 клас) 🇧🇬

Приказка за цигулката 🇧🇬

мъжете са цветя 🇧🇬

Пристанището 🇧🇬

Очередь