Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Как добричкият Микрософт спечели конкурса или Приказка от Вълче Време 🇧🇬

Как добричкият Микрософт спечели конкурса или Приказка от Вълче Време
И нека най-добрият да спечели новия договор за софтуер! - откри конкурса вълкът Ники. И ако има по-добър от " Микрософт", нека да заповяда!
Преди да опишем залата, в която се бяха насъбрали нашите герои, нека кажем две-три думи за ...

siromah

Проза » Юмористическая

2007-11-18T10:50:14+02:00 1.8K 2

Как станах любител... 🇧🇬

Причината за всичко беше Джаза. Не музиката, а Росен, когото всички наричаха Джаза, най-вероятно заради щурите му изпълнения. Все пак кой знае... може и заради музиката да беше, но неоспоримите факти ме навеждаха на мисълта, че ще да е заради невероятните щуротии, в които непрекъснато се забъркваше. ...

Mili4ka

Проза » Рассказы

2007-11-18T10:41:57+02:00 1.5K 14

Ния - 2 🇧🇬

Погледна към часовника на стената. Беше почти 10. Отдавна не й се беше случвало да си позволи такова разточителство. Но беше събота. Не бързаше за никъде. Ех, защо нямаше кой да й донесе чаша кафе…
Надигна се от леглото. Машината нямаше как да я разбере. Облече се и отиде до кухнята. Докато си чакаш ...

Nella_gold

Проза

2007-11-18T10:25:29+02:00 1.3K 6

Три истории с братовчедка ми (2) 🇧🇬

Като му излезе на човек името!
Та и на мене - веднъж показах умения да пиша технически и да правя плакати. И оттогава съм провъзгласена за щатната плакатаджийка на братовчедка ми Мими. Витрината на Центъра за лекарствена информация е цялата заета с цветни плакати, рекламиращи новите лекарства. Цветн ...

PLACEBO

Проза » Юмористическая

2007-11-18T05:58:57+02:00 2.1K 7

Толкова съм добра... 🇧🇬

Клюкарството е утешение за жените, които повече не обичат и които вече не са ухажвани. Ги дьо Мопасан.
И веднага да уточня - аз не клюкаря, а само си споделям, така да се каже. И обичам. А как ме ухажват, но да не се хваля, че не е красиво. Ще ви разкажа друг път.
Ще ме пита снахата защо синовете ми ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2007-11-17T20:38:18+02:00 2.3K 37

Недовършена приказка за тебе 🇧🇬

НЕДОВЪРШЕНА ПРИКАЗКА ЗА ТЕБЕ
Искаше да ти разкажа приказка, в която да се познаеш. Добре, слушай. Настани се до мене и слушай.
Живяло отдавна, много отдавна, преди два пъти по хиляда години, в онези стари времена, когато истински чудеса, вълшебства и магии още се случвали, едно бедно девойче. Бедно ...

LONTANA

Проза » Сказки и произведения для детей

2007-11-17T20:34:09+02:00 2.5K 13

Смъртта на вампира 🇧🇬

Смъртта на вампира
Поглеждайки назад, той можеше да види целия си живот. Векове се нижеха един след друг като мъниста на гердан. Малко помнеше детството си, но никога нямаше да забрави онази нощ, когато умря и отново дойде в света на хората. Оттам нататък всичко бе един вечен фонтан от кръв, убийств ...

шанара

Проза » Фантастика и фэнтези

2007-11-17T15:00:11+02:00 1.3K 1

Отпадъците на едно кошче 🇧🇬

Губя се. В своите собствени задънени улици. Вървя, без да знам къде съм и чета табелите "Добре дошли на улица Отчаяние", "Заповядайте на улица Обърквация", "Здравейте. Вие сте на улица Депресия". Търся някой, който да ми покаже верния път, но покрай мен се движат само сенки - моите страхове.
Какво м ...

Vyrtina

Проза

2007-11-17T13:02:03+02:00 940 3

Три истории с братовчедка ми (1) * 🇧🇬

Моята скъпа, мила, обична братовчедка! Мими. Толкова е забавна, толкова е весела! Няма начин да е покрай вас и на втората минута да не ви разказва някоя от нейните майтапчийски истории, а вие да сте зяпнали с уста и да сте ококорили ей такива очи! Тя е аптекарка – от онези, които хем разбират много ...

PLACEBO

Проза » Юмористическая

2007-11-17T12:34:17+02:00 2.9K 10

Дълг (II част) 🇧🇬

Дълг ( II част)
Примигнах. Отворих очи и последва още един отбялсък. Ножът на Лина прелетя настрани. На мокрия калдъръм, в сгъстяващия се мрак, издрънчаха две остриета.
-- Ти ще умреш!
Лина замахна напред с друг нож, зад мен войниците се отправиха в атака. Севериан ме сграбчи за ръката и ме повлече ...

Nimloth

Проза » Фантастика и фэнтези

2007-11-16T22:59:24+02:00 1.6K 2

обичах те, но не разбра 🇧🇬

Бях момиче малко и самотно, с дъжда аз играех, със звездите аз мечтаех. Бях глупаво хлапе. Но дойде и мигът, в който трябваше да се осъзная, че не съм малкото дете. Огледах се и видях едно момче, момче с две очи като звезди, като езера дълбоки, криещи милион тайни. Привлече ме със своя чар и с начин ...

devilsdreams

Проза

2007-11-16T08:30:48+02:00 2.9K 3

``Никой не ме попита`` 🇧🇬

> Срещнах те и в същия този миг се влюбих в теб! Опитах се, наистина се опитах да не го правя, но никой не ме попита какво аз исках! Всеки гледаше единствено собственото си щастие, всеки виждаше, че правя огромна грешка... Никой не се опита да ме спре, да ми каже, че не си за мен, да ме събуди! И що ...

petu6ka

Проза » Письма

2007-11-15T21:49:35+02:00 2K 1 2

Слепота 🇧🇬

Толкова беше тихо, че за миг тя си помисли, че е оглушала. Пусна напосоки песен. Добре беше със слуха, заслуша се в думите на парчето. Песните бяха създадени за такива като нея - самотници, които да си представят в моменти на глухота душевно парти, където са доволни и щастливи. Е, партита имаше и на ...

danisab

Проза » Рассказы

2007-11-15T21:28:05+02:00 1.1K 4

Път към нищото 🇧🇬

Ветровете брулиха яростно лицето й, но тя вървеше и не се спираше... Зовът, ... онзи нестихващ пронизителен зов, който я привличаше неудържимо, ... някъде! Къде!? И тя не знаеше, само копнееше да го достигне! Дъждът се изсипваше стихийно върху й, но тя продължаваше, стъпка по стъпка да върви...
Не и ...

Jane_d

Проза » Рассказы

2007-11-15T16:54:37+02:00 2.2K 1 27

Среща 🇧🇬

Обикновено не се заглеждам в лицата на хората по улицата. Но това лице... изглеждаше някак гротескно... множеството вертикални бръчки, силния грим и тъмно-червеното червило, излязло много извън очертанията на устните... Спряхме се едновременно. Заговори ми бързо, някак нервно:
- Ама ти изобщо не си ...

Нел

Проза » Рассказы

2007-11-15T15:37:29+02:00 1.3K 6

Пробуждане 🇧🇬

В тъмната нощ блесна светкавица. Звукът от падналата гръмотевица стигна заглушено до свитото момиче. През прозореца се виждаше с кристална чистота развиващата се буря.
Тя стана и дръпна дантелените завеси. После отвори прозореца. Малки капчици започнаха да пръскат по дървения под. Вятърът със злоба ...

Minna_In_Love

Проза » Другие

2007-11-15T15:05:43+02:00 1.5K 1

Улови мига 🇧🇬

Моето лично гуру по физика ме светна (един вид просветление даже получих), че според съвременната наука всичко наоколо е в постоянно движение на частиците. Нещо като непрестанно торнадо с вихри и страшна скорост. Поради тази причина, ако не се наслаждавам на всяка секунда пълноценно, то съм я изпусн ...

mil_miteva

Проза » Фантастика и фэнтези

2007-11-15T14:50:45+02:00 1.7K 1

Деца 🇧🇬

Малката се връща от почивка на море и ми разказва колко хубаво е било и иска пак да ходи. И ми казава:
- Една леличка всеки ден идваше на плажа и ми повтаряше името.
- Какво казваше?
- Монички и гевреци, монички и гевреци. Тя от къде ме познава?
Записах двете си деца да тренират футбол, за да не се ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2007-11-15T09:18:10+02:00 1.6K 26

Моята майка работи „ кучка” 🇧🇬

Всеки ден, когато се връщах от работа, пътят ми минаваше покрай една детска площадка в междублоковите пространства. Обикновенна, само с една люлка и пясъчник. Направи ми впечатление, че всеки път там виждах да седи самотно, на люлката, едно и също момиченце. Независимо дали е слънце, дъжд или вятър. ...

Романтик

Проза » Рассказы

2007-11-15T08:41:56+02:00 2.5K 50

Висящата градина 🇧🇬

Всички спят във висящата градина, така, че не говори. Спят с въжета около вратовете, спомените вече са изстинали върху бялата им кожа, студена като смъртта. Сънуват под оголените корони на дърветата, за първи път свалили маските си, а пръстите им едва докосват върховете на тревата. Безформени и неми ...

VeniVidiVicioUs

Проза » Рассказы

2007-11-15T07:45:07+02:00 1.1K 1

Крадец ли е Шабан? 🇧🇬

Баща ми, определено, е зает човек. Ходи на работа, не оставя и къщната, но остане ли малко, ей така, взема книжката.
Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той по ...

кремик

Проза » Литературные очерки

2007-11-14T21:51:19+02:00 1.6K 1

Както си стояхме там... 🇧🇬

Както си стояхме там, помня, ти искаше да се върнеш обратно. А мен ме беше страх да ти кажа,че нямаше път назад. Но изведнъж ти се спря. Дори не продума. И тогава знаех, че си разбрал. Знаех, че е трудно.
Ти стисна ръката ми и изтърва цветето. То падна долу, под скалата. Гледах го как пада и осъзнах ...

princess_havok

Проза » Рассказы

2007-11-14T16:40:11+02:00 1.4K 3

... не е толкова много време 🇧🇬

Полет... стремглав, безкраен полет; безумна цветова смесица с ослепителна яркост изпълва пространството около мен, до най-отдалеченото ъгълче на възприятията ми; наоколо се стелят тежки вибрации, пронизват съществото ми; застопоряват ме в балон, пълен с безвремие, а след това ме изстрелват нататък к ...

Воркосиган

Проза » Сказки и произведения для детей

2007-11-14T15:54:55+02:00 1.2K 4

Отвъд реалността... 🇧🇬

Един учебен час… Ах, колко дълъг ми се струва! И в тази стая… Дали ще оцелея? Накъдето и да се обърна, виждам хора, забавляващи се по свой си начин. Осъзнах, че ние сме просто 25 човека, събрани на едно място, като в една кибритена кутийка. Минали са само 5 минути, а усещам, че съм тук от много врем ...

Even.in.death

Проза

2007-11-14T15:45:36+02:00 887 1

... 🇧🇬

Напомни ми нещо... Не, не е точно същото, но...
Един телефонен звън, който прекъсна агонията. Агонията на една любов, голяма любов, силна любов, вече отровна любов.
Беше неговият телефон. Иззвъня точно когато...
Разговорът беше тежък. Не вървеше. Като всичко, което се случваше в последните две годин ...

Нел

Проза » Рассказы

2007-11-14T09:44:41+02:00 1.2K 1 7

Стихията 🇧🇬

Наталия (или Нати както я наричаха приятелите И) приключваше с приготвянето на масата. Днес щеше да е големият ден. Очакваше го с нетърпение. От известно време излизаше с новия лекар от окръжната болница – Радомир Иванов. Срещите им не бяха много чести и се ограничаваха в кратки вечерни излизания, к ...

Романтик

Проза » Рассказы

2007-11-14T09:27:20+02:00 1.6K 31

Гоненица из виртуалните пространства 🇧🇬

Оказа се, че освен всички останали, имам още един недостатък. За добро или за лошо, имам въображение. То е упорито като оня полезен приятел на човека - магарето - инати се и си иска своето. И ми причинява беда след беда. Заради него не мога да се влюбя в някой, ако не мога да си го представя. Катего ...

Юлия

Проза » Юмористическая

2007-11-13T23:47:02+02:00 1.5K 7

ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО 🇧🇬

ЙОРДАН МАТЕЕВ
ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО
Роман
Посвещавам на моите родители
ПЪРВА ЧАСТ ...

jordan2

Проза » Повести и романы

2007-11-13T16:44:08+02:00 3.6K 1

Празници няма, празници има 🇧🇬

ПРАЗНИЦИ НЯМА, ПРАЗНИЦИ ИМА
Мелодичният джаз се лееше от радиоапарата и по някакъв странен начин се смесваше с пелената от тютюнев дим, която обгръщаше стаята и й придаваше приятна атмосфера, въпреки липсата на отопление и оскъдната мебелировка.Той седеше на изтърбушеното кресло с цигара в уста и ба ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Рассказы

2007-11-13T16:29:02+02:00 956 1

Щом завесата се вдигне 🇧🇬

ЩОМ ЗАВЕСАТА СЕ ВДИГНА
Болката в главата й се усилваше бавно и вече ставаше нетърпима. Подути от тридневния плач, очите й се зачервиха и почти не изпълняваха предназначението си, а и нямаше изглед двете малки успоредни поточета от сълзи да спрат.
Мислите в главата й бушуваха с такава сила, че за да ...

smelo_sarce

Проза

2007-11-13T14:58:22+02:00 950

Кой какво прави аз със късмета си ходя:):):) 🇧🇬

Понеже много ни се насъбра напоследък, аз и Момчо решихме малко да отидем с малчи на гости. Речено-сторено... Имах покана от едно невероятно момиче за визита. Но понеже Момчо наскоро започна тази работа и нямаше да е много желателно да моли за дни, тръгнахме аз и малчо.
Момичето (макар и да е жена, ...

lunna_sianka

Проза » Юмористическая

2007-11-13T09:05:39+02:00 2.1K 15

Подаръкът на мама (2 част) 🇧🇬

Днес остана да работи пред компютъра. По едно време чу тихичко отваряне на вратата и след малко едно коте се покатери по нейните крака. Едновременно с това някой запъхтян придърпа стол зад нея и две познати ръчички закриха очите й. Младата жена се усмихна и зачака. След няколко секунди чу скъпо за н ...

ВТ

Проза » Рассказы

2007-11-13T08:45:34+02:00 4K 13

Как беше родена чалгата или защо Крум Страшни не влезна в Европата 🇧🇬

Как беше родена чалгата или защо Крум Страшни не влезна в Европата
Кървавите лъчи на слънцето запалиха хоризонта. Хора и животни се размърдаха, защото беше време за жътва. Вместо снопи от жито, щеше да има от човешки трупове. Всички боляри се бяха насъбрали във Великата шатра. Старият боляр отпи от ...

siromah

Проза » Юмористическая

2007-11-13T08:31:37+02:00 2.4K 8

Аз и ти 🇧🇬

Аз и ти
Как продължаваме напред, след като пътят зад нас се срути? Има ли начин да не се игубим, ако не знаем откъде сме дошли? Понякога е добре да се обръщаме назад, за да знаем откъде сме минали. Фактът, че има обратен път назад, сам по себе си е достатъчен, за да се чувстваме сигурни, за да знаем ...

jeannedarc

Проза » Рассказы

2007-11-13T08:13:31+02:00 1.5K 1

Бледи утринни лъчи 🇧🇬

Бледи утринни лъчи проблясваха в стаята. Тя лежеше спокойно,
с едва притворени очи. Снощните събития бяха разбунтували съзнанието
й до толкова, че не можеше да заспи.
Преди по-малко от шест часа, тя бе излязла с приятеля си. Бяха
решили да се отделят от всичко друго и да обърнат внимание на себе си. ...

stormy

Проза » Рассказы

2007-11-13T07:47:54+02:00 1.5K 1

"Любовта идва като гръм от ясно небе." 🇧🇬

"Любовта идва като гръм от ясно небе" - разказ с продължение...
... Публикувана действителна история в един вестник, чиято задача, поставена за читателите беше да я довършат... Историята накратко... Мартин е влюбен в Ани, но тя има приятел - Борис. Когато настоящият приятел отсъства от града, Ани си ...

XpuCuTyy

Проза » Рассказы

2007-11-12T19:09:53+02:00 1.3K

Историята на един старец 🇧🇬

Всеки ден дядо Генчо седеше на улицата върху едно пънче и пушеше нервно цигара. Очите му, влажни и тъжни, болно се взираха в простора и сякаш гонеха една недостижима мечта.
Винаги го поздравявах. Колкото и странен да беше, старецът излъчваше някаква нежност, въпреки грубите му ръце и набръчканото ли ...

byboJle4e`f

Проза » Рассказы

2007-11-12T16:42:35+02:00 1.5K 10

Дървото 🇧🇬

На площада в нашия град имаше едно дърво. То просто си стоеше там и наблюдаваше хората. Наблюдаваше ги, но те не го забелязваха. Минаваха всеки ден покрай него и никой не му обръщаше абсолютно никакво внимание. И така стоеше си дървото, а хората го заобикаляха и не му обръщаха внимание. Но ето, че е ...

Johney

Проза » Другие

2007-11-12T14:44:53+02:00 1.2K

Истории с пръстен 🇧🇬

Днешният разказ не е мой. На приятелка е. Казва се Биляна. Тя ми го прати с молба по него да напиша нещо... но, както сами ще се убедите, няма нужда да се пипа или да се пренаписва. Надявам се да го оцените, както аз го оцених, т. е. с абсолютната шестица! :-)
Истории с пръстен
Или
Вълшебният пръсте ...

Нел

Проза » Рассказы

2007-11-12T14:27:27+02:00 2.9K 7

Любовниците 🇧🇬

Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане. Ръцете й здраво хванали тръбата на таблата на леглото. Тялото й се извиваше в сладостни извивки. Да се люби с този мъж винаги беше удоволствие. Всеки път я караше да бъде на гребена на вълната. Идваше в къщата му с голямо желание. Не й правеше впе ...

Романтик

Проза » Рассказы

2007-11-12T08:43:53+02:00 1.7K 24