Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Ал Капоне и аз 🇧🇬

"С пистолет и добра дума можеш да постигнеш повече, отколкото само с добра дума."
Ал Капоне
Като го прочетох и... си купих пистолет. Детски, но мъжът ми не знае, защото е като истински. Няма да изхвърля боклука. По три пъти съм пробвала и... Изхвърля, къде ще ходи. Не можел да повтаря? Как може вече ...

svetlanal

Проза

2007-10-18T23:33:42+03:00 2.9K 32

малко приключение 🇧🇬

Бях излязла в гората с най-агресивното си куче и две малки - на 3 месеца, за да ги уча да вървят с мен. Хванах най-безлюдната пътека (за да не пострада някой), съответно не беше поддържана и на места ставаше непроходима. Аз кривнах през гората и знаех накъде вървя, обаче чух гласове - някакви дървар ...

полет

Проза

2007-10-18T16:17:53+03:00 1.1K 1

За брат ми ;(((( 🇧🇬

Всеки ден болката става все по-силна и непоносима. Липсваш ми ужасно много. Не знам как се получава така, че те обичам, а никога не съм те познавала. Само знам, че си бил по-големия ми брат. Ти се появи на бял свят със затворени очи и никога не почувства страх, болка, ужас. Ти винаги си бил и ще бъд ...

Sheila

Проза

2007-10-18T14:17:31+03:00 3.1K 2

Малка нощна история- История 6 🇧🇬

- Като бях малка - започна Крис - баба често ми разказваше една приказка, преди да заспя. Много я харесвах, въпреки че и малко се страхувах. Разказваше се за г-жа Труде.
- Звучи интересно. - Джейд я погледна весело, преструвайки се, че не забелязва намусените Дейвид и Ейдриън. Дейви нервно си играеш ...

princess_havok

Проза

2007-10-18T14:15:46+03:00 1.3K 2

Нещо малко 🇧🇬

Когато е нужно мъничко от нещо, но всичко, с което разполагаме е просто част от едно цяло...
... нужно е толкова малко...
... но сме способни да дарим само всичко, което притежаваме или да останем безразлични...
... към всички останали...
Колко по-лесно е да отдадеш цялата си същност на някой, откол ...

unlovable

Проза

2007-10-18T12:18:11+03:00 863

Една надежда 🇧🇬

Една надежда
В живота си всеки има поне пет ситуации, за които може да се сети без много да му мисли, които го карат да си спомни, че е просто човек. Дали ще е слабост някаква, или малък компромис с големи следствия за съвестта, или може би неочаквано, но реално случило се предателство - ефектът вин ...

smelo_sarce

Проза

2007-10-18T11:18:59+03:00 1.1K 1

Почивката 🇧🇬

Беше лятото на 1997-ма.
Имахме карта за почивка на море - в Приморско. Денят, в който трябваше да пътуваме, беше толкова чакан от хлапетата! Защо ли? – ще попита някой. Ами ще му отговоря – щяхме да пътуваме с влак. В къщи се изреждаха въпрос след въпрос поради тая причина, тъй като за тях думата "в ...

Nella_gold

Проза

2007-10-18T09:00:43+03:00 987 9

Изтлели ли са въглените? 🇧🇬

Варвара мечтаеше... в обятията на тъй познатия крайморски пейзаж - на пожълтели треви из полетата и хълмовете край морето, на тътнещи мокри скали и на ширналото се море - от което свят да ти се завие, прималява ти като го видиш - всеки път, след година, или на раздяла... като любим, в когото се влюб ...

aranhuez

Проза

2007-10-18T08:39:26+03:00 1.3K

Проклятието на първата среща 🇧🇬

„Искам ли? Не искам ли? И да искам, и да не искам вече се уговорихме с Мартина да идва след училище у нас. Абе, аз какви й ги мисля на тая Мартина... ще й спре дъха ако разбере. Само веднъж да ми дойде тука. Първо филм, после ще си говорим за книги... Стефи ми каза, че обичала да чете фентъзи. Е, не ...

РоРо

Проза

2007-10-18T08:35:15+03:00 2K 5

Късмет 🇧🇬

Късмет
Събуждането беше неприятно, главата ми тежеше поне половин тон, а в устата ми се беше загнездила не сдъвкана част от жилавото тяло на сириец-диабетик. Аспиринът беше на една ръка разстояние от мен, но сякаш бе на километри. Какво, по дяволите, се случи снощи? Бях там по работа, трябваше предл ...

DarkSideOfTheMoon

Проза

2007-10-17T17:34:15+03:00 954 2

Светлината, която рисуват очите 🇧🇬

Светлината, която рисуват очите
- Вчера срещнах приятелката ми, с която днес сутринта ходих на кафе. Близо от година не бях я виждала и много и се учудих на нейното държание! - Албена говореше с вълнение на своята приятелка, която тя наричаше „Мони".
Наричаше я „Мони", защото на Албена и беше предел ...

nacht

Проза

2007-10-17T12:30:00+03:00 1.2K 2

Безименният 🇧🇬

Скучаеше. Вече трети час сърфираше из Интернет и не и ставаше нито по-весело, нито по-леко.
Беше в някакъв литературен сайт. "Безименната" разказ от... Зачете се...
----
Последният хотел... и последната надежда угасна.
-Съжалявам, но има конференция! - администраторката се усмихваше смутено, ...

Нел

Проза

2007-10-17T10:32:37+03:00 1.1K 3

Приказка за лъжливото овчарче, Тошко Умната Главица и дядо Торбалан 🇧🇬

- Америка е чудесна държава! - хвалеше се Югото на сънародника си, с който се бяха запознали на "Моста на Въздишките". - Пасатът ми плати 20 долара за по-малко от 4 часа работа!
- Всъщност - 3 и половина! - поправи го другарят му. - Както се бяхме пазарили по 5 долара на час, трябваше да ни даде 17. ...

siromah

Проза

2007-10-17T10:08:36+03:00 5K 1

Нещо различно, нещо ново - нека бъде за нея :) 🇧🇬

Не знам за какво да пиша. В интерес на истината аз почти не пиша - само когато ми дойде музата. :P Но, сега наистина има нещо, което бих желала да споделя... Нещо за един човек, когото много ценя...
Тя е странна. Тя е различна. Тя е много добър приятел (ахх, тази дума... защо толкова рядко я спомена ...

Soppy

Проза

2007-10-17T09:58:58+03:00 1.5K 5

Две заспали даскалки и един таен агент на ДСК 🇧🇬

Нели ‎(23:33):
a dqvolite kak izglezhdat otstrani?
Nick ‎(23:34):
смирени , може би усмихнати ... ехидно
може би с вратовръзка и куфарче, или на токчета с черни очила ...

Lingerie

Проза

2007-10-17T09:55:51+03:00 1.1K 3

Любов с всичко друго 🇧🇬

Бавно се нижеха дните. Спокойно, лежерно, монотонно и скучно се изплъзваха стрелките по циферблата.
- Мамо, мамо, искам вода! - една малка бледа ръчичка се протягаше от леглото.
- Да, слънчице! Веднага! Ето!
- Мамо, не искам повече тази играчка!- Раличка посочи святкащото сърчице на монитора- искам ...

РоРо

Проза

2007-10-16T22:11:59+03:00 1.5K 2

Знанието е сила 🇧🇬

Знанието е сила
Вървях замислена по главната улица до моя блок, навела глава надолу, с мисълта какво ще правя след като вече завърших основното си образование. Убедена, че аз мога да работя това, което искам, т.е. банков счетоводител. Както си вървях, ми се стори, че някой извика моето име, поогледа ...

nacht

Проза

2007-10-16T20:45:18+03:00 2.3K 3

Есенен вятър 🇧🇬

Той очакваше да чуе нещо... Каквото и да е... Но тишината пилеше съзнанието му като с трион, разполовяващ вековен дъб...
Вятърът си играе безмилостно с крехките листенца на дърветата, а мракът обгръща всичко наоколо и едва блещукащата светлина от уличната лампа прави света да изглежда злокобен...
Ду ...

avantasia

Проза

2007-10-16T20:37:29+03:00 1.6K 5

ГРАДСКА ЛЕГЕНДА 🇧🇬

ГРАДСКА ЛЕГЕНДА
Нощта бавно се спускаше над големия град, все по-малко хора се виждаха по улиците. Уличните лампи осветяваха булеварда като последен спомен от оживлението на деня. Беше хладно, обичайно за края на октомври, когато есента беше в разгара си, окончателно преборила летните дни.
Той седеш ...

DarkSideOfTheMoon

Проза

2007-10-16T16:29:47+03:00 1K 4

Под дъжда 🇧🇬

И ето - сряда вечер е... Дъждът отново се сипе над пустите градски улици... Тук-таме се виждат черни сенки зад ъглите... Възрастни, хванати под ръка... Млади деца, нагазили в локвите и омокрили крака... А на средата на улицата застанал младеж, с поредната доза в ръката и запял: "Боже, спаси ми душат ...

Soppy

Проза

2007-10-16T14:14:21+03:00 1.4K 2

За цигарите и хората (и колко много си приличат) 🇧🇬

Тиха музика, последната цигара и син мрак. Бах. Йохан Себастиан Бах. И много цигарен дим. Преди беше лек джаз и много цигарен дим. Всъщност, значение няма. Скоро и димът ще си отиде.
- Имаш ли цигара?
Смутено мълчание
- Имам ли цигара?
Неохотно потупване по джобовете на току-що изпраните ми джинси ...

unlovable

Проза

2007-10-16T10:48:48+03:00 1K 1

Объркано 🇧🇬

Къде да отида? Къде да се скрия, за да не се чувствам като боклук??? Къде мога да немеря мир и спокойствие??? Писна ми всички да ми казват колко хубава съм, колко съм добра, колко много мога да постигна в живота... Какво мога аз? Нищо!!! Не мога да задържа човека, който значи толкова много за мен. К ...

sandora

Проза

2007-10-16T09:20:55+03:00 1.1K 5

Ах този дъжд 🇧🇬

"Не може", "не трябва", "недей". В един период от живота ми само това казвах. На мъжа ми: „Недей, децата още не са заспали". На децата: „Не пипайте!", „ Не викайте!", „Не тропайте". Всичко започвах с НЕ. Е, по едно време ми писна.
Прибирах се от работа и бързах да взема малкия от детска градина. Вал ...

svetlanal

Проза

2007-10-16T09:09:51+03:00 1.5K 31

Вещите които рядко използваме 🇧🇬

Вещите, които рядко използваме
Мониторът осветяваше запушената стая и хвърляше своя отблясък върху сиво белите стени. Той се взираше в черните бутони на клавиатурата и нервно почукваше с пръсти по бюрото. Цяла седмица не беше написал нито ред, който минути след това да не изтрие. Десетки цигари и ня ...

DarkSideOfTheMoon

Проза

2007-10-15T16:26:17+03:00 982 4

Малка нощна история - История 5 🇧🇬

- Ако искаш ти бъди първа. - Джейд се обърна към Кристина.
- Не, сладурче, ти си наред.
- Сладурче? - Дейви повдигна вежда.
Джейд леко се изчерви и започна:
- Джоузеф бил едва на десет години, но свирел на пиано по-добре от много по-възрастни и известни пианисти. ...

princess_havok

Проза

2007-10-15T14:22:09+03:00 1.5K 2

Свобода 🇧🇬

Кремена натискаше газта. Свободна... Щастлива...
Чистачките едва смогваха на силния дъжд, но тя не спираше, натискаше газта.
Когато замина за Гърция, беше на двадесет и две, прекалено млада, за да послуша какво и говореха. Душата и беше прекалено чиста, за да приеме, че има и много мръсотия в живота ...

Нел

Проза

2007-10-15T13:06:39+03:00 1K 5

* * * 🇧🇬

В странноприемницата... когато спра да отдъхна след дългия преход, тя ме посреща на прага и ме погалва с хладната си ръка. Въвежда ме в покоите си и ми шепне красиви думи за любов, за страст, за приятелство. Разказва ми и попива сълзите ми с дългата си абаносова коса - толкова красива и истинска...
...

полет

Проза

2007-10-14T16:00:04+03:00 1K 7

Тихата смърт 🇧🇬

> ... опитах се да и помогна, тя затъваше. Открих, че я е страх и проблемите валяха. Къде бях аз? Там до нея, гледах я през ледена стена. Тя танцуваше на своя гроб. Аз бях неин пълен роб, но тя затъваше. Аз бях там и гледах как се сриваше стената. Стоях на плажа и гледах залеза без звук. Опитах се д ...

m1l3t0

Проза

2007-10-14T15:04:50+03:00 1.4K 3

Никои не убива длъжниците 🇧🇬

НИКОЙ НЕ УБИВА ДЛЪЖНИЦИТЕ
Когато се събуди навън все още валеше, не толкова силно, колкото когато си легна, но достатъчно, за да засили главоболието му и да го накара да посегне към ксанакса. Не че той щеше да му помогне срещу пронизващата болка в слепоочията, но поне мислите му щяха да се отвеят ня ...

DarkSideOfTheMoon

Проза

2007-10-14T12:16:19+03:00 953 2

Притча за Слънчицето и сърдития облак 🇧🇬

Една сутрин Слънчицето се събудило, протегнало ръчички, потъркало очички и се протегнало. Станало, измило си зъбките и тръгнало по хилядолетния си път, да си върши еднообразната, ежедневна работа. За да я поразнообрази, то с усърдие търсело и най-дребната тревичка, и най-незначителната песъчинка и с ...

neleta

Проза

2007-10-14T10:16:41+03:00 1.7K 5

Прошка 🇧🇬

Беше късна есен. Листата на дърветата почти бяха окапали. Но все пак време беше – скоро щеше да започне да вали сняг. Комините на къщите отдавна вече пушеха. Беше свечеряване и всеки беше на топло в къщи. Само един белобрад старец зъзнеше навън. Старец, над който животът беше стоварил цялата си теже ...

dimity

Проза

2007-10-13T20:04:45+03:00 1.6K 1 4

Подаръкът на мама 🇧🇬

Тя се притисна към него. Отдавна минаваше полунощ, а и двамата не можеха да заспят от вълнение.
- Мили, искаш ли да тръгнем сега? Много ли си изморен?
- Защо точно сега? Нали решихме утре сутринта.
-Нямам търпение. Така ми се иска всичко да свърши и да започнем нашето първо пътешествие заедно.
- Мил ...

ВТ

Проза

2007-10-13T19:51:20+03:00 2.9K 24

Две истории от хотелската стая 🇧🇬

Малкият телевизор припращя и се включи. Екранът му, като голямо око, се огледа. Нямаше никой в стаята. Дано...
Днес се надяваше да си почине. Последните две нощи не можа да спи. Нуждаеше се от преглед. Какво ли чака още собственикът? Или ще го отпрати на онова ужасно място, където отиваха и другите ...

Романтик

Проза

2007-10-13T16:32:39+03:00 1.4K 20

А важно е да имаш приятели 🇧🇬

А важно е да имаш приятели
(Посветено на Иво)
Тя падна като есенно листо на поляната, отрони се леко, но всъщност падна доста зловещо. Зловещо беше, защото беше сама, другото листо беше останало горе на дървото. Но и двамата бяха самотни. Тя го търсеше винаги, когато усещаше студения вятър да я пона ...

Dreeam

Проза

2007-10-13T16:19:22+03:00 1.2K

Из моя дневник 2 🇧🇬

02.06.06
Забравих те! Прости, забравих те! Забравих ти очите! Забравих устните, ръцете! Забравих!
А ти... Ти пък не забрави в сънищата ми да идваш... Но няма смисъл вече. Не виждам лицето ти. Не го помня! Не те помня!!!
Не помня как говореше и отдавна не мога да разгадая следващата ти дума. Ах, а ка ...

lady_rose

Проза

2007-10-13T15:26:00+03:00 1.1K 3

От голямата уста си патя, сестро... 🇧🇬

- Марийке! Добре, че ма спря, сестро... Така са бях умислила, като нищо щях да та подмина... Ма и ти тъй си са променила... На себе си не мязаш, Марийке! Какво са е случило с тебе? Ех, ама така са радвам, от колко години не сме са виждали... А помниш ли на времето... всеки ден заедно, даже на един ч ...

Mili4ka

Проза

2007-10-13T14:35:39+03:00 1.4K 16

Прилепите 🇧🇬

ПРИЛЕПИТЕ
Барът беше това, което той очакваше. Слабо осветено помещение с нисък таван. Все още нямаше много посетители, но достатъчно, за да остане незабелязан. Пристъпи бавно към вътрешността, но все пак достатъчно бързо, за да не привлича вниманието върху себе си. Седна на едно от високите столчет ...

DarkSideOfTheMoon

Проза

2007-10-13T13:03:05+03:00 940 4

Моята си лудост 🇧🇬

Мисля, че полудявам... А това на 18 години определено не е нормално състояние. Какво е нормално за един млад човек? В днешно
време точен отговор няма...
Липсваш ми. Само това ми се върти из главата. Да ти се обадя ли?... Какво ще стане, ако се обадя?... А ако не се обадя, а ти ме
чакаш?... Ами ако т ...

Adelinka

Проза

2007-10-13T12:02:21+03:00 2.7K 9

Много тънки тея панели 🇧🇬

Много тънки тея панели, бе
Днес мъжът ми взима заплата. Аз като една свестна жена седя и го чакам. Мечтая си да се прибере с две пълни торби, та да напълни хладилника, щото е празен. Минава десет. Няма какво да чакам, събличам се и лягам. Захвърлям дрехите си на дивана, а с тях и мечтите. Навличам н ...

svetlanal

Проза

2007-10-13T10:46:38+03:00 1.4K 34

В памет на една любов 🇧🇬

... Алекс затвори телефона след разговора с приятеля си Ники. Никога не го бе обичала повече, никога не го бе желала повече... Но отвътре нещо я болеше, нещо я мъчеше непрекъснато. Беше му изневерила. Той бе заминал за чужбина, не се бе връщал месец, а тя бе потърсила целувките на друг. Не спираше д ...

FenomenaLnA

Проза

2007-10-12T22:15:49+03:00 1.8K 3