Заваля така очакваният от децата и мразен от възрастните сняг. Сняг! Сняг! Вали сняг!
Децата подскачаха и се замерваха със снежни топки.
Екипиран със синия топъл екип останал ми от интернет доставчика, към когото работех преди да постъпя във завода за производство на фитнес уреди, въртя педалите на ...
Годината беше 1903. Зимата целуваше с хладната си целувка опустелите улици... Наближаваше Коледа и жителите на Париж с трепет се подготвяха за празничната нощ... Едновременно с надежда очакваха помирението с Англия и английския престолонаследник... Всяко сърце в Париж страдаше от обтегнатостта в дип ...
… Първите лъчи на зимното слънце огряха прозореца на стаята й. Бавно, несигурно, като че ли да не я събудят. Но тя не спеше. Просто не можеше. Чувстваше се толкова празна, толкова… мъртва… Разтърка очи, отви се и седна на ръба на леглото. Погледна ръкавите на бялата си сатенена пижама на мечета. Бях ...
Нощ е и навън е тихо. Поглеждам през прозореца, а пред мен е тя, спокойна както винаги. Протягам си ръката и усещам как нежно ме погалва ветрецът. Клоните на дърветата леко се поклащат. Тук-таме пада по някое малко листенце, което за миг разваля тази тишина. Дишам дълбоко и поемам силата на живота. ...
КОЛЕДЕН ПОДАРЪК ЗА МАЯ
Седнал на леглото, където под завивките личеше дребното, слабичко телце, бащата галеше жълтеникавото личице на малкото си момиченце и едва прикриваше мъката, която живееше в сърцето му вече почти година. Детето му, неговата мъничка Мая, която трябваше да бъде румена като майск ...
Вълшебна Коледа
Магдалена пое дълбоко въздух и студа нахлу в гърдите и, сковаващ всяка мъничка частица от крехкото и телце. Продължи да се люлее на въжената люлка, окачена на големия дъб,
надвесил клони над старата олющена сграда - Дом за сираци "Топло гнездо". Дори и толкова невръстна, Магдалена по ...
Приказка за парка
Имало едно време една красива вечнозелена гора, която се използувала от хората, живеещи в градчето наблизо като парк. Там те отивали да отдъхнат, да се поразходят и да се полюбуват на природата. Но край гората живеел един зъл магьосник. Завидял им за това тяхно благо и решил да им ...
ОБЯВА ПО КОЛЕДА
"Разхождам възрастни хора по Коледните празници. Мобилен телефон..."
Нямаше как тази малка обява да не й се изпречи пред очите и да не я види. Беше единствената малка обява в рубрика "Други". В предпразничния брой на вестника.
Изпита любопитство от една страна, от друга бързо пресмет ...
Наближава Коледа!
Най-светлият празник - Рождество.
Последно се бяха чули преди месец. Бяха решили да посрещнат
празника заедно. Но след това той не се обади повече...
Тя трескаво очакваше поредния телефонен звън и неговият ...
Моята луда еврейска Коледа
Стане ли въпрос за семейство и традиции, съм във вихъра си. Няма нищо по-хубаво от семейните празници. От уюта, топлината, празничната атмосфера и настроение. Особено когато празника е свързан и с традиции - какво по-добро поле за изява на моята скромна персона? Освен с по ...
Маска на маската
Загубих чувствата с температура близо до слънчевата, загубих несъвършеното желание, което криех в сърцето си и повярвах, че е престъпление да вярвам в любовта, повярвах, че тя е нещо жестоко. Бокалът бе пресушен, а восъкът изстиваше, когато старият разказвач на легенди запали нова с ...
Коледни снежинки
- Ани, внимавай, дръж се здраво за люлката, Виктор пак те засилва...
- Държа се, г-це Доктор - извика Ани през смях.
Дияна въздъхна безсилно, а после се усмихна скрито. Вече пет години се грижеше за децата в ''Дома на Надеждата'', обичаше ги всички, но Ани... нещо в това момиченце я ...
Коледна приказка
В огнището огънят гореше със слънчеви жълто-оранжеви краски, пречупвайки светлината в най-различни и омагьосващи погледа фигури, които пробягваха от време на време по коледната елха и нейната украса. Стаята бе малка, но уютна, изпълнена с много любов и топлота, а също и със звънливи ...
KOЛЕДА
Не много отдавна съществувала една гора на име "Коледа". В нея никога не бе стъпвал човешки крак, защото през деня тя била невидима заедно със своите обитатели. А през нощта никой не разбирал за съществуването й, тъй като се намирала посредата на една огромна и страшна джунгла, пълна с какви ...
Баба Добринка живееше в онези малки къщи, които сякаш преживели и двете световни войни, чакащи трета, все още украсяваха индустриалната сива картина със своите чудни светли цветове, отдавна потъмнели, но останали по напуканите стени само, за да задържат вниманието на някой отегчен минувач за секунда ...
Коледно парти - истинският репортаж
Фестивал на коледния разказ
Хубаво е да има празници! От време на време, но не прекалено често. Хубаво е да се събираш с приятели, но още по-хубаво е да прочетеш как си се събирал с приятели. Тогава с изненада установяваш, че повечето ти приятели освен физиономии ...
Невидимо присъствие
Това бе третият път, когато Катрин Формар се преместваше да живее и то само през последните две години. Около нея винаги се случваха странни неща и това плашеше съседите или я караше да се чувства толкова неудобно, че предпочиташе да се премести отново. Дори не можеше да се спомн ...
Дечицата на мама
Две дечица имам, момченца, да са ми живи и здрави, но що нерви са ми скъсали, мани. Уж са от един баща и една майка, нищо общо. Когато ходех на родителска среща на големия, учителите само го хвалеха. Да ти е кеф, че си му майка. Класната все повтаряше: „Ако всички деца са като Вашия ...
Разтварям се... в съкровеното си. Виждаш ли гондолите в очите ми?
Тишина на бучки. С вкус на орех и кафява захар. Има известно насилие в очакването. Което те оплита като бръшлян. В началото го смяташ за омая. А после си без дъх... прогизнал от умора, самота и кръв.
Разтапям се... в осезаемото. Вижда ...
Сестро мила, така се радвам, че се обади… Откога не сме се чували… Как я карам ли? Мъка, сестро, мъка… Напоследък ма е срам комшиите в очите да погледна… Що ли? Ми заради тоя мой пусти мъж, сестро… Такъв шегобиец е станал, че шегите му солено ми излизат… Да, такъв си е още, шегаджия… нали си го знае ...
Глава шеста - Сенките се удължават
Нощта беше безоблачна и лунната светлина обливаше в сребристи талази цялото смълчано почиващо село. Прозорците на къщите не светеха, а отразяваха сиянието на луната. Сребристата светлина обливаше всичко и придаваше призрачна прозрачност на самата тъмнина. Въздухът ...
Денят дойде. Сякаш измина цяла вечност откакто бяхте определили с шефа и колегите датата на предстоящото фирмено парти. За първи път ще се съберете всички в извън работна обстановка, за да се забавлявате, веселите, опознаете. Не беше лесно както на теб, така и на останалите ти колежки трудния период ...
Тя...Тя беше толкова красива, толкова фина с прекрасни черни коси и зелени очи наподобяващи пролетната трева... Рокличката и беше розова с панделчици, а кутията в която се намираше беше толкова красиво опакована, че когато малката Ив я видя под елхата не и се искаше да я отваря... Една седмица преди ...
Боли, щом ти с думи нарани ме, дори и от слова няма нужда щом не ми вярваш. Приятел мой добър бе, но какъв приятел като не ми имаш и капчица вяра, щом вярваш, че и от приятелка те ревнувам, когато аз ти казвам, че грешиш, но не пожела и дума от това да чуeш. Как можа тя дългогодишното ни приятелство ...
Коледно парти
Фестивал на коледния разказ
Хубаво е да има празници! Още по-хубаво е да се събереш с приятели! А най-хубаво е в Откровения!!!
В Културен дом „Красно село” - София се събрахме много малко хора по повод награждаването на победителите в конкурса за коледен разказ и есе. Нямаше нито един ...
Голямото патешко яйце
Имало едно време едно голямо патешко яйце. В яйцето живеело патето Чапи. Един ден слончето Ели се изкачило на едно бананово дърво и видяло яйцето под дървото. Тогава то решило да види какво е това. Откъснало три банана и слязло долу. То било учудено, понеже голямото яйце имало ...
ЛЮБОВТА - НАЧИН НА ЗЛОУПОТРЕБА
В началото беше шамарът. Повтори. Потрети. Не я болеше. Ръката му пореше въздуха отчетливо и ясно.
- Къде беше?! С кого? Мръсница такава...
Ушите и пищяха. А беше чиста. Чиста като момина сълза. Закъсняла беше. С компания беше. Докараха я с кола. Останалите продължиха. ...
Сметки без кръчмар
От известно време чувствам особен душевен комфорт. Дъщеря ми е студентка в трети курс, живее с приятеля си на семейни начала. Премина през труден пубертет - то беше отстояване на права, скандали, обиди и всичко присъщо за този период, съчетано с буйния и темперамент и инатлив нрав ...
На моя приятел Жоро - от книгата "Секс, любов, убийства"
🇧🇬
Обичам моя приятел Жоро. Никой друг не ме разсмива толкова много, както може той. Освен това страшно много прилича на Краси Радков от "Шоуто на Слави". Има същите малки устни, като детенце, симпатяга. Сутрин ме събужда с песента на Азис - "Обичам те", като добавя:
- Любов моя, обичам те!
Голям шегад ...
От всички неща на света, аз исках само едно... нейното сърце...
Уви, така и не успях да го открадна, според хората съм най-великия крадец, който някога се е раждал... но не можах да открадна най-голямото съкровище, което човек някога е познавал... любовта...
Спомням си нейните думите ... "Не можеш д ...
Халата Алла
На една хала,
която по случайност се е родила жена.
-Ина, бейбе, намерил съм купон за тази вечер! Някакво градинско парти в Бояна. Ще попълваме заедно колекцията, нали? Хайде, кажи "да", не ми се ходи сам, а и не ми се скучае петък вечер. Онази моята последната, знаеш я, блондито, та същ ...
Не се препоръчва за хора без чувство за хумор! Весели Коледни празници!
Седеше дон Хуан в кабинета си и четеше пощата си. Какви модерни времена! Едно време дойде пощальон, донесе писма, вестници, каже някоя клюка. А сега с тези технологии... нищо. Седи си в кабинета и натиска копчетата на клавиатура ...
Понякога се питам дали прекалената емоционалност не ми пречи? А уж обичах да съм истинска?!
Виенско колело. Като бръмбарчета във корема. И килим от чудеса.
Плаче ми се... знаеш ли. И тази нощ ще строя посредством сълзите си. С надежда за по-добър следващ ден.
Боли ме... във въздишките. Чуваш ли? Ког ...
Вълчицата се огледа. Стоеше на това място от доста дълго време. Студът не я плашеше. Души наоколо, но усеща само миризмата на хората минали от тук преди няколко дни. Студът е сковал земята, снегът заличава всички следи. Животното леко повдига единия си крак. Сякаш чу нещо. Наостря уши и надига глава ...
На М.Р.
единственият мъж в сърцето ми
Знаеш ли, разбрах още нещо за любовта, което съм сигурна, че не знаеш.
То е толкова хубаво и смешно, но искам да го прошепна само на теб.
На ухо, в някоя тъмна нощ, осветявана само от гърчещите се светкавици. ...
Тая нощ Черната не заспа. До сутринта слуша бесния вой на вятъра и се въртя в леглото. Като празните тенекии по двора, мислите й се търкаляха и не намираха място. Взираше се в тъмното към спящия до нея мъж и не можеше да се начуди: как съм могла, Божичко, да се оженя за тоя разлигавен мръхльо, дето ...
На перона, зад планините от багажи в нетърпеливо очакване стояха нервничeщи, с премръзнали крайници от декемврийския вятър, пътници. Влакът закъсняваше вече с час, сякаш идваше от оня свят... Впецепението им за миг бе разкъсано от едва доловимото потракване на колела по релсите... Всички се засуетих ...
Рождество Христово
Малката Ели лежеше в леглото си и кашляше. Преди десет дена навърши седем години и като подарък получи кукла, на която много се зарадва. Знаеше, че децата на нейната възраст получаваха за рождените си дни мобилни телефони, компютри или скъпи дрехи, но за нея куклата стана добър пр ...
Имаше едно момче, добро и доверчиво бе неговото малко сърце. Харесваше момиче и за нейното внимание всичко даваше. Опитваше се и не се отказваше, борейки се за нейното сърце. Грозен, но пък поради това ума си ползваше. Стихове прекрасни от сърце й пишеше, а в замяна нейното мълчание получаваше. Казв ...
Искам някой да ми каже как се забравя мъж. Искам да знам как да не мисля повече за теб.
Кажи ми? Кажи ми как да те забравя? Кажи как да си заповядам да не чувствам тази силна любов към теб. Минават дни, нощи, седмици, месеци дори, но аз не мога да те забравя. Опитах всичко. Бях с други, не бях с дру ...