Dendu89
695 резултата
313
3
6
Затворени сме в битова окръжност
не можем да заспим спокойни вечер.
На мен не ми отива да съм тъжна,
на теб не ти отива да си в черно.
Но тук за цветове е твърде тясно. ...
не можем да заспим спокойни вечер.
На мен не ми отива да съм тъжна,
на теб не ти отива да си в черно.
Но тук за цветове е твърде тясно. ...
767
9
17
756
5
18
481
3
8
Не е виновно времето, че бърза
часовникът – за дясното въртене,
Тъгата – че за шията ми вързана,
е дишаща , единствено чрез мене.
И тялото ми – за студа наоколо ...
часовникът – за дясното въртене,
Тъгата – че за шията ми вързана,
е дишаща , единствено чрез мене.
И тялото ми – за студа наоколо ...
295
7
13
312
1
2
378
6
11
Възгордял се човекът, реши, че ще властва над всичко
и забоде в на Господ очите, най-острите тръни,
на омразата лепна фалшив етикет “Аз обичам”
а на ближния тихо заложи капан, да го спъне.
И започна да гледа отгоре, понеже могъщ е ...
и забоде в на Господ очите, най-острите тръни,
на омразата лепна фалшив етикет “Аз обичам”
а на ближния тихо заложи капан, да го спъне.
И започна да гледа отгоре, понеже могъщ е ...
230
6
10
393
2
4
Ноември идва с шлифер избелял,
с носталгия и спомени за лято,
със синя риза и с копринен шал
с надежда да разнищи тишината.
Очите му са пълни със сълзи, ...
с носталгия и спомени за лято,
със синя риза и с копринен шал
с надежда да разнищи тишината.
Очите му са пълни със сълзи, ...
598
3
11
503
10
18
370
1
6
290
5
14
406
3
17
Там, където звездите угасват
и където умира надеждата
няма щастие в ничия ласка,
а небето е смръщило вежди–
не, не искам сама да отида ...
и където умира надеждата
няма щастие в ничия ласка,
а небето е смръщило вежди–
не, не искам сама да отида ...
453
9
13
311
3
6
543
8
14
319
1
5
Не мога да привикна с този свят,
със силата, с която се разпада,
с бездомника, подритнат от богат,
с духовния и градски безпорядък.
Ни с трафика, ни с купищата грим, ...
със силата, с която се разпада,
с бездомника, подритнат от богат,
с духовния и градски безпорядък.
Ни с трафика, ни с купищата грим, ...
549
11
16
374
1
2
Посрещаме се с хляб и щипка сол,
а после се изпращаме със сълзи.
Човекът си отива бос и гол,
човекът си отива твърдо бързо,
със скръб и вик, като небесен гръм… ...
а после се изпращаме със сълзи.
Човекът си отива бос и гол,
човекът си отива твърдо бързо,
със скръб и вик, като небесен гръм… ...
379
7
20
Хайде, давай стъпчи гордостта ми в основи
и разхвърляй сърцето ми, сякаш е нищо
и не те е обичало искрено… много,
и за теб сякаш аз не живея и дишам.
И съм някоя чужда, глупачка, наивница ...
и разхвърляй сърцето ми, сякаш е нищо
и не те е обичало искрено… много,
и за теб сякаш аз не живея и дишам.
И съм някоя чужда, глупачка, наивница ...
540
7
12
Мамо, сама ли си, щом ме очакваш да звънна?
Аз не звъня, не защото за тебе забравих,
ала защото животът ме влачи под дъното...
Плащам си грешките, сякаш на стари лихвари.
Знам, че си мислиш, че вече не си ми потребна ...
Аз не звъня, не защото за тебе забравих,
ала защото животът ме влачи под дъното...
Плащам си грешките, сякаш на стари лихвари.
Знам, че си мислиш, че вече не си ми потребна ...
859
6
17
530
2
9
Тук мирише на страст.
На коняк.
И на теб.
А часовникът спря на
“дванайсет” ...
На коняк.
И на теб.
А часовникът спря на
“дванайсет” ...
475
5
10
Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо ...
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо ...
327
2
8
Моя вечна любов, разбери
че светът е една въртележка,
и ще дойде момент да горим
и изстинем … съвсем по човешки.
И ще дойде момент на обрат ...
че светът е една въртележка,
и ще дойде момент да горим
и изстинем … съвсем по човешки.
И ще дойде момент на обрат ...
367
10
14
Аз дълго сънувах дъжда,
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори ...
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори ...
389
1
6
362
1
6
330
1
1
379
1
4
Дали защото аз без тебе съм
изпразнено от смисъл съдържание,
на срички се разпада моят сън,
за да сглобявам стихове от раните.
Не се римува тази самота, ...
изпразнено от смисъл съдържание,
на срички се разпада моят сън,
за да сглобявам стихове от раните.
Не се римува тази самота, ...
895
7
11
386
5
10
369
2
10
823
2
8
Как бързо изтънява този ден
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...
926
14
26
362
3
8
440
1
543
1
9
456
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
