Endlesss

95 резултата

******************

Любовта ми понякога страда.
Когато се затлачва с чужди патоси.
Когато тъпчат в гърлото ù изгреви.
И я тапицират с плюш, за по-изискано.
Страда, проклетата. ...
757 6

Невидима

Невидима ли съм? Невидима.
Смълчана в себе си... и потъмняла.
И думите са неми. Всеки път
е просто неизчакана раздяла.
И тичам... тичам към заспали замъци, ...
855 7

Повече аз

Повече аз, по–малко времето...
Как се обръща света със несбъдване?
Във окото не свети сълза,
сълзите са капки от облаци,
не валяли във бистрото утро. ...
746 8

Вълчицата

Беше нощ.
Озъби се на спомена.
После тръгна по пътеката,
навътре някъде в душата.
Заспа. ...
845 8

Влак за никъде

Във влак за никъде сме.
Аз и мислите.
Подминахме спирка ‘’Надежда”.
Сега наближаваме ‘’Липсваш ми.’’
На ‘’Щастие” слязоха трима неверници. ...
954 22

* * *

Нощта понякога си тръгва неочаквано.
Преди да досънуваш онзи сън,
във който си щастлив. И неразбрано,
във клепките ти скрито, като вик,
остава неизречено началото. ...
820 12

Простих

Залязва споменът
с последната светулка,
заплела се във къдрите на лятото.
След мене ще остане само стих.
И нещо може би недоизречено. ...
634 4

Не умеем

Не умея във теб да мълча...
Щом ме срещнеш, зашепват ти мигове...
Плисвам във теб като капки от дъжд
и изпълвам небето ти с полети...
И събудила вятъра в теб, ...
875 9

Ничия

Ничия.
И толкова удобна.
Прости ми съня,
който влиза неканен.
Прости ми и мислите, ...
651 2

Боли да те няма

Боли да те няма.
Нощта припада в ръцете ми.
Кукумявка се смее нахално...
Изгоряла звезда се препъва в нозете ми.
Боли да те няма. ...
998 5

Нощ, която не познаваш

Добре де, знам, че си безкрайно уморен...
Коя съм аз, да ти говоря за звездите?
Живееш някакъв живот. Дори е ден.
Дори понякога ти пеят птици.
Усмихваш се... Дали?... ...
721 3

Узряха

''Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.''
Пабло Неруда
Забравих си очите върху теб.
Узряха вече всичките череши.
Ужасно ми е бедно в този свят. ...
1K 1

* * *

"В полунощ светът мирише на звезди."
Ремарк
...
Сънувах сън.
А тишината на празната стая, ...
934 3

Мрак

По дяволите, влез във мене, мрак...!
Стадо коне, уморени и прашни,
препускат по черния гръб на тъгата ми.
Гъвкави мисли разплитат ме пак,
лъч ме пронизва и пие остатъка ми. ...
738 9

Безумието

"Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан." Ремарк
Не зная кой от двама ни е луд.
И по-добре да бъда непростена.
Разцъфвам в полет. А до мен е студ.
К ...
835 9