Endlesss
95 резултата
Дочуваш ли ме, страннико...
През ветровете,
в които сътворяваш си живот...
Обърканите дни, напреки световете,
дали ти носят в шепа малко... дъх... ...
През ветровете,
в които сътворяваш си живот...
Обърканите дни, напреки световете,
дали ти носят в шепа малко... дъх... ...
460
3
Не търся нищо.
Превъртях компаса.
И някак, натежала от вини,
прехвърлям в другата ръка нагласата,
че може би те има. И си ти. ...
Превъртях компаса.
И някак, натежала от вини,
прехвърлям в другата ръка нагласата,
че може би те има. И си ти. ...
436
5
Несъвместими сме. Отчайващо. Доказано.
И нищо, че понякога осъмвам
в ръцете ти, пречупени от сънища.
Каймакът на вината после пари.
Разбъркваш ме в деня си. Побеждаваш. ...
И нищо, че понякога осъмвам
в ръцете ти, пречупени от сънища.
Каймакът на вината после пари.
Разбъркваш ме в деня си. Побеждаваш. ...
549
4
Нагарча ми до спомен тъмнината,
със две-три истини направих си очи.
Измамна ли е, Санчо, свободата?
Окови ли са плачещите дни?
Измислям си небета и любови, ...
със две-три истини направих си очи.
Измамна ли е, Санчо, свободата?
Окови ли са плачещите дни?
Измислям си небета и любови, ...
424
4
Довиждане и... сбогом, Пиеро.
Отдавна циркът отесня до скъсване.
Разпадащи се куполи, ужасни
нахилени клоуни.
Май бях до тука. ...
Отдавна циркът отесня до скъсване.
Разпадащи се куполи, ужасни
нахилени клоуни.
Май бях до тука. ...
438
3
И да съм влюбена, влюбена...
И в теб,
и в звездите, които
живеят на ръба на
моя прозорец, ...
И в теб,
и в звездите, които
живеят на ръба на
моя прозорец, ...
596
10
А клоунът е мъничко пиян.
Така успешно се преструва на разплакан.
Светът е свят. И сам.
И се преструва на обичан.
А всъщност нотен листопад ...
Така успешно се преструва на разплакан.
Светът е свят. И сам.
И се преструва на обичан.
А всъщност нотен листопад ...
481
5
Може да те нямам, но те чувствам,
една различна, синкава реалност...
Измислям те. Мълчание съм. Пламвам.
Прогаряш ме. Превързвам се с бездомност.
И после облаците са червени. ...
една различна, синкава реалност...
Измислям те. Мълчание съм. Пламвам.
Прогаряш ме. Превързвам се с бездомност.
И после облаците са червени. ...
457
7
Пустотата, която ръми по прозореца,
влива капки в очите, безсънните.
Огън... запален в средата на стаята...
Всъщност мираж е. От онези, пустинните.
Само аз не съм мираж. Понякога успявам да ме има. ...
влива капки в очите, безсънните.
Огън... запален в средата на стаята...
Всъщност мираж е. От онези, пустинните.
Само аз не съм мираж. Понякога успявам да ме има. ...
425
2
Когато те сънувам неочаквано
и спрял дъхът ми - образа ти впие,
когато кожата ми - недокоснато,
към теб като лозница се извие,
когато разлюляваш сетивата ми, ...
и спрял дъхът ми - образа ти впие,
когато кожата ми - недокоснато,
към теб като лозница се извие,
когато разлюляваш сетивата ми, ...
1027
6
Добре сме, скъпи.
Нищо, че крещят
очите ти влудяващо към мене.
Научих се
да се усмихвам всеки път, ...
Нищо, че крещят
очите ти влудяващо към мене.
Научих се
да се усмихвам всеки път, ...
388
4
Да взривя тишината, която
тихо дреме във теб като куче.
Все оставяш бразди във душата.
Нямам време докрай да се случа.
Нямам време, все уча на полет ...
тихо дреме във теб като куче.
Все оставяш бразди във душата.
Нямам време докрай да се случа.
Нямам време, все уча на полет ...
627
12
Защото днес сме болката
отляво,
стаена между спомена
за лято,
между кафето, между две цигари, ...
отляво,
стаена между спомена
за лято,
между кафето, между две цигари, ...
445
4
Някой друг ще заспива, целунал очите ми.
Някой друг ще разказва съня ми на изгрева.
Ще се буди, заровил лице във косите ми,
Ще чува пулса ми...
До бенката на шията. ...
Някой друг ще разказва съня ми на изгрева.
Ще се буди, заровил лице във косите ми,
Ще чува пулса ми...
До бенката на шията. ...
628
2
Не искам да съм аз в такива нощи.
Душата ми прелива на талази.
Натъпквам същността си в малка стая.
Стените ù са бели.
Всичко неизказано ...
Душата ми прелива на талази.
Натъпквам същността си в малка стая.
Стените ù са бели.
Всичко неизказано ...
499
7
И всъщност, всичко е измислено.
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото. ...
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото. ...
592
10
Уплаши ме тази накъсана обич,
на шепи, на глътки,
на стон разстояние...
Уплаши ме ти.
И отстъпих назад, ...
на шепи, на глътки,
на стон разстояние...
Уплаши ме ти.
И отстъпих назад, ...
433
4
Сърцето е юмрук.
Стъклото е студено.
Стъклото е бодливо.
Удар отвътре навън.
После пулс ...
Стъклото е студено.
Стъклото е бодливо.
Удар отвътре навън.
После пулс ...
445
2
Жигосва ме липса.
Промъкнал се спомен
по крайчеца на миглите
се плъзва.
Ненужен е. ...
Промъкнал се спомен
по крайчеца на миглите
се плъзва.
Ненужен е. ...
331
3
И някак онемяха бесовете ми.
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча. ...
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча. ...
600
11
Не намерих убежище в себе си.
Тази нощ съм припламнал се кошер.
Вълци вият, край пълни луни,
със стъкленото си око ме гледа вещер.
Не намерих. ...
Тази нощ съм припламнал се кошер.
Вълци вият, край пълни луни,
със стъкленото си око ме гледа вещер.
Не намерих. ...
420
5
Не съм виждала пътя към рая.
Навярно,
онези птици, дето пеят нощем,
изпълнили гръдта си с дъх
и плясък ...
Навярно,
онези птици, дето пеят нощем,
изпълнили гръдта си с дъх
и плясък ...
570
5
Не те забравих.
Теб не те е имало.
Сънувала съм дланите.
Измислила съм мислите.
Очите ми са сбъркали. ...
Теб не те е имало.
Сънувала съм дланите.
Измислила съм мислите.
Очите ми са сбъркали. ...
767
11
Не ме учи на щастие. Не мога.
Не пеят славеи в моята градина.
Аз имам гарвани.
И всъщност... нямам си градина.
Май имам някакво поле, ...
Не пеят славеи в моята градина.
Аз имам гарвани.
И всъщност... нямам си градина.
Май имам някакво поле, ...
672
7
Онази лудост, дето в мене диша
хрипливо и накъсано, и влажно,
която от очите ми извира
и хапе мислите ти безпощадно,
онази лудост, дето все ме прави ...
хрипливо и накъсано, и влажно,
която от очите ми извира
и хапе мислите ти безпощадно,
онази лудост, дето все ме прави ...
678
7
Мастилено ми е.
И лястовичено... почти бездумно.
А между сламките на калната ми къща
вали пороен дъжд. И пак е утро.
Мастилено ми е. ...
И лястовичено... почти бездумно.
А между сламките на калната ми къща
вали пороен дъжд. И пак е утро.
Мастилено ми е. ...
1110
12
В началото... не беше словото.
Беше жажда.
По жътва.
Напукана.
Беше длан. ...
Беше жажда.
По жътва.
Напукана.
Беше длан. ...
483
4
А знаеш ли,
светът ти е до болка смешен.
Премерваш всяка крачка.
Всеки ход.
Дори не можеш и да бъдеш грешен. ...
светът ти е до болка смешен.
Премерваш всяка крачка.
Всеки ход.
Дори не можеш и да бъдеш грешен. ...
725
8
Не ме познаваш- щеше да ме помниш...
В очите ми- две мълнии се прескачат...
Понякога успявам да разплача,
във полет гарваните.
Задъхано и черно ме изграчват, ...
В очите ми- две мълнии се прескачат...
Понякога успявам да разплача,
във полет гарваните.
Задъхано и черно ме изграчват, ...
602
7
И онзи миг, когато свършва полета.
Прекършва се в очите синева.
Ранена. Или изоставена,
приплакваща, притулена тъга.
И онзи миг, когато парят дланите. ...
Прекършва се в очите синева.
Ранена. Или изоставена,
приплакваща, притулена тъга.
И онзи миг, когато парят дланите. ...
1125
8
Знаеш ли, аз ти простих.
Не обичай насила, не можеш.
Животът е кратък. От него вземи
всеки миг, всеки дъх без остатък...
Аз ще съм силна. ...
Не обичай насила, не можеш.
Животът е кратък. От него вземи
всеки миг, всеки дъх без остатък...
Аз ще съм силна. ...
582
4
И не зная защо обеднях.
Аз не съм те държала в ръцете си.
Но съм бедна, когато мълчиш.
И когато те няма в очите ми.
А мисълта ми е игла. ...
Аз не съм те държала в ръцете си.
Но съм бедна, когато мълчиш.
И когато те няма в очите ми.
А мисълта ми е игла. ...
605
5
(Всичко, от което се нуждаем, е любов.)
Аз не.
На мен ми трябват улици,
пълни с лято...
И уханието на дърветата след дъжд... ...
Аз не.
На мен ми трябват улици,
пълни с лято...
И уханието на дърветата след дъжд... ...
815
13
Не се сбогувай.
Днес е пълнолуние.
Луната ще те сграбчи
с ярки длани...
Пропуква се небето от усилие ...
Днес е пълнолуние.
Луната ще те сграбчи
с ярки длани...
Пропуква се небето от усилие ...
700
5
Ти си всичко, което не съм.
Ти си толкова бяла... и топла.
Аз съм жар. И живея на хълм.
Там се любя със мрака. И светя...
Ти си всичко, което не съм. ...
Ти си толкова бяла... и топла.
Аз съм жар. И живея на хълм.
Там се любя със мрака. И светя...
Ти си всичко, което не съм. ...
632
3
Ще тръгна, ще тръгна след тебе.
Още малко, докрай да се съмне...
Счупих прозорците, тъмните.
И си сплетох тъгите на стълба...
И ще тръгна. ...
Още малко, докрай да се съмне...
Счупих прозорците, тъмните.
И си сплетох тъгите на стълба...
И ще тръгна. ...
597
6
Ще разпусна косите си, тъмните.
И ще мисля за теб.
И за някакво обречено докосване,
което може да ме разпилее.
Дишай за мен. ...
И ще мисля за теб.
И за някакво обречено докосване,
което може да ме разпилее.
Дишай за мен. ...
556
3
Ще вляза в теб.
И пак ще се изгубя.
И ми се пише толкова,
че думите са ми спасение,
което все не идва. ...
И пак ще се изгубя.
И ми се пише толкова,
че думите са ми спасение,
което все не идва. ...
644
11
Плисвам.
В очите ти, в мислите.
Всичко,
което не съм,
те изяжда. ...
В очите ти, в мислите.
Всичко,
което не съм,
те изяжда. ...
540
5
„Когато се изгубя, намери ме...”
Нели Никова
........................................
Не ме намирай.
Пàри тъмнината. ...
Нели Никова
........................................
Не ме намирай.
Пàри тъмнината. ...
605
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
