генек
1 856 резултата
6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...
1087
1
3
IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...
583
1
Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...
705
2
7
5.
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...
666
2
9
III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...
625
1
5
6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...
609
2
5
II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...
908
3
6
5.
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...
618
4
8
Из ефимерните синьо-розови облаци на спомените, покриващи езерата и блатата на времето, скриващи поляните и дебрите на миналото, залъгващи ни със случили се и нестанали събития, украсени с портретите на отдавна забравени хора, които смятаме, че винаги ще помним, налагащи камуфлажа на днешния ден вър ...
953
3
6
Тая сутрин той се почувства някак си неуютно – депресиран и нервен едновременно, гневен на себе си и целия свят, готов да се затвори и да се нахвърли върху някого…
Не беше ново усещане. Което не го правеше поносимо. Още повече, че точно в момента нямаше лекарство под ръка. Беше сам в двореца…
На вра ...
Не беше ново усещане. Което не го правеше поносимо. Още повече, че точно в момента нямаше лекарство под ръка. Беше сам в двореца…
На вра ...
520
1
7
В късния следобед Иванов и Петров се срещнаха пред входа на градския парк. Зарадваха се на случайността – не бяха се виждали от години толкова отблизо. Е, понякога разменяха по някоя дума, когато Иванов се появеше на четвъртия етаж да изтупа някое чердже, а Петров в това време пушеше цигара на петия ...
472
7
Обучаваме кученцето. И му слагаме пелени в единия ъгъл – да си пикае там. Та отивам да купя. Опашка. Тъкмо идва моят ред, една дама застава отпред и учтиво моли да вземе само една торбичка от 20 стотинки. Кимам й – не бързам за никъде. Но казвам:
Обаче, госпожо, друг път не изпреварайте човек, купув ...
Обаче, госпожо, друг път не изпреварайте човек, купув ...
669
3
7
Малките деца са страхотно наивни тарикати. Винаги оплитат нещата и се опитват да ги оправят по системата „метнато одеяло”.
Нали помните: мяташ го над главата и ти нищо не виждаш, значи и теб не те виждат. Ако пък те виждат – сърдиш се, тропаш, дори се мяташ на пода.
Възрастните са длъжни просто да т ...
Нали помните: мяташ го над главата и ти нищо не виждаш, значи и теб не те виждат. Ако пък те виждат – сърдиш се, тропаш, дори се мяташ на пода.
Възрастните са длъжни просто да т ...
708
2
6
На кафе съм. Малко съм подранил, та се разполагам бавно, оглеждам се, ослушвам се… На съседната маса група пенсионери. Единият:
- Бе, аз забравих да пия хапчето…
- Виаграта ли? – хили се друг.
- Не, бе – за болежките…
Пък аз си викам: „ Ми то и виаграта е за болежки…“ ...
- Бе, аз забравих да пия хапчето…
- Виаграта ли? – хили се друг.
- Не, бе – за болежките…
Пък аз си викам: „ Ми то и виаграта е за болежки…“ ...
667
1
4
Изтича петата година, откакто съм тук. А тук рядко някой се задържа повече от три, може би – четири години. Пиратите са такъв народ – номадски. Във вечно движение между жаждата за печалба и смъртта. Всеки ден на острова пристигат нови кандидати за слава и богатство – черни и бели, руси, тъмнокоси, п ...
355
2
3
Планетата на щастието ни посрещна със слънце и приятен ветрец. Всичко около космическия ни кораб цъфтеше – тук винаги беше ранна пролет. С изключение на крайбрежието, където лятото беше безкрайно.
Хората отговаряха на природата – винаги усмихнати, бодри, весели, със заряд от вечна младост и неспирна ...
Хората отговаряха на природата – винаги усмихнати, бодри, весели, със заряд от вечна младост и неспирна ...
385
2
5
СВОБОДНИТЕ В РОБСТВО, ПОРОБЕНИТЕ В СВОБОДАТА
Трети март е не само национален празник, но и ден за размисъл. Защото малко са народите, които честват подобен случай – резултат от страдателното причастие “освободен”. Повечето се радват на деятелното “освободил се”.
И проблемът не е в освободени или пор ...
Трети март е не само национален празник, но и ден за размисъл. Защото малко са народите, които честват подобен случай – резултат от страдателното причастие “освободен”. Повечето се радват на деятелното “освободил се”.
И проблемът не е в освободени или пор ...
3901
7
18
21.
- Добър вечер...
- А, заповядайте... Пак към вас ли?
- Да, да... Пътували ли сме друг път?
- Да, нали често ви прибираме... Извинявам се, само да звънна на жената да ме изчака малко, че тръгвам с клиент... Аз съм... След десет минути идвам... Работа... Да... Чао... ...
- Добър вечер...
- А, заповядайте... Пак към вас ли?
- Да, да... Пътували ли сме друг път?
- Да, нали често ви прибираме... Извинявам се, само да звънна на жената да ме изчака малко, че тръгвам с клиент... Аз съм... След десет минути идвам... Работа... Да... Чао... ...
603
3
6
19.
- Заповядайте...
- Ууууу... Мерси, колега... Таман се чудех на кой телефон да звънна, та да ме приберат... Карай към новия квартал... Оня, де – дето му викате „Весели селяни, гъсто заселени”... Ей, кога стана толкова часът... Малей, мойта ще мърка... Тя не вика, не се кара, даже не мърмори... Мъ ...
- Заповядайте...
- Ууууу... Мерси, колега... Таман се чудех на кой телефон да звънна, та да ме приберат... Карай към новия квартал... Оня, де – дето му викате „Весели селяни, гъсто заселени”... Ей, кога стана толкова часът... Малей, мойта ще мърка... Тя не вика, не се кара, даже не мърмори... Мъ ...
601
1
5
17.
- Ей, добре, че минаваш, аверче, щото ни кола, ни дявол...
- Закъде си?
- Абе, не съм аз... Дядото нещо... Ей го, водят го... За „Бърза помощ”...
- Защо не им се обади? Знаеш ли колко ще ти взема? ...
- Ей, добре, че минаваш, аверче, щото ни кола, ни дявол...
- Закъде си?
- Абе, не съм аз... Дядото нещо... Ей го, водят го... За „Бърза помощ”...
- Защо не им се обади? Знаеш ли колко ще ти взема? ...
597
1
6
15.
- Здрасти...
- Здрасти, мой човек... Кафенце?
- Няма начин – на път съм... И дай там нещо леко – кифличка, кроасанче...
- Кифличка... Имаше кифлички едно време. Сега няма кой да ги прави... Помниш ли – отиваме на училище с 20 стотинки. 12 стотинки баничка, 6 стотинки боза, че и за две лукчета ос ...
- Здрасти...
- Здрасти, мой човек... Кафенце?
- Няма начин – на път съм... И дай там нещо леко – кифличка, кроасанче...
- Кифличка... Имаше кифлички едно време. Сега няма кой да ги прави... Помниш ли – отиваме на училище с 20 стотинки. 12 стотинки баничка, 6 стотинки боза, че и за две лукчета ос ...
581
2
12
13.
- Кола за квартала...
- Селото ли?
- Абе, каквото щеш...Отиваш ли?
- Разбира се... ...
- Кола за квартала...
- Селото ли?
- Абе, каквото щеш...Отиваш ли?
- Разбира се... ...
816
3
4
11.
- Ей, в последния момент ви видях, госпожо...
- Ама не, не...Аз не ви спирам...Нямам пари за такси...Извинявайте, но...
- Качвайте се...Празен съм прибирам се в града, ей го там – що да ходите пеша?
- Ама нямам пари... ...
- Ей, в последния момент ви видях, госпожо...
- Ама не, не...Аз не ви спирам...Нямам пари за такси...Извинявайте, но...
- Качвайте се...Празен съм прибирам се в града, ей го там – що да ходите пеша?
- Ама нямам пари... ...
529
3
7
9.
- Здрасти...
- Добър ден...
- А, извинявайте, че така фамилиарно почнах, но се познаваме...Или поне аз се сещам за това...
- Да, да...Но аз някак си не мога да се сетя...Шофьор на такси... ...
- Здрасти...
- Добър ден...
- А, извинявайте, че така фамилиарно почнах, но се познаваме...Или поне аз се сещам за това...
- Да, да...Но аз някак си не мога да се сетя...Шофьор на такси... ...
582
3
9
7.
- Здрасти...
- А, Михо...Кажи, братовчед...
- Бате, търсех те преди малко...
- Каза ми комшията... ...
- Здрасти...
- А, Михо...Кажи, братовчед...
- Бате, търсех те преди малко...
- Каза ми комшията... ...
555
2
6
5.
- Бай Кольоооо...Излез на балкона...
- Кажи, Кире...
- Абе, търси те един човек преди малко, ама аз му казах да ти се обади утре. Нещо не ми хареса...
- Що така? ...
- Бай Кольоооо...Излез на балкона...
- Кажи, Кире...
- Абе, търси те един човек преди малко, ама аз му казах да ти се обади утре. Нещо не ми хареса...
- Що така? ...
537
2
6
3.
- Кольоооо...
- Станал съм...
- Добре...След малко пак ще се обадя...
- Мислиш ли, че ще съм по-станал? Да беше преди двадесет години – целият да съм станал... ...
- Кольоооо...
- Станал съм...
- Добре...След малко пак ще се обадя...
- Мислиш ли, че ще съм по-станал? Да беше преди двадесет години – целият да съм станал... ...
572
2
8
1.
- Даааа...
- Ало, Кольо, време е...
- За какво?
- Да ставаш...Стига спа! Легнал си в десет, а сега е вече четири часа... ...
- Даааа...
- Ало, Кольо, време е...
- За какво?
- Да ставаш...Стига спа! Легнал си в десет, а сега е вече четири часа... ...
662
2
8
Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете направо финала на поредната серия…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...
354
2
6
Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…
Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…
И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал вс ...
Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…
И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал вс ...
403
6
4
Малкият човек сипа зрънца, смени водата, обра някои излишни неща от пода, после каза:
- Сони, попей, а?
Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така – издава някакви звуци малкият човек ...
- Сони, попей, а?
Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така – издава някакви звуци малкият човек ...
452
1
8
Царят свика военния съвет вечерта. Нему беше ясно какво иска да стане на другия ден – дори успя да обходи бъдещото полесражение и да огледа така важния хълм, зад който щеше да скрие засадата. Но – по стари правила трябваше да се съберат велможите и военачалниците, да обсъдят плана, да дадат своите п ...
413
1
4
На 30 години, 16 часа следобед, събота
При събуждане трябва веднага да отговоря на три въпроса: кога, къде, кои… Кога, в коя година, на каква възраст се събуждам. Къде, в кой край на планетата съм. Кои са хората наоколо ми и защо ме гледат така добре или лошо…
Затова събуждането ми е бавно – протяга ...
При събуждане трябва веднага да отговоря на три въпроса: кога, къде, кои… Кога, в коя година, на каква възраст се събуждам. Къде, в кой край на планетата съм. Кои са хората наоколо ми и защо ме гледат така добре или лошо…
Затова събуждането ми е бавно – протяга ...
492
2
12
27.
Натрупване на шарени палатки, с парцаливи платнища, дървени бараки, къщурки от някакви жълти камъни /после мистър Крейн обясни, че това са непечени тухли, които полекичка се смиват от дъжда и затова в региона не е останало нищо от някога великата държава на джипситата/...
Къщите бяха се струпали ...
Натрупване на шарени палатки, с парцаливи платнища, дървени бараки, къщурки от някакви жълти камъни /после мистър Крейн обясни, че това са непечени тухли, които полекичка се смиват от дъжда и затова в региона не е останало нищо от някога великата държава на джипситата/...
Къщите бяха се струпали ...
514
2
7
24.
Вечеряха, огледаха пак багажа – малко беше, но нали трябваше с нещо да се занимават до тръгването. Ирис и жените си поплакаха, Нийл мълчаливо стисна ръцете на тръгващите.
Два или три часа след мръкване, Иван почука на вратата и всички тръгнаха след него. Групата придружаваха четирима от българит ...
Вечеряха, огледаха пак багажа – малко беше, но нали трябваше с нещо да се занимават до тръгването. Ирис и жените си поплакаха, Нийл мълчаливо стисна ръцете на тръгващите.
Два или три часа след мръкване, Иван почука на вратата и всички тръгнаха след него. Групата придружаваха четирима от българит ...
626
3
3
22.
На сутринта, тъкмо закусваха в трапезарията на голямата къща, се появи Иван и предложи на Нийл да го заведе на лов. Погледна към Ирис и добави:
- Ако искате, госпожице, може и вие да дойдете... Една разходка...
Джон веднага вдигна заинтригуван глава. Едно приключение? Тъкмо да има какво да разпр ...
На сутринта, тъкмо закусваха в трапезарията на голямата къща, се появи Иван и предложи на Нийл да го заведе на лов. Погледна към Ирис и добави:
- Ако искате, госпожице, може и вие да дойдете... Една разходка...
Джон веднага вдигна заинтригуван глава. Едно приключение? Тъкмо да има какво да разпр ...
690
2
5
19.
Колко е спал, Джон не разбра. Усещаше тялото си атомизирано, само болките в краката и гърба посочваха, че има нещо останало от него. Но, когато започна да се надига, рязък спазъм разтърси всичко – от главата до петите...
Едва ли не допълзя до вратата, подпря се на резето, с което беше затворена ...
Колко е спал, Джон не разбра. Усещаше тялото си атомизирано, само болките в краката и гърба посочваха, че има нещо останало от него. Но, когато започна да се надига, рязък спазъм разтърси всичко – от главата до петите...
Едва ли не допълзя до вратата, подпря се на резето, с което беше затворена ...
558
3
5
16.
Говореше на чист американски – дори без английски акцент, какъвто притежаваха мнозина в колонията Европа...
Джон и Майкъл скочиха, Нийл се извъртя от поста си до малкия прозорец, Гарбър и Колинз заизмъкваха пистолетите, жените се опитаха да се скрият зад купчината ръждясали някогашни мебели...
- ...
Говореше на чист американски – дори без английски акцент, какъвто притежаваха мнозина в колонията Европа...
Джон и Майкъл скочиха, Нийл се извъртя от поста си до малкия прозорец, Гарбър и Колинз заизмъкваха пистолетите, жените се опитаха да се скрият зад купчината ръждясали някогашни мебели...
- ...
591
2
7
13.
И те се появиха...
Но не по земята, а нейде в небето...
Групата беше на около километър от трифибията. Тъкмо изкачваха един куп от контейнери, превърнат от времето и почвата в разпрострял се хълм, когато гръм процепи въздуха. Над тях се понесоха две бойни машини, направиха завой и се устремиха к ...
И те се появиха...
Но не по земята, а нейде в небето...
Групата беше на около километър от трифибията. Тъкмо изкачваха един куп от контейнери, превърнат от времето и почвата в разпрострял се хълм, когато гръм процепи въздуха. Над тях се понесоха две бойни машини, направиха завой и се устремиха к ...
595
1
1
В салона беше тъмно, но човек можеше да види какво става. Малките индивидуални лампички светеха – оцелелите се бояха от тъмнината и не склопваха очи. Мълчаха, втренчени в гърба на предната седалка, свиваха се на кълбо, а погледите шареха из полумрака. На големите екрани беше черно. Камерите работеха ...
626
2
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
