stefitopz
264 резултата
Започна глухарченият цъфтеж,
нежна пеперуда в лилиум.
Наркоман, изпаднал в делириум,
поема глътка въздух свеж.
О, mon amour, изгрей отново ...
  492 
Народът ни е глутница вълци...
Примрял от глад, ръмжи,
зъби ти се,
със залепнал за гърба стомах.
Готов дори децата си да изяде... ...
  405 
Когато тялото ти стяга... когато крясъкът ти се струва твърде тих и очите - твърде сухи...
Подай ми мастилото, ще пиша...
Няма да изпусна музата си.
Усещам я как едва диша
и иска лампата да угаси. ...
  581 
ОТГОВОРЪТ...
Затварях всички врати
угасих всички звезди
но след всяка една оставаше ТИ
Със символа на свобода ...
  548 
В процес на творчество, акт на съзнанието... разливане на човешката душевност в междуредията и хаотична подреденост.
Смислова последователност, нарушила писмени норми... Пречистваме себе си в междуредената загадъчност. Снимки в изречения и картинни разкази. Богопомазан е бил и Луцифер... някога.
Ето ...
  401 
Глуха китара
Стари сгради,
изпотрошени стъкла,
черно-бели снимки,
потънали в прахта. ...
  579 
Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...
  927 
Музика си... Джаз! И трип-хопа, който ми се наби в съзнанието, и с който те свързвам от край време. Онази, която те преследва, където и да отидеш. Като онези досадни песни, дето ти влизат в главата и не те оставят на мира... само дето не си досаден!
Еротика... съблечена и недокосната. Невидяна, но п ...
  624 
Тук ли си все още?
Говоря ти – мълчиш. Пиша ти – не отговаряш... Знаеш ли коя съм аз? Онази, която никога няма да забравиш! Колкото и самохвално да звучи...
Цял живот ли ще се гоним? Ще се разминаваме по спирки и по гари... И всеки сам ли своята цигара ще пали? Вечно ли ще се търсим в чуждите очи? Н ...
  644 
Продавам душата си на търг! Кой ще плати повече?
Получих вече всички реки и морета, всяка песъчинка... Взех всички цветя на света. Подариха ми и Луната, и Слънцето, и безбройните галактики. Цялата любов на земята беше в ръцете ми. Бях обсипана с най-нежните целувки и най-милите ласки.
Кой ще даде по ...
  638 
  1165 
Илюзия... Накротик... Съдба... Обсебен...
Стопяваш ме... Изнасилваш ме... Непокорна съм... Изгубих!
Като ръжда, полепнала на стара ламарина от години... Станал част от мен, бавно ме убиваш. Като куршум, заседнал в сърцето, който не може да се извади. Гърч...
Цял живот чакаш един шибан момент, който ...
  807 
Да рискувам ли?
Кажи? Не те ли беше срам
отново да се върнеш?
Пак ли да те чакам там,
за да ме прегърнеш? ...
  650 
Не се предавам
Гръм да беше, да ме бе ударил,
да ме бе убил. Защо
ти всичко върху мен стовари?
Какво ти сторих, ми кажи? Какво? ...
  570 
Прости, Любов!
Прости, любов – прости!
Че те обичах и отричах...
Забрави!
Кажи, любов – кажи! ...
  577 
За музата
Капки нежност... пръски от роса.
Докосвам леко малките ти пръсти,
а ти си толкова сама...
Не искам никога да те напускам! ...
  379 
Тук–там... вечно някой крещи и иска нещо. Всеки ден ставам с нагласата, че трябва да направя нещо заради даден човек. От време на време (когато егоизмът ми се обажда) решавам, че няма да направя това, което се очаква от мен, а това, което на мен ми се иска. Разбира се, тогава хората остават много не ...
  669 
От: Вечно търсещия
До: Неоткритата
Беше точно такава каквато си я представях... С всеки жест, движение, поглед... Абсолютно същата... Движеше се под лъчите на луната с онази бавна, грациозна походка на котка, която може да изпепели всеки. Невероятно!
Черната ù рокля се влачеше по изпадалите листа и ...
  526 
Още една от онези ужасни, непоносими, изпълнени с жлъч, вечери... Тежко е, но никой не го разбира. Задавям се със собствената глътка въздух. Понякога си мисля, че и тя ми е много. Всеки иска обяснения и обяснения, и обяснения... Ето ги и тях!
Защо нося японски медальон, който не съм сваляла от 3 год ...
  557 
Малка стъклена кутия
Във малка стъклена кутия
ще те пъхна в шкафа.
От целия свят да те скрия,
да не си на рафта. ...
  637 
И мен да ме няма
Ръце да нямам, да не те докосвам.
Очи да нямам, да не те гледам.
Устни да нямам, да не те целувам.
Да не мисля, да не вдишвам те... ...
  582 
"Днес" е само веднъж
… и реших. Ще си кажа всичко…
Писна ми да се примирявам с решенията на останалите.
Крайно време е да започна да отстоявам себе си.
Един човек си удря главата в металната спирка… Плашещо е. Не вика, не крещи, не издава и звук. Корав мъж е… ама понякога трябва да пищиш с цяло гърл ...
  659 
Уча се да казвам "НЕ"
Писна ми вече да пиша,
сега и това критикуват.
А от личния ми живот
защо се интересуват? ...
  596 
Бели престилки
Странно самотно усещане. И тази песен – смазва ме. Сякаш малко по малко ме разкъсва, от тялото ми се отделя онази червена лепкава течност и след това някой я изпива, оставяща ме съвсем безжизнена. Приличам на онези хора с празни погледи или поне ми се иска да е така. По-скоро съм като ...
  938 
Не ме ревнувай
От спомени не ме ревнувай
нито от стари любови.
Одавна всички са минали,
никоя веч ме не трови. ...
  772 
Времето... Временно...
„Бързо, че закъснявам”… „Айде стига се мота, по-бързо де”… и всякакви подобни напъни да надбягаш времето. Къде отиваш, човеко? Нима си мислиш, че си по-велик и по-силен от онова, дето съществува още преди да има едноклетъчни? Спри се и се осъзнай! От къде идваш? Къде отиваш? З ...
  602 
Нищо ново... Нали?
Защо студен си?
Моля, обясни...
А душата пак
боли и боли... ...
  487 
Тихо и тъмно е. Само един лунен лъч плахо се прокрадва в стаята през спуснатите щори. Този път е приятно. Защо ли? Защото днес не спя сама. Защото съм с Него!
Сгушил се е в мен, с ангелско излъчване, спи като малко дете. Обичам, когато се будя нощем, да го гледам как спокойно лежи до мен. Обичам и д ...
  617 
Твойта прегръдка
Събуждам се от твойта прегръдка
и озарява ме жълта усмивка,
стига кожата ти да усещам
върху моята - като покривка. ...
  472 
Безкраен миг
Вали...
кървав дъжд от тъжни дни.
Сами...
на километри сме сами. ...
  523 
Меланхолия
И беше ден. Навън валеше.
Нейде тънък стон кънтеше...
В една гора, в нечии гърди,
прогнило, болно, сърцето спи. ...
  394 
Душата ми е лодка
Душата ми е малка лодка
във морето от сълзи.
На дъното ще спусна котва,
когато най-боли. ...
  492 
Агония… все гледаш да я избегнеш, но в краен случай тя те достига и разбираш, че си тичал напразно…
Бръшлян – оплита се около врата ти и бавно се пристяга. Дали ще те удуши зависи от теб…
Въздух… точно толкова необходим и ценен, а го осъзнаваш едва когато не можеш да дишаш…
Гъделичка те до припадък… ...
  581 
Безплатни мисли
Забравих за кратко да мисля...
Ограбваш ме тихо,
но никой не вижда...
Потапям се в океан от чувства! ...
  417 
За лятото =)
Знаеш ли колко е трудно
да пишеш за слънце в зимния ден?
Да пишеш за топли лъчи,
когато навън светът е студен? ...
  372 
Мой Живот!
Боли ме, когато не си до мен,
когато всяка мисъл изпиваш…
Унило чакам утрешния ден,
отново лицето ми да милваш. ...
  515 
Писано със страст
Не смей да отричаш любовта ми,
не смей да ми казваш дума дори,
че сърцето си давам за тебе
и от съмненията ти ме боли. ...
  500 
  616 
Заедно до края
„Един човек ми липсва
и всичко ми е безразлично.
Един човек, а всъщност всичко!”
Отново късно вечерта ...
  480 
Глухарчена опора
Вятър от строшени стъкълца...
Напукана глинена ваза...
Милиони кървави сърца
и една дума дето каза... ...
  375 
Предложения
: ??:??