yotovava
2 631 резултата
Изпрах си сянката на Благовец,
когато заникът катурна.
Овчар – отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите – ...
когато заникът катурна.
Овчар – отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите – ...
560
7
В очите ми когато слизаш –
сълза по скулите на Бог
и ангелът в кълчищна риза,
в молитва свлечен пред чертог –
изронва се небето безвъзвратно. ...
сълза по скулите на Бог
и ангелът в кълчищна риза,
в молитва свлечен пред чертог –
изронва се небето безвъзвратно. ...
781
8
Притихна хижата сломена, когато мълком я отминах.
И с птица − в тъмното ранена − изтече утрото в комина.
А хълмовете заледени, недостъпни вечно за дланта,
в сълза търкулнах за последно. Където паднe, да остане.
Лекувах колена, издрани – тъй дълго спусках се и бягах. ...
И с птица − в тъмното ранена − изтече утрото в комина.
А хълмовете заледени, недостъпни вечно за дланта,
в сълза търкулнах за последно. Където паднe, да остане.
Лекувах колена, издрани – тъй дълго спусках се и бягах. ...
502
4
В небесната ковачница на Бог е
горещо и сумрачно като в ад
и земетръсно клати се чертогът,
когато ангели пера коват.
Задъхано духалото хрипти, ...
горещо и сумрачно като в ад
и земетръсно клати се чертогът,
когато ангели пера коват.
Задъхано духалото хрипти, ...
459
5
Червено беше слънцето и пясъчно,
светлици заиграха над главите ни
в един неделен ден подир обяда
и в гръмналите радиоемисии.
И как семафори във синьо светнаха: ...
светлици заиграха над главите ни
в един неделен ден подир обяда
и в гръмналите радиоемисии.
И как семафори във синьо светнаха: ...
503
4
Сред мрака, навъзлен над сънния град,
мъгла се сниши, от мляко по-гъста.
В бордеи сумрачни изсвири тръба,
глас ме насочи – Ключът е при кръста!
Вратата отдавна очаква ръка ...
мъгла се сниши, от мляко по-гъста.
В бордеи сумрачни изсвири тръба,
глас ме насочи – Ключът е при кръста!
Вратата отдавна очаква ръка ...
553
5
680
10
1069
7
839
5
822
6
623
3
Каквото да разкажат мравките -
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
596
8
786
1
На рамото си носеше щурецът
пропукана от смях и плач гъдулка,
във вехта шарена торба - писеца
на бард. Под излинялата качулка
горчивата усмивка благородна ...
пропукана от смях и плач гъдулка,
във вехта шарена торба - писеца
на бард. Под излинялата качулка
горчивата усмивка благородна ...
669
10
Когато се родих като вода,
болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.
И бях кристалът, срязал на нощта ...
болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.
И бях кристалът, срязал на нощта ...
2938
14
39
970
3
Дали си вятър – припомни ми
какво завръщането значи
сред звънките кристални рими
в седефената глеч на здрача.
Ако си лешник, сподели ми ...
какво завръщането значи
сред звънките кристални рими
в седефената глеч на здрача.
Ако си лешник, сподели ми ...
880
19
724
7
989
4
И когато ослепях
за съботните страсти,
подир истина и грях,
прошка и причастие,
ме привика тук нощта, ...
за съботните страсти,
подир истина и грях,
прошка и причастие,
ме привика тук нощта, ...
530
6
Спусни се в дамара пресъхнал след залез,
три извора сладки тръгни да намериш.
Замълчи, не дишай, стисни ме у пазва!
Щом пукне зората, погача омесвам,
наливам мълчана вода във ведрото, ...
три извора сладки тръгни да намериш.
Замълчи, не дишай, стисни ме у пазва!
Щом пукне зората, погача омесвам,
наливам мълчана вода във ведрото, ...
822
1
4
По залез меденият дракон
открадна слънчевата пита.
Пчели небесни безпощадно
дълго и със стръв го жилиха.
Кървеше той, докрай удави – ...
открадна слънчевата пита.
Пчели небесни безпощадно
дълго и със стръв го жилиха.
Кървеше той, докрай удави – ...
658
7
Дали защото есента
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...
696
1
12
1182
8
1015
2
686
9
Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...
765
8
Защо пък да си няма празник
дори народната чорбица?
То честванията ни – разни...
Притуриш лук, домат, водица,
картоф и чушка, патладжан, ...
дори народната чорбица?
То честванията ни – разни...
Притуриш лук, домат, водица,
картоф и чушка, патладжан, ...
617
6
1004
5
Не обвиних морето, че брега изпи
и ни залюшка със пиянски длани,
че екипажът е отчаян и не спи,
че страшно бе и още пό ще стане.
Върху мъжете висне пагуба и смърт, ...
и ни залюшка със пиянски длани,
че екипажът е отчаян и не спи,
че страшно бе и още пό ще стане.
Върху мъжете висне пагуба и смърт, ...
533
7
1274
4
975
5
Стопен, брегът се люшка в утринта.
Морето е стъкло и шум, и блясък.
Връхлитат чайките с молитвен крясък –
и ми изтеглят очната черта.
Надува слънцето златист балон – ...
Морето е стъкло и шум, и блясък.
Връхлитат чайките с молитвен крясък –
и ми изтеглят очната черта.
Надува слънцето златист балон – ...
627
4
703
7
1572
1
10
1051
12
1049
6
966
3
Когато бях дете, обичах
на хляба дъхавата кожа –
препечената му коричка.
И не дочаквах да го сложат
на масата, крадях си тайно – ...
на хляба дъхавата кожа –
препечената му коричка.
И не дочаквах да го сложат
на масата, крадях си тайно – ...
1105
16
1039
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
