yotovava

2,8 резултата

Сюита в 7/8

Аз съзрях в разцъфтелите клони
вятър с черни криле как нахлу.
Ала Бог не е само икона,
а размирен космически пулс,
който заран в кръвта ми извира – ...
724 5 11

Есенно стихотворение за пролетта

Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...
823 7 14

Синьо стихотворение

През мен проби въздушната трева.
Небето стиска тънкия ѝ корен.
И хоризонтът тъне в синева,
която птица с писък ще разпори.
Услажда ми се тази светлина, ...
1.6K 4 10

Хляб от светлина

Когато вън почука непознат,
недей превърта клю̀ча си повторно.
Останало е малко в този свят
от вярата, надеждата и хората.
Текат ли в тебе мръсните води, ...
755 9 14

Песен през панела

Аз цял живот сънувах, че летя
в небе – опожарено и раздрано
от ежби, грях, раздори, суета.
И дирех щастие неизживяно.
Със вас коняче никога не пих. ...
1.2K 14 19

Трънчета в косите на глухарче

В уроците си по солфеж
дъждовни ноти ли разчетох?
Днес слънчевият таралеж
подпали от любов небето.
Поляната, простряла длан, ...
836 8 14

Опитомяване на тишината

Да се смаля до точка тишина
и тя да е достатъчна за всички –
за ровещата в кофите жена,
за стареца със детската количка.
За алчния – че никога не спи, ...
639 8 12

Написаното с дребен шрифт

Завързах тишината, да мълчи –
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.
Разля се после аромат на чай. ...
971 18 13

Девет бала тишина

Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
1.5K 24 35

Отвъд субтитрите на сериала

Какво все още има да делим?
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.
Довчера бяхме млади и добри, ...
1.4K 13 21

Сбогуване с илюзиите

Този профил е закрит.
Авторът замина вече.
Вероятно за Мадрид.
Или нейде по-далече.
Беше тук. А днес не е. ...
801 9 16

Шепот в ъгъла на храма

Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...
972 8 17

Автопортрет в профил

Душата ми ще стане пеперуда,
в мига, когато вече ме напуснеш.
Не се забравя болката от Иуда,
дори да те накара да възкръснеш.
Чертите, по които ще ме дириш, ...
605 7 14

Бягство от Содом

БЯГСТВО ОТ СОДОМ
На цигулка ли свиреше Господ
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква. ...
977 10 25

Щрих от профила на Бога

Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае, ...
828 8 10

Небесна телеграма

По синята хартия на небето
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта...
... и облаци, които още спяха, ...
787 7 16

Разплитане на тишините

Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...
5.7K 58 78

Из бъдещата ми книга с фотоси и стихове

Из бъдещата ми книга с фотоси и стихове
2.9K 7 7

Из бъдещата ми книга с фотоси и стихове

Из бъдещата ми книга с фотоси и стихове
1.7K 4 4

Последни летни песъчинки

Какво е всъщност лятото, какво е?
Един сезон, през който мен ме няма
Иван Вълев
874 9 19

Пропусната вечерня

последни есенни щурци – непоправими трубадури
Иван Николов
Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас ...
826 7 14