Фантастика и фентъзи

3 резултата

Край в началото - продължение(17)

- Наричат я ,,Изгубената цивилизация’’, защото тя иска да е такава. По-лесно е да заличиш съществуването си, от това да живееш в този подъл и коварен свят, в който живеем. Те са дали основата за миролюбие и пълноценност, във синхрон с планетата. Но малко са били готови да се научат, да ценят същност ...
916

Край в началото - продължение(16)

Щастлива бях, че се откриха, но това човъркаше дълбоко дупката в гърдите ми и не можех да си позволя слабост пред тях. Никога не съм понасяла да ме съжаляват, а напоследък го виждах често във очите на всички. Вървях, като се оглеждах да открия кухнята. Мислех, че съм се загубила, когато чух стъпки з ...
827

Керна Иелия

Керна Иелия
Да си човек е такова предизвикателство! И едновременно с това нещо така желано. Докато бях такава не го осъзнавах, ала сега...
Сякаш бе вчера, когато тичах с боси крака през потока близо до селото. Но както майка ми би казала, времето е относително понятие.
Тогава, едва навършила 18 чове ...
1.2K 2

Край в началото - продължение(15)

Кимнах, приготвяйки се да събудя дремещите мъничета. Фоти, правейки ми знак да не ги будим, придърпа Гея в прегръдката си. Прегърнах Ари и се запътих след Самуил. Дълбокият сън на децата остана необезпокоен, явно умората ги бе надделяла. Очите ми търсеха в тъмнината мястото, което щеше да ни подслон ...
773

Гласът на отвъдното

- В понеделник привечер Тони Стораро получи странен SMS от необозначен мобилен номер или както е прието да се казва "private number": "Утре е вторник, хитрецо. Веднага преставай да ядеш говна! подпис Вълчака". Това съобщение му се видя доста зловещо и той, загрижен за сигурността си, реши да остане ...
1.3K

Край в началото - продължение(14)

– Мисля, че вече е по-добре. – чух нежното гласче на Гея. - Вижте, Ари, Фоти, започна да се възвръща цвета на лицето ù.
Усетих как цялата кипеше от въодушевление. Наистина опитът ми този път да си отворя очите бе успешен. Още ми се повдигаше, но някак го преглътнах.
– Много ни изплашихте. - каза Фот ...
853

Край в началото - продължение(13)

– Защо го нарекохте "Дъхът на ВЪЗДУХА"? - попита Фоти учуден.
– Мислех, че знаете. Тя е сърцето на ЗЕМЯТА. - каза, като погледна към Гея. - А ти си силата на ОГЪНЯ. Скоро ще ви очаква и последната от семейството. И тогава ще се затвори кръгът.
- Каква е "тя"? - попита отново Фоти.
– За теб, момче, " ...
782

Край в началото - продължение(12)

– Извинете, че ви безпокоя. Аз съм Аркадаш. Чувате ли ме? Капитанът ме помоли да ви предам, че ви очаква на вечеря. - почука отново и изчака, за да разбере дали сме го чули.
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа о ...
813

Край в началото - продължение(11)

Поведох двете мъничета към пристанището. Фоти взе сака, който ми изглеждаше по-пълен от преди, и ме последва. Веднага си помислих, че и Гея имаше нужда от дрехи за преобличане. Застанали пред величествения кораб ,,Духът на авантюриста’’, чакахме да ни пуснат. Изглежда ние щяхме да изглеждаме по-зле ...
820

Край в началото - продължение(10)

– Добре ли си? - попита ме Стефани, като държеше в ръцете си хавлиена кърпа. – О, Елвира толкова съжалявам, миличка. - обгърна ме с крехкото си тяло, което крещеше ,,ЧУПЛИВО’’, притисна ме и започна да гали косата ми. - Трябва да се съвземеш. Отвън те очакват съдбите на три деца, които не могат да п ...
746

Проходна пешка 3

Алек се отпусна в креслото. На централния екран хиперкосмосът проблясваше с цветовете на дъгата. Почувства как стимулантът отслабва хватката си и умората се завръща с удвоена сила. Наложи си да се стегне защото преди да се отдаде на съня трябваше да свърши още нещо:
- Корбан, искам един плазмен заря ...
1.2K 3

Край в началото - продължение(10)

Вече виждах покрайнините на град Пловдив. Добре, че не ми се налагаше да навлизам много в него. Стефани живееше в жилищен район Тракия. Разполагаше с една малка гарсониера, която предполагам беше предостатъчна за нуждите ù. Нямаше как някой от близките ми да разбере за среднощното ми бягство, освен ...
770

Край в началото - продължение(9)

Ръцете ми започнаха да треперят на волана, трябваше да се успокоя - вече се виждаше границата. Насилих се да нормализирам ритъма на сърцето си, което издаваше нахлулата паника. Погледнах към Фоти. Още преди да успея да кажа нещо, той натика в ръцете ми международния си паспорт и сложи пръст на устни ...
823 2

Край в началото - продължение(8)

Още преди да пристигнем пред малката ни уютна къща, мобилният ми телефон звънна.
– Госпожо Апостолуми, обажда се доктор Ставропулос. Мисля, че си навлякохте доста неприятности с внезапното ви изчезване. - каза с плътния си глас докторът.
– Мисля, че си ги имах и преди да се измъкна от болницата. Про ...
838

Край в началото - продължение(7)

- Не се тревожете, в безопасност са. - каза докторът.
– Наистина ли? Откъде тази сигурност точно във вас, докторе? Толкова хора минават през ръцете ви, за всички ли сте така сигурен? - гласът ми потрепна. – Не искам да ми давате празни надежди, искам истината.
Когато влязох в кабинета, реших, че ще ...
790

Край в началото - продължение(6)

- Алек Апостолуми. Аз съм съпругата му. Беше ми съобщено, че е в критично положение. - казах, като дадох вид, че нямам време за приказки.
Една минаваща сестра сигурно дочу името, което казах и се спря моментално. С бързи крачки се приближи към нас. Загриженото ù лице изучаваше моето. Обръщайки се къ ...
986

Край в началото - продължение(5)

Дете на Огъня си ти,
към Александруполи тръгни.
Проблемите си забрави,
душата си свободна остави.
Там ще откриеш Духовността - ...
1K 2

"Край в началото" - продължение(4)

Събудих се, обляна в пот, към пет часа сутринта. Много време мина от последния път, когато пак бях сънувала същия сън, но тогава не го разбирах. Сега, когато знаех значението му, просто трябваше да съм нащрек постоянно. Нямах време, трябваше да намеря "МЯСТОТО" и да се прибера възможно най-бързо. Ар ...
1.3K 6

Защото я обичам...

1.
Слънцето се скриваше зад планините в далечината. Езерото отразяваше само короните на вечнозелените дръвчета около него. Лятото бе към края си, а в това време на годината залезът беше наистина красив. Неописуем би бил с думите, с които борави едни млад писател аматьор. Залезът излъчваше някаква ро ...
1.5K 5

Край в началото - продължение(3)

Обожавах природата, но днес имах нужда да разбера, затова реших походите да ги оставя за утре. Качих се в колата и потеглих към манастира. Това местенце беше неописуемо, сякаш някой беше събрал най-добрите рисувачи на света да покажат таланта си. Всяко дръвче, всяко храстче, всеки камък бе сложен по ...
796 2

Край в началото - продължение(2)

...
Виждах как Александруполи се превръща в една малка точица. Градът предизвика в сърцето ми голяма симпатия от мига, в който го зърнах. Съчетанието от море и балкан надминаваше очакванията ми. Тук с Алек бяхме открили нашия райски кът.
Нещо настоятелно ми напираше в гърдите. Никога не се получаваш ...
937 4

Пламтящи сънища

1.
Ръждива повърхност, обгорял от край до край хоризонт.
Местното слънце разтапяше като кипнало олово атмосферата и я прогаряше с всяка своя капка.
Ята от объркани същества сновяха в ужасяващия хаос и умираха под палещите въздуха водопади от пламъци.
Стан се намираше в този огнен ад, без да знае как ...
857 1

Целувката на нощта

Целувката на нощта
Тъмно е. Нощта с нежен глас ми шепти. Моето име тя зове.
- Къде си ти? Защо забави се, знаеш ли откога за теб оглеждам се в моите мечти? - Сън ли бе, или просто мечта на дете...
Шепотът отекваше в моите уши... усещах го ту силен, ту приглушен.
"Вярваш ли? Вярваш ли в други светове ...
1K 3

Проходна пешка 2

Сектор Саргас. Необитаема система 328-12. Боен кораб ,,Саласт”. Пет дни след битката в система Бат.
Алек натисна пластината на ключалката и вратата с тихо съскане се разтвори. Пред погледа му се разкри бардака представляващ спално помещение 717-V или с други думи временното жилище на Корбан и Арм. А ...
1.5K 3

Някъде, където времето вече го няма

„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...
1.1K 1

Проходна пешка 1

Двигателен сектор на кроноския крайцер.
Последните думи на принцеса Мей Ли заглъхнаха и сред лабиринта от тръби и системи една конзола се активира. Архитектурата се разпадна на отделни сегменти освобождавайки място на издигащата се от пода стазис капсула. Спящ в ледена забрава вътре седеше двуметров ...
1.2K 3

Живите мъртъвци Фелис ще ги събуди

1.
Тимоти вървеше приведен срещу дъжда, идващ насреща му. Не можеше да нарече приятно мокрото усещане, което само след пет минути на открито вече чувстваше по цялото тяло. Не се остави на емоцията да развали настроението си заради един обикновен дъжд. Все пак беше петък вечер – неговата вечер. Отива ...
990 2

Битката

1.
- Ще закъснееш, Тайсън! – провикна се от стълбите Слай. - Или може би искаш да те потроши?!
- Спокойно! - отвърна Тайсън със сънит глас. - Какво толкова? Досега не съм закъснявал за срещите си. Какво има за закуска?
- Пържени филийки по мексикански.
- Люто? - ококори се Тайсън. ...
1.3K

Виденията винаги се сбъдват - Глава 1

- Виденията винаги се сбъдват -каза старецът с тъжен поглед. Гледаше през прозореца към снега отвън и това, което виждаше, му бе до болка познато. Беше го виждал стотици пъти във болезнените си видения. Той и останалите мъдреци опитаха всичко, за да предотвратят жестоката действителност. Да преборят ...
825 1

Ние, Ескаситите

Астронавтите Пок и Кер бяха единствените оцелели след сблъсъка на звездолета им с метеоритен дъжд.
Намерихме ги в спасителната им капсула, която се рееше свободно в пространството и бе останала като по чудо незасегната от метеоритите. Всъщност ние знаехме, че това не е чудо, а просто желанието на Вс ...
818

Неверие

НЕВЕРИЕ
(От цикъла „Кръчма „Зелената котка“)
От доста време не се бях наслаждавал на самотата по Коледа. Едва ли някой, освен мен, бе способен да оцени факта, че не се налага да фабрикуваш фалшива усмивка и неистинско „празнично“ настроение, докато всъщност ти се иска да крещиш и да блъскаш с юмрук ...
1.4K 1

Игрите - метаморфози

Шумът го извади от налегналата дрямка и го накара да погледне матовата повърхност на пулта. Тревожно замигалите предупредителни надписи веднага разгониха първоначалната увереност, че няма опасност. Имаше...!!! Опасност!! Шумът скоро се придружи със лека вибрация, а уредите показваха повреда във френ ...
1.4K 1

Нищо друго вече нямаше значение

Терминалната жп гара „Оня Свят” гъмжеше от народ. Инженер Петров трудно си пробиваше път през тълпата. Болеше го глава и се чувстваше много изтощен от собственото си погребение. Преди три дни камион го беше блъснал, когато пресичаше оживена улица. Само да се беше огледал за миг... Но сега това нямаш ...
1.9K 39

Скитникът на седемте морета

СКИТНИКЪТ НА СЕДЕМТЕ МОРЕТА
Каква е вероятността, скитайки из необятните морски води, да се натъкнеш на свирепо морско чудовище, което би трябвало да не съществува, или да събира прах в архивите на праисторията?
Етиен се пулеше право в озъбената физиономия на съответния процент.
Морето беше светът н ...
1.3K

Измерения в безкрайност

1. Първо измерение
Плоскост - свят от проста и равна повърхнина. Равна, колкото може да бъде изравнена една безкрайност.
Светлината е оскъдна и едва промъкваща се през тесните пролуки, в което времето равномерно тече. Тук няма минало, няма бъдеще, има само едно вечно „сега“ на момента. Липсваха разк ...
1.3K 1

Проходна пешка

Сектор 3 Д. Астероиден пояс на планетната система Бат.
Разузнавателната сонда се носеше сред скалните отломки подобно на призрак. Движеше се по привидно хаотична траектория наподобяваща движението на астероидите, но в действителност следваше бързо изстиващата следа оставена от целта и. Подмина поред ...
1.5K 5

Край в началото

В НАЧАЛОТО
Година 3003
Отчаян от самотата, която следваше всяка моя стъпка, това бе за мен едно откритие, което нямаше равно на себе си. Сякаш някой ме бе хвърлил точно там, където... аз се опитвах да стигна. Този път поне щях да опитам. Огромни чудати дървета обгръщаха месността. Зеленината бе пост ...
899 4

Умопомрачение

Умопомрачение
Това бе нощ като всяка друга, и въпреки това напълно различна и необикновена. Чувството за вълшебство, което се носеше из въздуха, беше осезаемо. Лежах в леглото си, без да мога да заспя. Горещият въздух, който влизаше през отворения прозорец, ме беше накарал да се отвия и сега усещах ...
1.2K

Господин Широки Пръсти И Бунтът На Осветителите

В града има една много приятна страноприемница. Господин Широки Пръсти е неин собственик. Тя се е предавала в семейството му през поколенията. Страноприемницата е почти на двеста години и стаите може би миришат на застояло, но все пак за хората най-важна е кръчмата на страноприемницата. Когато човек ...
1.1K