Фантастика и фентъзи

3 резултата

Супернова

Руска е жена, която наближава петдесетте. Независимо от това, тя е по детски жизнерадостна и енергична. Ето защо вратите на приятелите и съседите ù са винаги отворени за нея. Желанието им да я виждат често се подсилва и от паранормалните ù способности. Неведнъж Руска се е раздавала до пълно изтощени ...
993 9

Гардеробът е доставен

Внимание! Диалогът съдържа нецензурни изрази и референции, използвани единствено с художествена цел. Умолявам потребителите под 18г. да не четат този текст. Благодаря!
ГАРДЕРОБЪТ Е ДОСТАВЕН
(Teaser* към фентъзи-роман)
Когато Трикстерът спря да говори, над Студентски град се спускаше топла юнска вече ...
1K

Сън

СЪН
Веднъж сънувах...
................................................................................................................
Аз съм на някакво тъмно място и лежа обграден от поставени в кръг горящи факли. Мракът е непрогледен, освен участъка, който ме осветява. Вони ужасно. Тишината ме без ...
810

Времената сигурно са полудели - 36 глава

36.
Протегнах се в леглото с двете ръце, беше ми писнало зловещо вече от тези белезници. Вродената ми алергия към неблагородни метали се беше проявила и китките ми се бяха покрили с червени сърбящи петънца покрай претритата от халките кожа. “Колко съм тъпа”, помислих си самокритично и изкарах един б ...
982

Когато играя игрите за Хари Потър... понякога си изпускам нервите

С този разказ спечелих първо място в конкурса за разказ/есе на тема "Когато играя игрите за Хари Потър..."
Ето и едно от най-интересните преживявания, които съм имал.
Това се случи преди няколко зими. Навън светът беше побелял. Сополиви хора с мокри крака отиваха на работа или на училище, а аз седях ...
2.3K 8

Очакването

Очакването
Кръв... съществуваше ли нещо по-зловещо и в същото време по-примамливо от нея? Той не можеше да ù устои.
Колкото и да се опитваше, всяка негова мисъл водеше към нея. Припомняше си тъмния ù, на моменти почти черен цвят. Припомняше си лекия ù аромат. Припомняше си металния вкус, който остав ...
1.4K

Човек без магия

Мелиса сътвори свещ и я закрепи на едно клонче, горе-долу на височината на гърдите си. Свещта бе полупрозрачна, създадена от магия, но пламъчето ù бе достатъчно ярко, за да виждат добре лицата си. Маркус се вгледа в очите на Мелиса и се опита да прочете мислите ù. Познаваше хора, които наистина влад ...
1.4K 1 1

Някъде във времето

1.
Голото поле края града беше мъртво. Така безжизнено изглеждаше, че сякаш тук никога не е имало живот. А според картата е имал многобройно население. И първото нещо като дума, която дойде на ума на Алексия, когато пропълзя до ръба на скалата, беше:
– Гробище!
Обрасли в сухи стърнища остатъци от ка ...
1.4K

Летящи души

Малкото радио "Сименс" от няколко дни бе откачило. След като Стивън Уоруик го изключеше, то от време на време се включваше самичко. Но това не бе най–лошото. Радиото предаваше само едно и също на всички станции – някакво ломотене на съвършено неразбираем и странен език. В пристъп на умопомрачение, С ...
965

Сириус

Послание от тройната звезда Сириус.
============================= Ще се опитате ли, мили приятели, да го
разгадаете ?
Да - това е нова технология
от - древни до бъдещи дни, ...
911 8

Времената сигурно са полудели - 35 глава

35.
Оставиха ме на спокойствие до края на деня. Меко казано “спокойствие”, тъй като алармата за темпорална активност продължаваше да вие през 15-20 минути, а аз продължавах да си тормозя нервите с тревоги за приятелите ми, които се бяха заели да ме спасяват. Какво точно бяха намислили? Познавахме се ...
912 5

Мокро време

Даръл Швайцър и Джордж Скитърс пиеха кафе. Намираха се в кафе-сладкарница „Уошингтън“ и седяха на маса за пушачи почти в самия център на заведението. Говореха си от близо час, когато Даръл почувства някаква влага.
Беше петият ден на февруари 2005 година. Навън не валеше нито дребен, тормозещ бузите ...
1.1K 2

Денят на страшния съд (1)

ВНИМАНИЕ: Този разказ е продължение на "Nick Dracula - Моята изповед". Може да я откриете:
Nick Dracula – My Confession 2
Денят на Страшния съд
Аз усещам, че ми остава около минута живот. Поглеждам към Световните лидери и последното нещо, което излиза от устата ми е:
- Животът като човек е най-ценни ...
1.6K 1

Назад към началото - I част

За един изследовател на отминали събития е много важно на каква задача за изследване ще попадне. Да пътуваш във времето и да събираш факти за отдавна отишли си събития и хора, не е много приятно занимание. Понякога се налага да се смесваш с тълпата и да се подлагаш на риск, само за да заснемеш някоя ...
1.3K 6

Наследници на Куфара

НАСЛЕДНИЦИ НА КУФАРА
(Дигитална пиеса в едно действие – нещо като Бекет, нещо като Пелевин, ама съвсем различно)
На Б.
Действащи лица и предмети:
А1 (мъж, облечен произволно) ...
1K 4

Като болка от разтопено сребро

Агония пулсира във вените ми.
Изгаряща, унищожителна болка разкъсва тялото ми, прогаря нервите ми...
Казват, че смъртта настъпва бързо, преди още да си осъзнал, че си наранен.
Не и този път.
Този път среброто не бе милостиво. ...
1.1K 3

Планетата на Легендите - фантастична приказка

І част
През много съзвездия и през много галактики от тук насред звездният кръг на историята имало малка планета. Атмосферата ù била изпълнена с вопли и тя изглеждала като мъничка мъглява точка посред ширналите се огромни планети наоколо ù. Натам корабът `Одисей` и екипажът му се били запътили, за д ...
2.6K

Невъзможна приказка за страната Виртуалия

НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА ЗА СТРАНАТА ВИРТУАЛИЯ
Не, не преди много години, а в наши времена, на Земята се появила една все още не много известна страна, наречена Виртуалия, която нямала земя, но имала огромна територия. Неин основоположник бил най-големият паяк на света, който се казвал Бил. Тя била с мно ...
1.3K 3

Времената сигурно са полудели - 34 глава

34.
Първата половина на третия ден се оказа почти приятна, като изключим лекия идеологически (иронично повдигане на вежди) сблъсък с Касим. Пък може би денят ми стана само субективно по-добър от това, че го цапардосах тоя по самоуверената физиономия... Веднага след малкото ни “семейно” скандалче пол ...
1.1K

Когато падна ангелът

Quomodo cecidisti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris.
Sancte Jeronimus
Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори.
Свети Йероним
На седмия ден Господ прати всички свои ангели и архангели и хараби и серафи да пооформят нещата, които бе създал. И всеки от тях създаде по нещо свое и то ...
1.3K 6

Времената сигурно са полудели - 33 глава

33.
Хемер дойде пак няколко часа по-късно, т.е. надвечер. Влезе с решителна и енергична стъпка, която хич не му отиваше на пухкавото телосложение и побелелите коси. Не го оставих да отвори уста пръв, писнало ми беше да им слушам глупостите на всичките.
- Искам да говоря с Карл. На четири очи. – заяв ...
842

Бялата магьосница (І-ва част)

“О, МИГ, ПОСПРИ – ТИ ТЪЙ СИ ХУБАВ…” “Фауст”
Бялата магьосница потрепна в съня си и се събуди…
Протегна се сладко в постелята си от леопардови кожи и лебедов пух. Свещниците край балдахиновите завеси догаряха и хвърляха бледи отражения в кристалното венецианско огледало, чиято бронзова рамка бе потъм ...
1.1K

Нощни шепоти

1.
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, о ...
1K 1

Primeval: Аби

"Добре дошла, Аби!"
Този надпис ме посрещна, щом влязох в ARC. Последните пет месеца бях ад. Сама в моя апартамент, докато Конър прекарва по 24 часа на денонощието тук. По дяволите, как можах да си счупя крака! Беше... глупаво. Или щеше да бъде, ако не беше толкова трагично. Е, от всичко това имаше ...
2.9K

Времената сигурно са полудели - 32 глава

32.
“Второ денонощие – жива съм”, отбелязах си аз доволно, събуждайки се на сутринта. Двадесети септември. Опитах се да се надъхам с оптимизъм, пресмятайки изминалото време в проценти, десетични дроби и т.н. Нещо като надъхване за работната седмица – ето, вече е вторник, значи като мине утре, т.е. с ...
1K

Времената сигурно са полудели - 31 глава

31.
Касим изхвърча навън бързешката. Преди да затвори вратата дочух приглушена шумотевица и викове из коридорите. “Какво беше това по дяволите?!”. Много шумно и много навреме подплати поизтърканата ми легенда, но и аз си нямах никаква представа какво е. Още ми пищяха ушите от гърмежа, въпреки че тов ...
1.1K

Времената сигурно са полудели - 30 глава

30.
Непознатият беше висок, слаб, възчерничък и имаше изсечено като от гранит лице със заострени вежди. Такъв характерен фейс трудно се забравя, но в главата ми не изплуваха никакви спомени от досиетата. Кой е този, за Бога?...
- Точно тя е. – отговори някой зад гърба му и излезе напред. Беше един о ...
924 1

Времената сигурно са полудели - 29 глава

29.
В крайна сметка изгубих броя на ударите за деня. Старателно ме удряха само по лицето – първо, за да ме накарат да млъкна и второ – явно бяха получили инструкции да пазят плода. Аз обаче успях да затрудня опитите им да ме укротят дотолкова, че да извикам името и прякора на Ленц поне десет пъти и ...
929

Времената сигурно са полудели - 28 глава

28.
Събудих се доста свежа... По-точно ме събудиха. Започвах да си връщам физическите спомени за носене на зумер и определено можех да кажа, че без зелена мъгла и други забавни игри животът със зумер е много по-поносим. Вечерта се въртях доста дълго, без да заспя. Не че вързаните крака или дежурният ...
943 2

Назад по течението

Денят течеше както обикновено на острова и единственият хуманоиден заселник там се опитваше да разпали огъня, който принципно поддържаше непрекъснато, но често забравяше да подклажда и обикновено се превръщаше само в една купчина от тлееща жар.
Човекът, без да спира работата си, бе влезнал в спор съ ...
883 1

Империя от пепел

Прелюдия
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...
1.7K 2

Заспи, ангеле, преди да се събудиш

1.
В стаята беше тихо.
Или почти тихо, защото следящите състоянието на пациента уреди непрекъснато цъкаха и премигвайки сменяха режимите си на работа. Също така се долавяше и капенето от подаваните разтвори от двете системи - накрайниците им се впиваха като нокти в двете ръце под тях. Но освен това ...
1K 1

Сърцето на дракона

Отдавна, много отдавна, когато вълшебства и приказни герои се срещали навсякъде, живеел един крал. Той бил велик и безстрашен владетел, а Южното кралство, което управлявал, било огромно. То се простирало на три морета, а на север достигало до страховитите Северни планини. Още в младостта си този кра ...
1.6K 2 4

Коледна песен

1.
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ...
1K 1

Безкрайност в сън, като сън в безкрайност

Кралицата е в сянката на смокинята, пазила в жаркия ден тялото ѝ от палещите лъчи на слънцето.
Вятъра, появяващ се винаги привечер, развява леко къдриците на косите ѝ, оставена днес пусната и без тежката украса - само няколко цвята са вплетени в тях, като на всяко листо е поставен млечен бисер.
Тънк ...
1.1K

Разказите на Смъртта 1

Нищо не помръдваше тази вечер. Нямаше нито звук. Дори и файтони не минаваха по павираните улици. Всичко беше пусто. Но аз все пак имах работа. Спрях до една малка къщичка.Ослушах се за момент. Нищо. Всички хора си бяха легнали спокойно по леглата и бяха залостили вратите. Подухна вятър, от който няк ...
1.4K 1 1

Времената сигурно са полудели - 27 глава

27.
Не, нямаше някакъв вълшебен ефект, тип да ме понесат радостно на ръце с викове “Ура!” и да ме пратят на безплатна почивка на Хаваите. Но аз и не разчитах на нещо такова. “Много внимавай, какво и кога казваш!”, пак ме окуражи Смърделин, докато се борех с различни разсейващи фактори като световърт ...
1K

Времената сигурно са полудели - 26 глава

26.
Наум седеше и той навлечен със зимни дрехи и раница и явно нервен. Аз обаче се появих три пъти по-нервна от него, така че всичките му вътрешни драми дотук загубиха всякакво значение.
- Зумера. – казах му аз кратко и му подадох приемника. Бях си разпределила двете компонентчета в ляв и десен джоб ...
1.1K

Проходът на Героя

В днешната културна традиция е добре познат мотивът за саможертващия се герой. От екрана и страниците непрекъснато виждаме как понякога от групата приключенци един остава, за да забави злите сили и да спаси приятелите си, а единственото, което ни се показва от тази саможертва, е предсмъртният вик на ...
1.2K 4

Спомени се носят към небето

Дайра вървеше покрай насипа, превила се срещу силния вятър и се канеше да премине празното пространство между пресечките на двата квартала. Веднъж преминала, стените на отсрещните сгради щяха да ù дадат малко повече защита срещу блъскащия я вятър. Тя се огледа - беше пусто - сниши се и приготви авто ...
1.1K 1 1