За конете и хората
ЗА КОНЕТЕ И ХОРАТА
През нощта се случи беда. Прогнилият покрив на конюшнята се срути.
Ветеринарният изказа съмнение, че конят може би има счупени или спукани прешлени на гръбнака и известно време трябва да почива.
Когато отново си легна, Марко си спомни, че предния ден обеща на Нено, съседа, да му изоре и бранува нивата. Въздъхна дълбоко, обърна се към стената и заспа.
– Прощавай, комшу, но не мога – извини се на сутринта на Нено. – Нощес се срути покрива на обора и затисна коня. Вероятно има спукани или счупени прешлени на гръбнака. Ветеринарният каза...
– Ама ти нали ми обеща? – възмути се съседът.
– Не трябва да го впрягам известно време.
– Вчера едно говорихме, ти сега – друго.
– Не бива да го впрягам. Това може да го убие.
– Нали ми обеща? – продължи да роптае Нено.
Марко не издържа, качи плуга в каруцата и впрегна коня.
Когато го подкара, Дорчо направи няколко крачки и падна.
Тялото започна да агонизира.
Гледаше го с големите си очи и молеше за помощ.
Малко преди да издъхне, притвори клепачи, пак ги отвори, две сълзи се стекоха и тялото притихна. А изгасващият поглед сякаш крещеше: „Защо го направи?”
Не знаеше какво да отговори. Свали каскета си, наведе глава, прекръсти се и прошепна:
– Не можах…
– Маркооо! Маркооо!
Събуди се, облян в пот. Сънувал е. Плисна си две шепи вода, облече се набързо и излезе. Нено го викаше да вървят да орат.
– Прощавай, Нено, нощес стана голяма беля. Срути се покрива на обора и затисна коня – започна да се извинява Марко.
– Какво искаш да кажеш, че няма да орем ли? – прекъсна го Нено.
– Вероятно има счупени или спукани прешлени…
– Че как така, ти нали ми обеща?
– Ветеринарният каза известно време да не го впрягам…
– Вчера едно говорихме, ти сега – друго.
– Това може да го убие.
– Добре, ама ти обеща.
Марко се замисли. Погледна към обора. Вратата зееше широко отворена. Дорчо лежеше на земята и гледаше жално към тях.
– Слушай, съседе – каза Марко, почеса се по врата и добави с възможно най-любезен глас: – Я да вземеш… да вървиш… на майната си!
Погледна отново към обора и видя как очите на коня се напълниха със сълзи на благодарност.
Обърна се с тънка усмивка и отиде да си доспи.
© Мильо Велчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Кратко но силно.
-
Хвана ме за гърлото, прекрасен разказ!
-
Разказ-миниатюра – това е същевременно и малко, и много... нелека задача, направо си е майсторство. Малък текст, но ако е добър и изпълнен със смисъл – би заинтригувал читателя, което в случая и постигна. Хареса ми – глас и от мене. Успех!
-
Ей, Мильо, та това е моят любим финал! Адмирации за него! Всички такива да ги пратим 'дето им е мястото! Ха, ха... Много ми хареса. И няма да съжалявам за предния си коментар, ами ще напиша нов - там да вървят...
-
Харесвам дилемите. В случая избирам тази от коментарното поле. И имаш глас от мен. Успех!
-
Благодаря за коментара, Безжичен! Даде ми идея да променя разказа. Какво ще кажеш, ако променя заглавието и финалът изглежда така:
...
– Не бива да го впрягам. Това може да го убие.
– Нали ми обеща? – продължи да роптае съседът.
Стопанинът се замисли. Ако изпълни обещанието си, има опасност конят да умре. Ако откаже, съседът ще му се разсърди. Затова взе друго решение.
– Скъпи съседе – изрече възможно най-любезно, – защо не вървиш на п* си майна?!
Конят погледна изненадано стопанина си и очите му се напълниха със сълзи на благодарност. -
Умопомрачително - бездушието и жестокостта имам предвид! Даже не и мърша... Особено много нарастват такива в последно време и не са само единични екземпляри. Драматичен и въздействащ разказ с иносказателен елемент.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
