Писмо до нея
Нощ е. Отново припламват звездите
над моя ефирен сумрáк.
Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
из моите сънища пак.
С ледени устни ми галиш косите.
Завиваш ме (лека ми нощ!).
Само дано не забравя да питам
дали аз измислям си още?
Може би лесно лика ще позная,
ще легна във скута ти бял.
Там на целебни липи* ще ухае,
а тежест ще е всяко тяло.
Може би твоята нежна прегръдка
е първата крачка напред?
Как и какво мога всъщност да бъда
отвъд този жалък куплет?
Много въпроси за теб съм скатала -
изгряват със всяка звезда.
С танцови стъпки ще вляза в портала,
дано той не е към пръстта...
* Славянска легенда - твърди се, че сънят под липата е спокоен и сладък, затова я засаждали в близост до дома или на гробищата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
