подухна мрак
сърцето й потрепна
нима мигът е близо
готова за това не бе
притича бързо ...

Благодаря ти, че те има,
че бил си винаги до мен.
И в лесните, и в трудните години
си озарявал моя ден.
Благодаря ти, че безумно ...

звук
препинателна
движение
вълшебен ден
утро топлина ...

Искаш ли да слеем две души в едно
и две сърца в едно да затуптят?
Магия ли е това - не зная!
Само знам, че те желая
и ще горя за теб, ...

Щом те видя,
сърцето ми започва радостно да трепне,
душата ми - весело да пее
и усмивка щастлива грейва на мене!
Ти за мен си слънце, ...

И посока да нямя, има ни нас!
Любовта не се състои в това
да се взираме един в друг,
а в това, да гледаме в
една и съща посока. ...

Заплетени лъчите в дланите,
издигнати високо към небето,
мечти чертаят с цветовете,
които плахо шепне им сърцето.
Танцуват танца на душата ...

И днес отново е затворена вратата,
Че пречим му на разговора със момата.
Той на ерген се прави, затова
Говори в скайпа на затворена врата.
Живее като в някой чуден сън - ...

Голямата любов излезе заблуждение.
За нея пиша това стихотворение.
Обичах го с години, до полуда -
Сега съзнавам, че съм била луда.
Вървях след него сляпо и покорно, ...

Отидох си със с теб,
сърцето си изгубих.
Сълзите ме прегръщат днес,
отровни и горчиви.
Светът за мене опустя ...

>>
>>
>> Не ми отнемай
>> думите,
>> които с многоточие ...

Ще ви разкажа истинска история,
случила се с мъничко дете.
Тя била мъничка и се борила,
ако може по-бързичко да порасте.
Молила се и чудото станало - ...

"Извънредно много съм затруднен с тези хроники и със самото название верблюд... Никой не знае каква форма има той, каква е неговата големина, какъв цвят и какъв мирис има."
Верблюдът се появява там, където вярват в него. Появява се и изчезва като призрак за който всички говорят, но малцина са виждал ...

И ако утре не те видя,
смисълът на моя ден ще бъде никакъв.
И онази жарава в зениците ми ще прокърви.
И онова чувство в сърцето ми... ще ме заболи.
Аз не искам друго, аз не искам много... ...

> Когато жената обича е като птица със мокри криле
> От вятъра неизсушени, но пълна със мисли за горе
> Натам те я теглят безгласно, а в нея блика уханно
> Гъста амброзия на талази преливаща вън щом Го види
> и в миг я прегърне с дланта си - станала малка кат` фея ...