Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 072 резултата
Зад твоите ледени очи
виждам слънчеви лъчи,
но да изгреят те не искат,
макар сърцето ти да писка.
Може да си сладък, ...
виждам слънчеви лъчи,
но да изгреят те не искат,
макар сърцето ти да писка.
Може да си сладък, ...
960
1
Женската хубост в „Илиада” С настъпването на пролетта сякаш дърветата се
събудиха от своя зимен сън.Лъскави зелени листа прикриваха крехките им
клони.Най-хубавото от всички дървета бе черешовото – току-що со едно от
листенцата му разцъфна нежно розово цветче.Каква красота!Жалко, че до това
обикновен ...
събудиха от своя зимен сън.Лъскави зелени листа прикриваха крехките им
клони.Най-хубавото от всички дървета бе черешовото – току-що со едно от
листенцата му разцъфна нежно розово цветче.Каква красота!Жалко, че до това
обикновен ...
4486
Черен огън
Ден е,а във мен е пусто.
Пролет е,а всичко в мен умира.
И знам че небива,но немога да спра,
немога чувствата си да променя. ...
Ден е,а във мен е пусто.
Пролет е,а всичко в мен умира.
И знам че небива,но немога да спра,
немога чувствата си да променя. ...
838
2
НЕ БЕШЕ ТАМ
Отдръпнах снощи стъпки от града,
във който търсех жадният ти поглед.
За сбогом ми помахаха листа
на кестените в цъфналата пролет. ...
Отдръпнах снощи стъпки от града,
във който търсех жадният ти поглед.
За сбогом ми помахаха листа
на кестените в цъфналата пролет. ...
789
11
Спиш ли, грешнико?
Едва ли...
Сън какъв ще е това,
щом при себе си укриваш
старата ,добра Луна. ...
Едва ли...
Сън какъв ще е това,
щом при себе си укриваш
старата ,добра Луна. ...
634
1
И струната се скъса,
сърцето пръсна се за миг.
Небето му отвърна с тътен,
погълна моя вик.
Земята се разтвори ...
сърцето пръсна се за миг.
Небето му отвърна с тътен,
погълна моя вик.
Земята се разтвори ...
732
10
Заради Теб в изгнания аз паднах
и болеше ме с пълна злост,
сърцето ме болеше,аз силно страдах,
крещях в изстиналата нощ.
Името ти аз споменавах ...
и болеше ме с пълна злост,
сърцето ме болеше,аз силно страдах,
крещях в изстиналата нощ.
Името ти аз споменавах ...
1588
5
Взирам се наивно в тъмнината,
за да те видя как сладко спиш,
но боли-студена е душата,
а сърцето ми ранено ти държиш.
И дори незнаеш че е там и тебе чака, ...
за да те видя как сладко спиш,
но боли-студена е душата,
а сърцето ми ранено ти държиш.
И дори незнаеш че е там и тебе чака, ...
715
2
Нито-виждам те,
нито чувам те,
но в страха си аз усещам те.
Защо..? Къде..? - не знам.
Вярвам - ще намеря пътя сам. ...
нито чувам те,
но в страха си аз усещам те.
Защо..? Къде..? - не знам.
Вярвам - ще намеря пътя сам. ...
1038
2
Мълчание
Когато пак ме гледаш,
без нищо ти да кажеш,
твоят поглед ме ранява,
твоето мълчание-смущава. ...
Когато пак ме гледаш,
без нищо ти да кажеш,
твоят поглед ме ранява,
твоето мълчание-смущава. ...
781
3
Вече не чувствам нищичко
Стихиите в мен са задрямали
Нито говоря, нито слушам,
нито обръщам внимание.
Няма искрици, нито пожари, ...
Стихиите в мен са задрямали
Нито говоря, нито слушам,
нито обръщам внимание.
Няма искрици, нито пожари, ...
837
7
Не плачи!
Разпилей прахът ми сред морските вълни
и нека слънцето сълзите ти да изсуши!
Защо сега?
Защо не плачеше, когато жива сърцето ми разби? ...
Разпилей прахът ми сред морските вълни
и нека слънцето сълзите ти да изсуши!
Защо сега?
Защо не плачеше, когато жива сърцето ми разби? ...
889
1
Странно се стече реката,
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани ...
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани ...
916
6
Понякога в деня се затварям,-
искам трапа да прескоча.
Рисувам вярата си със въглен,
залагам разума си на зарове.
Име нямам, име не искам. ...
искам трапа да прескоча.
Рисувам вярата си със въглен,
залагам разума си на зарове.
Име нямам, име не искам. ...
660
8
Въздухът е гъст като стъкло
в стаята ми тази заран.
Застинали прашинките във ледената твърд
рисуват във очите своят път.
Връщам се за зло или добро ...
в стаята ми тази заран.
Застинали прашинките във ледената твърд
рисуват във очите своят път.
Връщам се за зло или добро ...
1075
5
1407
5
Отивам си!
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...
1015
15
Моята огнена сила е жива.
Мойте криле не отряза ги нож.
И аз дишам,живея,мечтая-
с пламък по-силен от огнена пещ.
И прегръщам простора сияен, ...
Мойте криле не отряза ги нож.
И аз дишам,живея,мечтая-
с пламък по-силен от огнена пещ.
И прегръщам простора сияен, ...
1201
4
Засвири със струните на душата си
Запей със звуците на сърцето си
И нека тази песен никога не свършва
И нека тази мелодия достигне целия свят
Кажи ми какво иска сърцето ...
Запей със звуците на сърцето си
И нека тази песен никога не свършва
И нека тази мелодия достигне целия свят
Кажи ми какво иска сърцето ...
1225
2
Слънцето изгрява
Повдигам глава
Следвам лъчите му
Къде ли ще ме отведе?
Жадувам да стъпя ...
Повдигам глава
Следвам лъчите му
Къде ли ще ме отведе?
Жадувам да стъпя ...
936
3
Вече свърши се лудото търсене...
Намерих те...и съм щастлива,
че във очите твои аз потърсих се
и повярвах, че съм се открила.
Навярно беше неразумно, ...
Намерих те...и съм щастлива,
че във очите твои аз потърсих се
и повярвах, че съм се открила.
Навярно беше неразумно, ...
972
1
13
Ти казваше,
че всичко съм за тебе.
Ти казваше,
но всичко бе лъжа.
Аз вярвах ти. ...
че всичко съм за тебе.
Ти казваше,
но всичко бе лъжа.
Аз вярвах ти. ...
921
5
Аз вече не съм същата,
ти ме промени.
Ти открадна ми усмивката,
ти замени я със сълзи.
И вече няма го пламъка в очите ми, ...
ти ме промени.
Ти открадна ми усмивката,
ти замени я със сълзи.
И вече няма го пламъка в очите ми, ...
1003
1
3
Края на учебната година ... последната учебна година в живота ми - ето че дойде. Но хиляди въпроси се въртят в главата ми ... Не чувствам щастие, тъжно ми е. Много тъжно. Сега, когато остава само още една седмица, стоя в моето училище повече от всякога. Макар че никой не го изисква от мен. Сега нико ...
19028
8
Доволна съм от себе си сега,
бродейки по път нелесен,
нагърбила на рамо своята мечта
и мъката превръщаща във песен.
минах през много бариери, ...
бродейки по път нелесен,
нагърбила на рамо своята мечта
и мъката превръщаща във песен.
минах през много бариери, ...
669
2
Сълзи испълват мойте очи
и болка в мен гори.
Защо така ме нарани?
Защо разби ти мойте мечти?
Аз не исках много, ...
и болка в мен гори.
Защо така ме нарани?
Защо разби ти мойте мечти?
Аз не исках много, ...
1676
6
От утре - забрави, че те обичам!
От утре - край! Не те познавам!
Сега ще те отминавам
с гордо изправена глава,
няма да допусна да провалиш ...
От утре - край! Не те познавам!
Сега ще те отминавам
с гордо изправена глава,
няма да допусна да провалиш ...
917
Дори в съня за
теб мечтая...
дори тогава те желая...
Но ти не знаеш за това,
а трябжва ли?! ...
теб мечтая...
дори тогава те желая...
Но ти не знаеш за това,
а трябжва ли?! ...
850
1
Не мога да повярвам!
Какво направи!?
Нима всичко ти забрави!?
Чаках деня, в който отново
ще се видим...ще призная ...
Какво направи!?
Нима всичко ти забрави!?
Чаках деня, в който отново
ще се видим...ще призная ...
954
1
Защо дойде да ме подлъжеш?
Защо повярвах на очите мили?
Защо се влюбих в нежните слова?
Това е нужно аз да разбера.
От седмици забравям да се храня. ...
Защо повярвах на очите мили?
Защо се влюбих в нежните слова?
Това е нужно аз да разбера.
От седмици забравям да се храня. ...
775
1
Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце. ...
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце. ...
664
3
Възможност ми казват ти имаш,
но мога ли да тръгна без вяра.
Забравих я нейде в полето
сега я търсим с момчето.
То отстъпи ми своята нежност, ...
но мога ли да тръгна без вяра.
Забравих я нейде в полето
сега я търсим с момчето.
То отстъпи ми своята нежност, ...
701
1
Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се - нищо ново там пред нас.
Така сме свикнали, но пак изтръпваме:
кога ли времето чертало е години -
цифра с нуличка отзад? ...
Поглеждаме се - нищо ново там пред нас.
Така сме свикнали, но пак изтръпваме:
кога ли времето чертало е години -
цифра с нуличка отзад? ...
601
1
В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга, ...
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга, ...
651
6
И последната песъчинка се изниза,като онзи,далечният спомен,който пазех за теб.Замря пясъчният часовник и всичко потъна в тишина.Топлият ти глас вече не гали мен,а усмивката ти топли друго сърце.Каква пустош!Само вятърът яростно брули дърветата и клоните им почукват по стъклото на прозореца,опитвайк ...
2522
Ако ми позволиш ще те обичам вечно
.............................................................
Човека винаги ще си остане като една недописна книга,
но книга която се пише всеки божий ден.
И сигурно никога няма да можем , ...
.............................................................
Човека винаги ще си остане като една недописна книга,
но книга която се пише всеки божий ден.
И сигурно никога няма да можем , ...
2431
4
Като самодива
В съня ти губят се безследно стъпките ми тихи
и с утрото изчезвам като призрак бял,
след себе си оставям само тайни неразкрити
и поглед на очите ти тъжовно вял... ...
В съня ти губят се безследно стъпките ми тихи
и с утрото изчезвам като призрак бял,
след себе си оставям само тайни неразкрити
и поглед на очите ти тъжовно вял... ...
1108
17
Насред София се вдига
палат ясен, блок прекрасен.
Челото му волно стига
облаците неподвластни,
гордо се сред тях синее. ...
палат ясен, блок прекрасен.
Челото му волно стига
облаците неподвластни,
гордо се сред тях синее. ...
630
6
ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ НАС
Отдавна заглъхнали думи ,
неизречени даже на глас ,
стояха те помежду ни ,
разтворили своята паст. ...
Отдавна заглъхнали думи ,
неизречени даже на глас ,
стояха те помежду ни ,
разтворили своята паст. ...
851
9
Една открехната врата,
очаква нечие завръщане.
Затръшва я среднощна тишина,
а утрото отваря я с проскърцване.
Прозорците с прекършени криле, ...
очаква нечие завръщане.
Затръшва я среднощна тишина,
а утрото отваря я с проскърцване.
Прозорците с прекършени криле, ...
820
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
