С всяка изминала крачка и вик на Катя, майка ѝ се убеждаваше колко е права когато мъмри баща ѝ, че много угажда на дъщеря си. Всеки ден, прибирайки се от офиса, той носеше подарък на своята принцеса. Все по-голям и по-скъп подарък. Майката се страхуваше, че Катя ще се превърне в разглезена и егоистична дама. Не знаеше вече какви аргументи да използва, за да обясни, че нова кукла “Барби” не ѝ е нужна. Момиченцето лягаше с бялата си рокличка на земята, тръшкаше се и ревеше така, че всички в МОЛ-а да разберат за драмата.
- Миличка, виждаш ли босоногото момченце на входа? Попитай го дали иска някой нов модел играчка, и ако е така, ще ви изпълня желанията! – след тези майчини думи лицето на Катя засия в чаровна усмивка. След разговор с момчето, обаче, се върна натъжена.
- Мамо, не искам вече тази кукла. Искам да идваме всеки ден и да носим храна и дрехи на Тео.