Баба Милица се понамести на пейката до дувара, сложи бастунчето до нея и зачака.
Лято е, топлината бе малко се поскрила, ала ,но беше задушно. Опереният котарак се умилкваше до нея, а после полегна покрай краката и.
Бабата чакаше своето внуче, бе го изпратила до пазара в малкото градче.
Всяко лято Коцето с голямо желание идваше да гостува по два седмици. Времето, прекарано заедно ги сближаваше.
Ала със всяка година жената остаряваше, не бяха и малко годините- 86 навършени. Забрадката, красивите и устни, хубавия ясен глас, придаваха на баба очарование и достойнство. Тялото и облечено с дълга рокля, напомняше за онази навремето красива двойка.
Коцето беше ученик в столицата, сега щеше да е в шести клас. Родителите му рядко оставаха в отпуска, затова тя им беше голяма подкрепа.
-Миличке, кой чакаш, ма?- попита дядо Никола- Константин ли?
-Чакам го, дедо, отиде до централния пазар, голяма отмяна ми е!- въздъхна възрастната жена.
- Нека, нека, заслужаваш! Откакто Стойчо се помина преди три ...