Черният ангел….

Глава 8

Дъхът на Мейсън Ръш оставяше гореща диря по врата ми. Допирът с него ми донесе сладка тръпка, която се разнесе като лава – безпощадно и без жал. Силната му ръка, която бе обхванала гърба ми ме притискаше повече и повече към изваяното му тяло. Главата ми бе до гладките му, оформени гърди, а устните ми докосваха едва кожата му. Някакъв скрит копнеж се разрази като пожар в мен и жадувах да го целуна навсякъде. Чувствах се толкова мъничка, но сигурна в ръцете на този мъж. Чувствах се желана! Чувствах се щастлива! Не исках да се събуждам от този толкова реален сън! Не исках да отварям очи. Страхувах се да го докосна, за да не се събудя. Затова само се сгуших в обятията му и се отпуснах.

Какво беше това по дяволите?! Сега вече и мокри сънища ли имах?! Не, това не беше мокър сън, тъй като не сме правили секс. Технически погледнато си беше обикновен сън. Чудех се ако го разтълкувам какво ли щеше да излезе. По дяволите! Всяко нещо, свързано с него бе всичко, но не и обикновено! Стоях стресната в леглото. Как беше възможно да се събуждам и първата ми мисъл да е за Мейсън Ръш?! Явно съм обсебена! Дали да не се консултирам с някоя от онези врачки, които рекламираха по кабелната с отворени денонощно телефонни линии?! Ще игнорирам факта, че на минута разговора с тях се таксуваше повече от три обиколки с влакчето на ужасите.

Поех си дълбоко дъх и се надигнах. Първото, което видях бе отражението си в огледалото на стената срещу мен! Дългата ми коса приличаше на птиче гнездо. Не бих се изненадала ако намеря някое яйце в момента. Ако бе шоколадово, нямаше да имам нищо против. Захарта в организма ми предизвикваше неконтролируеми пристъпи на щастие и еуфория. Разбира се не можеше да се сравнява със сладоледовата ми терапия. Нито един психолог не можеше да ме успокои така както микс от шоколадов сладолед с череши. Но дали такъв специалист можеше да ми помогне някак да забравя каква глупост направих снощи? Определено исках да залича това, което се случи или поне до такъв извод достигнах, след като се мятах с часове в леглото. Дори и развалените грамофонни плочи не въртяха една и съща песен, колкото аз този момент. Очевидно съм прекалила  и с въртенето на главата си. Щеше да ми отнеме цяла вечност да сътворя ред в тази коса. Кой да ти предположи до къде може да доведе целувка с Мейсън Ръш – безсъние, мокри сънища и прическа, която можеше да се определи като тепих, на който са се били стадо диви катерици.

Станах и тръгнах към банята. Застинах. Фокусирах се и внимателно анализирах това, което беше пред мен. След кратко визуално разследване стигнах до извода, че това бе съвсмем реално. Тениската на Мейсън, преметната на стола пред тоалетката. Да, онази с която беше снощи в кабинета. Гледах я ужасено и невярващо! Какво за Бога правеше тази тениска тук?! Може би имам магически способности или съм ставала насън да я донеса…надявам с, че не съм го събличала спейки. Щеше да е болезнена загуба, ако бях проспала подобно нещо. Дали наистина беше негова? Грабнах я и я допрях до лицето си. Завърших инспектирането и доказателствата бяха на лице. Прелестният, опияняващ и до болка познат аромат Ръш ме омая и ми докара поредната аритмия и то преди първото кафе. Да, със сигурност това беше тениската! Една много сладка, опасна и дръзка мисъл се прокрадна в съзнанието ми. Какъв беше шанса…това…това…означаваше ли, че не съм сънувала? Дали съм спала в ръцете на този мъж? Отново?! Трябваше ли да знам?! Исках ли да знам?!

Реших да потърся отговор под душа.

След огромна доза студена, гореща и смесена вода, с които изтерзах тялото си, не стигнах до никакво подобаващо обяснение. Изненадващо обаче, успях лесно да въведа ред в революцията на буйната си грива. Ако предположим, че сънят ми е бил реалност…сигурно трябва да се ядосвам и да искам обяснение и да го обвиня, че воайор и тотален откачалник. Сега обаче единственото, за което ме беше яд, че не бях отворила очи, за да се насладя на прекрасния миг, който със сигурност щях да разказвам на внуците си! Или... вариант две – тази тениска е дошла с вродената ми телекенеза, тъй като постоянно я разкъсвах в мислите си преди да заспя. Ето в такива моменти копнеех в главата ми да има един огромен червен бутон „Зарежи”.

Не исках да се разделям с тениската. Реших да я облека и да изучавам реакциите на Мейсън. Кой знае, може и да издаде някое емоция. Облякох я. Хареса ми как аромата му се запазваше около мен. Беше като опиат, от който си взимах дозата с всяко движение. За благоприличие, обух едни къси шорти, които Риа вчера остави в стаята ми. Останах боса. Студа от мрамора ме разсънваше и имах нужда от бистър ум. Действията ми до момента не говореха  за каквито и да е признаци на здрав разум, а дяволски силно се нуждаех от такъв.

Когато влязох в дневната последното нещо, което очаквах да видя бе поредния удивителен мъжки екземпляр, облечен с костюм по поръчка в сиво, който подчертаваше безупречната му фигура. Ама от къде изникваха тези мъже?! Да не би да имаше фабрично производство?! Леле мале! Хоуп нямаше да ми повярва! Трябваше да проверя в близките фабрики за серийно производство и дали правят отстъпки за количество.

Наблюдавах го в гръб, но когато се обърна, бе не по-малко впечатляващ! Красиво лице, тъмна коса и зелени очи, които се кокореха насреща ми. Разбира се, не можеше да се сравнява с Божествения, но все пак…

-Добро утро. Коя сте Вие?-изумено попита той и ме огледа отгоре до долу.

-Със сигурност не съм неодушевен предмет!-сопнах се.

-Извинете ме, но за пръв път виждам толкова красива жена в този дом.-той направи крачка към мен и ме гледаше като музеен експонат. Ако огледа му беше продължил още съвсем малко щях да му поискам такса. Ама този за какъв се мислеше?!

-Аз също не съм свикнала да виждам костюмирани мъже, които да ме оглеждат, все едно съм братовчедка на пришалеца.-вкарах най-невинната си усмивка.

Той се засмя лукаво и очевидно приключи с огледа си отблизо.

- Аз съм Трей Доусън. Икономическия съветник на Ръш Индъстрийс. По-известен съм като дясната ръка на Мейсън.

Този напудрен индивид започваше много сериозно да лази и по без това опънатите ми до краен предел нерви.

-Сигурно не е лесно да те оприличават с човешки накрайник в едно толкова модерно вече общество.

Този път той се засмя искрено.

-Туше. Наистина не се бях замислял за това. Няма ли все пак да ми кажеш името си или предпочиташ да продължим с хапливите забележки, докато се превърнат в безсрамен флирт?- той отново се приближи към мен, като ловец към плячката си. Изтръпнах.

-Аз съм Анабел Брайтън.-казах, с надежда да го отдалеча от себе си.

Той се усмихна. Явно освен външния ми вид се опитваше да прецени и самата мен, според реакцията ми от безцеремонните му атаки. Поредният опасен мъж, от който се страхувах. Каква изненада. Един ми беше повече от достатъчен. Трябваше ли сега и още един да се появи?!

-Добро утро! – гласът на Мейсън Ръш открадна най-безцеремонно цялото ми внимание.

Милостиви… Боже! Надигнах ръка към устата си, за да проверя дали ченето ми е още на мястото си. А само до преди минута, мислех, че контето срещу мен изглежда зашеметяващо! Бяха ми нужни стотни от секундата, за да бъда отново пленена от Изумителния. Облечен с черен костюм и риза, той бе просто… феноменален! Нямам идея каква божествена сила ме задържаше в правдоподобно състояние, макар да бях сигурна, че един лемур, би изглеждал далеч по-добре от мен в момента. Ама как беше възможно, този човек всеки път да е още по-горещ и привлекателен?! Или нещо с мен беше сбъркано или трябваше да го изолират на някоя планета, по възможност в друга галактика при жени, имунизирани срещу аритмии и смущения в мозъка! Прехапах устни преди да успея да изръся поредната глупост. Пламенния му поглед се прикова в тениската, която носех и се усмихна лениво и самодоволно. Това означаваше ли, че съня ми е бил реален?! Май трябваше да се консултирам все пак с някоя от жените по кабелната. Може да ми хвърлят едни карти, боб, миди или там каквото правеха, за да ме светнат по въпроса. Не вярвах, че бих получила каквото и да е обяснение от него.

-Изглеждаш великолепно, Ана.- каза той и се приближи до мен.

Не можех да помръдна и с милиметър. Чувствах се като онези мишки, преди голямата змия да ги хапне на един дъх. Застана пред мен и се наведе, за да положи устни на слепоочието ми. Точно там, където го бях целунала снощи. Пламнах като домат. Дори не исках да си представям колко червена бях  в момента, съдейки по греховната му усмивка. Преглътнах.

-Благодаря.

-Вие, от кога спите заедно?! – сопна се контето.Бях забравила за него. Въпросът му ме смути видимо.

-Трей. - Мейсън изрече името му тихо, но в гласа му звучаха предупредителни нотки.

Дори да изглеждах отчаяно зажадняла за Ръш, се опитвах всячески да се боря с това. Не исках хората да си мислят, че ме привлича богатството му. Всъщност не исках никой да си мисли, че ме привлича по какъвто и да е било начин. Световете, в които живеехме не биваше да се преплитат по никакъв начин, дори и по смекчаващи вината обстоятелства. Ще се опитам да изчистя недоразумението в момента. Това бе добра отправна точка.

-Аз…ъ… ние не сме… такова.- нямам представа, защото давам нечленоразделното си обяснение на тоя петел.- Няма такова нещо.-обобщих.

-Разбира се. –каза той и ми намигна.

Веднага успя да спечели абсолютно безплатния ми днес злобен поглед.

-Нейтън ще дойде по-късно в офиса. Можем да тръгваме, Трей.-каза Божествения на тъпия щраус и му кимна да се изнася към асансьора, след това се обърна към мен и тихо каза.-Харесва ми да носиш тениската ми, но ще се радвам и да пробваш дрехите от дрешника ти. За теб са.

-Нямам причина да нося тези дрехи.

-Дори и след снощи?

-А?-това бе единствения звук, който можех да издам и да мине за дума.

-Беше незабравимо.

-Аз…не….не разбирам за какво ми говориш.

-Трябва да тръгвам. Харесваш ми с тази тениска.- гласът му бе дрезгави и дълбок, но думите бяха изречени тихо, за да останат само за мен.- Чувствай се свободна да носиш каквото ти харесва от гардероба. – огледа ме или по-скоро ме докосваше с поглед. – Или може и без тях, но със сигурност ще ми доставиш удоволствие. Мисля, че е ще ти хареса да го направиш, защото това ще достави удоволствие и на теб.-последните думи ги прошепна в ухото ми толкова дрезгаво и бавно, че тялото ми моментално реагира като атомна бомба. За дрехите ли говорехме още?

Усмихна ми се и тръгна, оставяйки ме объркана и в опасната компания на собствените ми мисли. Нямаше по-голямо наказание от това.

Думите му се гравираха в главата ми. Удоволствие…да доставя удоволствие на този мъж ми звучеше много по-примамливо от това аз да получа такова. Дразнеше ме факта, че за него бях отворена книга с прозрачни страници, а за мен той бе микс от Бермудския триъгълник, Еверест и Марианската падина.

-Ана? Къде си се отнесла?- думите на Риа ме извадиха от временната парализа, в която несъзнателно бях изпаднала.- Още малко и щях да се обаждам в НАСА, за да ги помоля да те върнат обратно на Земята.

Засмях се и отидох да си налея чаша кафе. Риа се настани на плота срещу мен с огромна чаша ароматен чай и голям сандвич.

-Мъжете тръгнаха ли? – попита тя.

-Да. Какво ще правим днес? Имаш ли нещо на ум?

-Всъщност бих искала да се разходим. Но преди това имам уговорка за обяд, която не мога да пропусна.

-Така ли?-изненадах се, тъй до колкото знам Риа не познаваше никой от Ню Йорк.-И с кого?

-С приятелка от академията. Днес ще бъде в града.-каза тя и леко прехапа устна. Навик, който добре познавах и който недвусмислено означаваше, че ме лъже!

Лъжеше! Риа ме лъжеше тук и сега! Не можех да повярвам! Защо й беше необходимо да го прави? Знаех за Нейтън и бих казала, че дори одобрявам връзката им. Не виждах причина. Дали не бях изгубила доверието й? Силно се надявах да греша. Как беше правилно да реагирам?! Да се развикам ли? Да й покажа ли,че съм видяла лъжата й? Проклятие! Щеше ми се да имам един наръчник „Правилни постъпки в критични случаи“ в задния джоб. Щеше да ме спаси от конфликтните мисли в ума ми.

-Много хубаво. После тук ли ще дойдеш?- засега реших да не правя нищо.

-Да. Като приключа ще мина да те взема. Може да отидем в Сентръл парк. Какво ще кажеш?

-Звучи прекрасно.

Взех не лекото решение да разбера какво мислеше да прави Риа на обяд. Знам, че изобщо не беше правилно и  че трябва да й имам доверие. Все пак тя не беше вече дете, но страха отне възможностите за трезви преценки и адекватни решения. Щях да я проследя и ще направя всичко възможно тя да не разбере. Не можех да предам доверието й.

В момента се гримираше. Облече една много елегантна рокля, с която изглеждаше много пораснала и зряла. Милото й лице придоби сериозен вид, но това я правеше още по-красива. Беше толкова сладка.

-Добре ли изглеждам?-попита ме тя.

-Отлично. Явно приятелката ти е много важна за теб, щом си обула толкова високи токчета.

-Богата е.-каза тя простичко.- А аз искам да се впиша.

Това не беше на добре. Риа никога, ама никога не е искала да се вписва където и да е. Тя просто го правеше без грам усилие. Явно срещата й за обяд бе много важна.  Дори това, че Нейтън е от богато семейство не промени приоритетите й.. Тревогата ми растеше по-бързо от скоростта на кола във Формула едно.

-Отивам да си налея чаша сок.-казах аз.

Трябваше да печеля време, за да измисля план. Риа щеше да тръгне след двадесет минути и щеше да вземе единия от бодигардовете. Другият щеше да остане с мен тук, но ако исках да я следя трябваше да се измъкна. И ето плана ми беше готов и нямах никакво време за губене.

-Риа, излизам за малко. Ако не се върна преди да тръгнеш – приятно изкарване.

-Благодаря, Ана.

Тръгнах към асансьора и уранготана се залепи за мен. От къде и как се появи толкова бързо си оставаше абсолютна мистерия за мен. Усмихнах му се мило.

-Ще ви трябва ли кола, мис Брайтън?

-Не. Отиваме до някое магазинче. Има такова наблизо, нали?

-На три пресечки от тук.

Чудесно. Щях да се оттърва от него там и трябваше да бягам като луда, за да хвана Риа  като излиза. Добре. Можех да се справя. Трябваше ми огромна доза хладнокръвие и кураж. Налагаше ми се да измамя професионалист. Шансовете ми не бяха големи, но на всяка цена трябваше да опитам.

-Чудесно.

Вървях напред, а той беше зад мен. Изненадах се,че хората не му обръщаха внимание с тази слушалка в ухото. Стигнахме магазинчето по-рано от колкото очаквах. Това беше отлично.

-Изчакай ме тук.-казах и за мой огромен късмет, той остана пред вратата.

Влязох вътре и бързо грабнах няколко снакса. Отидох на касата и  погледнах жената срещу мен, която ми се усмихваше любезно.

-Извинявайте, ще можете ли да ми помогнете?

-Разбира се. С какво мога да съм Ви полезна?

Обърнах се в посока на стъклената витрина, където стоеше бодигарда.

-Тази симпатяга там е бившият ми съпруг.- знаех, че с тази фраза ще я спечеля. Видях отпечатъка от пръстен на безименния й пръст.- Гадината ме остави заради колегата си. Работи като бодигард и постоянно беше с мъже. Трябваше да започна да го усещам по-рано…Сега иска да ме води на консултацията им като двойка, за да дам мнението си. Ще ми помогнете ли? Има ли някакъв заден изход, прозорец или…каквото и да е?

-Разбира се.- тя ми посочи една врата в дъното.

-Благодаря.

Тръгнах бавно, за да не привличам вниманието. Изнизах се и без да се замислям хукнах към луксозния небостъргач, който бяхме напуснали преди няколко минути. Късмета отново беше на моя страна, защото видях черен лъскав автомобил да напуска подземния паркинг и Риа беше спуснала прозореца на задната врата. Това беше отлично, тъй като едва ли щях да я видя  зад тъмните стъкла.

Махнах на първото такси и се качих в него. Казах на шофьора, че ще му платя двойно ако кара зад черното возило.

Пътувахме около двадесет минути и колата спря. Макс слезе и й отвори вратата. Приличаше на кралица, когато кракът й докосна тротоара. Дори в момент като този се гордеех с грацията и лекотата на движенията й. Помолих шофьора да спре на безопасно разстояние, от което можех да я наблюдавам. Тя влезе в един доста изискан ресторант с огромни прозорци. Всичко се виждаше. Явно днес ми вървеше. Дали по-късно да не си купя някои лотариен билет? Таях надеждата, че всичката паника е само в умът ми и че интуицията ми си прави дебелашки шеги с мен. Тази мисъл се изпари на мига, в който не видях Мейсън да слиза от друга лъскава черна кола на тротоара. Странно. Нейтън не беше с него. Може би това беше една щастлива случайност да дойде точно в този ресторант. Уви, очевидно не беше така, когато хостесата го настани на същата маса, където стоеше Риа.

Слязох от таксито и внимателно се приближих. Бях толкова притеснена, че игнорирах стоте долара, които му дадох машинално. Никак ама никак не ми харесваше това, което се случваше. Защо й беше на Риа да ме излъже за тази среща? Какво ставаше? Разговаряха и не поглеждаха навън. Това ми даде възможността да ги наблюдавам без да се налага да се крия. Не бях обърнала внимание, че Мейсън носеше черна чанта за документи до мига, в който не извади такива от нея на масата. Подаде ги на Риа. Да не би да я заплашваше? Ако това бе така щях да го убия! За какъв се мислеше?! Колко наивна бях да мисля, че приема връзката им. Отнасяше се доста добре и с трима ни до сега. Дали всичко това не е било един фарс и едва сега да показва ноктите си?! По дяволите. Не исках да й навреди!

Тя взе папката с документите и я отвори. Беше концентрирана върху съдържанието, докато той търпеливо я изчакваше. Дали да не се намеся? Не! Бях сигурна, че в такова състояние щях да объркам нещата още повече. Трябваше да разбера какво точно се случваше и да подходя към въпроса деликатно, за да не причинявам излишни проблеми на Риа.

-Значи ти си Анабел?

Дори не бях забелязала прелестната жена, която ме наблюдаваше кой знае от кога. Беше висока, с дълга тъмна коса и кафеви очи. Много елегантна и безкрайно женствена. От къде се беше появила и как беше разбрала името ми. Дали имах някакъв етикет с лични данни, който да е залепен за гърба ми?

-Зависи кой се интересува.

Тя се засмя и се обърна към мястото и хората, които до момента гледах.

-Да не би да следиш Мейсън Ръш? Не предполагах, че може да ревнуваш до такава степен.

-Учили са ме да не разговарям с непознати. 

Жената игнорира напълно думите ми и продължи да гледа към витрината.

-До някъде те разбирам. Смея да твърдя, че аз също го ревнувам, но не очаквах, че има и друга жена, готова да предприеме толкова крайни мерки като това да го следи.

-Не правя това, но явно това не важи за Вас.

-Да.- отсече тя и бързия й отговор ме обезоръжи.- Ох, къде са ми обноските. Аз съм Мегън Джоунс. Приятелката на Мейсън Ръш.