exuded (Владимир Георгиев)
643 1320
21.10.2022 г., 7:24 ч.

Донякъде 

  Проза » Други
606 3 13
3 мин за четене

     В кафенето пред подлеза продават закуски.

     Не съм гладен. Моля за кафе. Продавачката ме познава и давам знак, нищо че съм шести на опашката..

     Идва един юнак и ме блъска.

     - Кафе! - заповядва.

     Поглеждам го. Голямо момче. Пораснало е високо. Има анцуг.

     Чувам още:

     - И за мене едно! - Мръщи се друг и гледа лошо: - Двойно да е!

     Този глас беше по-приятен, от типа на гърлестите, махмурлийските. Идеше от устата на дебело момче, и то в анцуг. С нешо като пелерина отгоре. Набол си беше точки, татуирани на носа. Невъзможен глас. В смисъл - мъжки, но в никакакъв слчай човешки.

     Продавачката обслужва.

     Казва:

     - Първо за господина с мускулите! - Трепери. Опитва се да бъде вежлива. - Ха така...

     Той взима пластмасовата чаша и я пие като руснак водка. Оставя мускулите си на плота и не съобщава нищо.

     - Юнак! - радва се същата продавачка и се моли по своя си начин. Не мога да я видя, в гишето има толкова реклами и лепенки, само ръцете й треперят, докато обслужва господата.

     Невъзможен ли? Този глас се оказа напълно възможен.

     - Идиотка! - крещи юнакът. - Това кафе е без захар.

     - Захарта е вляво - опита се да каже продавачката. Ужасява се при мисълта, че господинък е установил този факт, след като веече е ипил течността. И че може да поисканова. Със захар. 

     И докато показва с пръсти къде е тя, захарта, голямото момче извива ръката й, фраска я в ъгъла на ламариненото острие, което беше нещо като перваз, и като вижда, че кърви, съобщава гръмко:

     - Долу комунизма! И всички долу!

     Гласът беше толкова силен, че всички притихнаха. Комунисти в България вече няма, защото комунизъм по тези места никога не е имало, но всички други се припознават като отрицание на несбъднатите обещания. И спряха, сведоха глави, доколкото ги имат. И аз така.

     Дебелото момче обаче остана необслужено. Това с татуировките по носа. В тази ситуация то се възприе като недооценено.

     Вероятно по тази причина рипна и по неочаквано пъргав начин заби един шут в слабостта на юнака; а той се присви и след това повърна кафето и нещо свое покрай това. Изохка убедително.

     На опашката стояхме десетима. Аз бях шести.

     Мълчахме.

     И се разотивахме по необходимостта на обстоятелствата, които ни превръщат в десет малки негърчета.

     Юнакът накрая оповести:

    - Аз см от Локо-Пловдив!

     А дебелият отвърна:

     - А аз съм дебел! - Това значеше нещо повече от килограмите.

     Май се разбраха. Защото не повдигнаха други теми.

     Опашката пред кафенето опустя. Един слуд друг хората намериха причина да премълчат видяното и да го отнесат със себе си. Като мравка троха.

     И аз се изнизах. Нито съм от Локо-Пловдив, нито съм дебел. С какво право ще пия кафе?

    Стига ми, че съм жив. Донякъде. Но докога ли?

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Пепи, Росица.
  • В малки глави винаги спят големи чудовища, но винаги се намира някое по-голямо от тях, което да ги нарита! Закона на джунглата! Много ми хареса!
  • Някога много ходех по мачове. Живеехме до Герена. След това дойдоха други времена. Изведнъж спрях да ходя. Заради такива кафеджии и дебели.
    О, времена, о, дебили! .,..упсссс, дебели!

    Пп
    Аз съм като Пламе същият недоскиф, четем едно и също 🙃
  • Правилно си възприел недоскифа си, Пламене. Благодаря!
  • Прочетох ... позната история ... и в края ми се мерна изречението ...' И аз се изнизах. Нито съм от Локо-Пловдив, нито съм дебел. ' .... Ама тъй, като с тези очила съм недоскиф възприех последната дума като дебИл ... просто рефлекс
  • Благодаря, Миночка, Мария, R.
  • Системните проблеми се проявяват така - в битови конфликти.
  • Вината е наша. Защото мълчим и им позволяваме такова държание на истински катили! Сигурно и аз бих се уплашила и "подвила набързо опашката си", но не трябва така. Как ще са разправим иначе и как ще спрем тази вълна на грубиянство, при това без всякаква причина???
  • То какво ли не сме видели по родната ни земя, хора разни, идиоти също. Хареса ми!
  • Благодаря, Виолета, Мария, SMooth. Благодаря за любими.
  • Когато катилите се самоовластяват по улиците, живота остава на заден план.
  • До вчера! https://www.youtube.com/watch?v=lOL3uLDRfxo И в любовта е като на опашката в кафенето, или не? 😃 Пак хубав финал. Поздравления!
  • Пълно е с такива "фенове" А си гъкнал, а са ти видяли сметката.
Предложения
: ??:??