Двойка
Качи се на спирката и още от вратата го лъхна миризмата на евтин парфюм. Автобусът беше пълен. Огледа се – нямаше свободно място. Сгъна на четири вестника, който държеше в ръката и го пъхна в джоба на якето. Беше сутрин, пролет, хората мълчаха и спяха с отворени очи. Никой не говореше. От време на време шофьорът пускаше по една ругатня – на хора ли, на животни ли се ядосваше, не беше съвсем ясно.
Хвана се за една висяща дръжка и се загледа през прозореца. Зелено, кафяво, пак зелено. Прозорецът беше мръсен и леко запотен. Пред него имаше интересна двойка. Седяха един до друг. Мъжът беше хванал здраво мобилния си телефон и сменяше музиката, като мърдаше палеца върху монитора; слушалките в ушите му бяха бели, като косата му, а той беше червендалест хубавец, строен и с глупав вид. До него седеше жена с цикламена коса, четеше стара книга, подвързана, и си отбелязваше с тоалетна хартия мястото, до което беше стигнала. Местеше тоалетната хартия при всяко прелистване на страницата, сякаш имаше да изпълнява норма и отмяташе прочетеното като свършена работа.
– Ще слизаме ли? – попита тя при поредното разлистване.
Красавецът видя, че жената до него му говори и свали слушалките.
– Какво каза? – погледна по-глупаво, отколкото видът му предполагаше.
– Дали ще слизаме попитах.
Вдигна рамене и отново запуши ушите си.
Жената вдигна бретона си и отново се зае с изпълнението на нормата.
Циганите се качваха на четвъртата спирка. Бяха много и дори в този ранен час носеха децата със себе си. Някои носеха лопати, други – цървули за кърпене или за друго. Стана шумно изведнъж, шофьорът се почувстав добре и спря да ругае.
Миризмата на евтин парфюм изчезна.
Слънцето проби облаците и влезе в автобуса. Вътре беше задушно, тягостно и нервно.
Навън беше хубаво.
На предпоследната спирка човекът с вестника се опита да се нареди на вътрешната опашка за слизане. Пред него беше глуповатият красавец – висок, снажен и бял. Цикламената коса на читателката се увиваше около рамото му. Тя внимателно постави тоалетната хартия на съответното място и прибра книгата в дамската си чанта. Чух я да му казва, когато слязоха:
– Сега накъде?
– Ще се върнем обратно. Автобусите минават през двайсет минути.
– Добре – съгласи се тя. – Ще бъде хубаво.
Човекът се зачуди. Буше чувал, че има хора, които се возят в автобусите за разнообразие. Но те бяха предимно пенсионери, правеха го през зимата, за да се стоплят и да се заяждат с пътниците, когато вкъщи няма с кого. Видя, че двамата пресякоха улицата на пешеходната пътека, седнаха на отсрещната спирка: той със слушалки, тя с книга. Мълчаха, не разговаряха.
През лятото отново ги засече веднъж. Изпълниха същия ритуал, пресякоха пешеходната пътека, седнаха на спирката за обратно. Стори му се, че жената чете пак тази книга, подвързана и стара. Тоалетната хартия си стоеше още в първата част, очевидно четенето не вървеше. А белият мъж с глупавия вид понякога свялаше белите слушалки, за да чуе какво му казват, вдигаше рамене и отново запушваше ушите си.
Човекът реши, че тези двамата са заедно, защото тя не може да чете, а той – да чува. За тях беше важно да пътуват нанякъде, за да могат след това да се връщат. Като всички други.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
