Не забелязвах другите клиенти. Имаше ли всъщност други? Може и да е имало, но в онзи момент се чувствах като в капсула. От онези, които са пълни с вода, със звезди и две фигурки на мъж и жена. Дишах под водата. Белите ми дробове се бяха видоизменили на хриле. Той прехвърли косата ми напред и ме вдиша. Притворих очи и се извих. Музиката я чувах като през стъкло. Стелеше се бавна и спокойна, точно като ръцете му по мен. Лъчи от лилава и синя светлина се кръстосваха пред полу-голото тяло на момичето. Успокоена главата ми лежеше на гърдите му, отварях очи и започнах да виждам по друг начин, и бара, и сервитьорката и цялата обстановка. Всичко постепенно се беше изменило, придобивайки сладко упойващ вид. Изместила се беше и пошлостта в израза на движенията срещу нас, отстъпвайки място на удоволствието от изкуството. Сложността, гъвкавостта, с която жената прелиташе около пилона и се мяташе като котка от върха надолу, въртейки се около оста му – това приличаше на сложна акробатика като тъждес ...