Гръм да те удари
Алина и Елина... Аз бях втора родена, с първата буква кръстена. Е, втора- след седем минути, но все пак... Порастнах си щастлива... въпреки обстоятелствата, никак мирна бих казала- най-общо зодия „Дивак“. А тя? Боже, сякаш близначки не бяхме- по характер поне де- тя толкова примерна и изпълнителна, че аз съвсем диване изглеждах до нея. Външно спокойно можехме да заблудим всеки, което разбира се ме подтикваше да погаждам номерца, но родителите... Ех, ако всъщност ги познавахме... Бегъл спомен имам как държа една ръка и тя пуска ме там- в самота, в празнината, в непознатото. С другата държах Елина. Две големи шоколадови топли очи бяха- така ги виждам назад във времето. Казват че единствоно родителите на близнаци никога не ги бъркат- ние нямахме този шанс, за да разберем...
Отраснахме в дом за сираци в близост до Пловдив. Стана хора от нас де. Избрахме да учим, избрахме... да се научим, за да може един ден успешно да влезем в необятната и рязко сменяща се игра на земята, ...