Фаровете биеха по мъглата. На места завоите се идигаха заплашително, а после колата изреваваше като стар, бит лъв, борещ се с участта си и отново набираше скорост.
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато дима от цигарата му се виеше като доказателство, че още е там. А пропастта? Почувства, че е останала назад, някъде зад змийските завои, а на тяхно място беше успял да построи малко мостче.
– Канарче ли е? – попита пак.
Гласът му с две-три по ясни дрезгавини се промъкна отново към нея, заедно с пушека. Докопваха се до тъмната коса, катереха се по врата ѝ и влизаха в нея.
– Не знам от колко. – усети се да казва жената– От две- три години. Нямам представа. – Защо питаш? — мярна ръката с цигара приближаваща се до неговата уста. Ръка на касапин, или на занаятчия, с жили изсочили като криволичещи пътища.
– Защото такива селектирани птици не виреят в дивата природа. –отвърна той, докато издишаше ди ...