Случи се така, че трябваше да довърша един разказ, но нещо, дремещо отдавна в мен, се „запали” и „заболя” от искрените чувства на едно наранено сърце. Взех, че написах тези редове, след като... Четох,четох,четох! Едно "отворено писмо", различни разнолики мнения... И очите ми се пълнеха със сълзи! „Да! Да! Да!” - бих извикала, изревала с пълно гърло и повтаряла, докато не остана без глас, но това няма да промени нещата. България и не България. Зачертаване!? Знамена!? Чужда земя – своя земя! Какви въпроси?! Какви страсти? Стига! България никога не е била само име, флаг или държава ! Тя е народ! Тя е крачета по прашната, напоена с кръв земя! Тя е традиции, които сме изхвърлили зад гърба си - захвърлени парцали с погнуса! Днес, кой ще научи младите на тези традиции?! България! Тя е! Душа! Душа бе, хора! Нашата – обща и единствена душа!
Всеки има право на избор. Понякога животът ни поднася вкиснати мушмули и искаме или не, гладът ни води – ще се ядат. Но пък мушмули е ял този народ, като за ...