10 мин за четене
I
Вселенско спокойствие цареше на кораба, когато сирената заехтя в малките каюти.
Тревога! Тревога! Всички на палубата ! Наближава вражески кораб! – Нареди леден глас от съобщителната уредба
Тревога ! Тревога! Всички на палубата! – не спираше да кънти във всички помещения, подкрепено от воя на сирената.
Десетки тела се блъскаха едно в друго. Хвърчаха чанти, обувки и униформи. След няколко минути звукът от маршируващи хора започна да заглушава досадния монотонен глас.
Униформени мъже и жени се строиха в чинно подредени две редици. До един бяха прилежно облечени в тъмно сини униформи и чакаха заповеди. Сред тях беше и Албърт, в първата си мисия.
Триста години след като за първи път хората напуснаха Слънчевата, младежът се намираше на борда на гордостта на човечеството – кораба Предопределение. „Оцеляването на нашия вид е предопределено от Всевишния! То е нашата съдба!“ гласяха лозунгите от плакатите наоколо.
Към строените мъже и жени бясно крачеше набит мъж на средна възраст с гола глава ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация