Легенда за жабалака
Легенда за жабалака
Руслан беше прекарал целия си досегашен живот в селото, в което беше роден. В началото всичко вървеше нормално – от безгрижното детство, през осемте години в училище до първите седенки, на които вече заглеждаше някои момичета. Откъде се взе братовчедката на Мара Алтъновата едно лято, та му размъти мозъка? Мара, разбира се, побърза да се похвали с гражданката Маруся – и тя щеше да бъде Мара, ако се беше родила на село, ама така по-граждански звучеше. Марината братовчедка се отличаваше отдалече. Дрехите й не бяха риза, сукман и престилка, нито пък носеше забрадка. Беше облечена с рокля, силно стегната в кръста, а полите й се стелеха на пищни воали до земята. Често прихващаше краищата й, за не се нацапа и тогава се виждаше крехкият й глезен, обут в кадифена пантофка, а не в груби цървули. На главата си имаше широкопола шапка, вързана с червена панделка, а под нея се спускаше същински водопад от руси къдрици. Вдигнеше ли малко нежната си брадичка, човек можеше да види бялата й, съвършено чиста кожа и ледено-студените й сини очи. Понякога Маруся разказваше за големия град. Там нямало каруци, а само файтони. Мъжете били кавалери, а жените – дами. От началото на есента до края на пролетта се организирали балове, на които танцували валс и други изискани танци, а не хора и ръченици. Всички млади хора от селото слушаха захласнати, но Руслан направо се пренасяше духом в този приказен, за него, свят. Дори веднъж Маруся го подкачи: „Ей, селяко, какво си зяпнал така? Да не вземеш да лапнеш някоя муха, а?” Избухна дружен смях, а той се засрами много и не излезе повече, докато не дойде денят на заминаването на момичето. Дори тогава не се показа, докато файтонът не подмина къщата му. Едва когато от колата остана само облак прах, той излезе на пътя и видя червената панделка в краката си. Прие това за знак от Бога и се запъти към града.
Тъкмо Руслан минаваше покрай лозята и пред него изскочи Пепа Петелковата. Боса, с разрошени от вятъра смолисти коси, тя втренчи в него искрящите си черни очи. Беше само по дълга бяла риза, на която почернялата й от слънцето кожа изпъкваше още повече.
- Руслане, люби ме! Умирам от любов по тебе. Клетва пред Бога съм дала – вечно и само твоя да бъда.
- Махай се, Пепо. Луда! Аз съм тръгнал към града и никогаш в това загубено село няма да се върна.
- А бе, Руслане, Маруся ли ти главата завърте, та така говориш? Ето ме пред тебе – чиста, най-свидното си да ти дам.
- Пепо, да се махаш, че се съм те ударил!
- На жабалака слуга да станеш дано! – прокле го Пепа и побегна.
Руслан се изсмя, но болка проряза сърцето му. Колкото и да копнееше за града, той си оставаше селско момче и знаеше, че по-силна клетва от тази на влюбена девица е само майчината. Когато беше малък, пък, баба му все разправяше за жабалака. Някога една магьосница се отдала на Сатаната и от това се родили жабалаци. На вид били досущ като краставите жаби, но можели да приемат образа на което и да е живо същество от този свят. Жабалаците се хранели с човешки клетви. Колкото по-силна била клетвата, толкова по-мощен и копнеещ за злини ставал жабалакът. За да не хранят жабалаците, бабата на Руслан не разрешаваше на никого от тяхната къща да кълне. Ето защо, колкото повече се смрачаваше, толкова повече страхът обсебваше сърцето му. Изведнъж, видя пред себе си къща, зад чиито прозорци светеха свещи. Момчето забърза на там и когато стигна до дворната порта, застина на място. На пейка в градината седеше Маруся и разресваше русите си къдрици. Руслан се изчерви, спомняйки си как го беше засрамила. Тя го видя и тръгна към него с протегнати ръце.
- Намери ме, любими, най-после ме намери. Ела да те прегърна.
Руслан пристъпи към любимата си, но му се стори, че потъва и се спря. Последното, което видя беше езикът на гигантска крастава жаба да се протяга към него.
* * *
В селото никой не се разтревожи за Руслан – щом е тръгнал за града, прав му път. Пък и имаха друга грижа – къде да погребат обесилата се на едно дърво Пепа. Църквата не разрешаваше самоубийците да бъдат погребани в общото гробище.
Някои жени казваха, че посред нощ са виждали Пепа да язди голяма крастава жаба, ама женска им работа – какви ли не ги измислят.
03.08.09 г.
© Весислава Савова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Петя. Ти си един от "барометрите" ми за добре написана легенда. Ценя мнението ти.
-
Езическата вяра в суеверия е дълбоко вкоренена в душата на българина и колкото и облагородяващо на пръв поглед да изглежда градското,примамливи да са фенерите в града,то един непреодолял вярата в тъмните сили,човек не може да се освободи напълно...Не може да заживее с промяната.Та всяка жаба да си знае гьола.Естествен е стремежът към висота,но не и материална...
Хубав разказ! -
Безжичен, много добре си усетил заложеното в легендата. Радвам се, че ме разбра. Не се оплаквам, но трудничко мога да изтъка цяла легенда от две-три изречения. Твоите и на други мои читатели коментари ми дават сила да продължа. Е, ще се наложи да редактирам тук-таме, но с ваша помощ, успявам.БЛАГОДАРЯ!
-
Харесва ми много, но трябва да помисля сериозно за по-задълбочен коментар - струва ми се, че виждам много слоеве - най-отгоре (много ценно) - народно-езическото, при това с редки, или поне за мен непознати, легенди; след това - философското в смисъла на нашето ежедневно съществуване и несъразмерния стремеж към неосъществимото, което не води напред, а до лични трагедии, и по-нататък - честолюбието, личната занижена самооценка, и невъзможността да прогледнем, вместо да бягаме към илюзии, и още,и още..., но това са само мои лични мисли, без претенции да съм прав - всъшност всички те предизвикани от твоето интересно произведение.
-
Хареса ми. Замисля за доброто и злото в нашия свят, за мечтите и цената им. Поздрав!
-
Благодаря ти, че си тук, Веси. Права си за идеята и аз я имам. Не зная кога точно ще я публикувам, но ще ти издам малка тайна - бялата магия остава грубо вмешателство и за нея се плаща нужния дан.
-
Много мъдра и силна легенда!!!
Темата за клетвата е оргинална и интересна и сега... Клетвата е силна енергия ,която ако е насочена към някой по-слаб действа...А и как да не повярваш в нея , след прочетеното? А сега е време да напишеш нещо за бялата магия ...
Поздравления и от мен!!! -
Маргарита Василева, благодаря ти за силните думи. Колкото до любовта, бих добавила само - и разрушителна, ако бъде отхвърлена.
Хубавка, толкова се радвам на завръщането ти и ако трябва за пристигането ти в София, ще те посрещна, яхнала крастава жаба
Елинот, ти също ми липсваше. Благодаря ти за коментара. -
Поздрави! Благодаря за удоволствието!
-
Много ми хареса!Силна работа е това - любовта!
-
Феичка, радвам се, че ти харесват - целта ми е да ги запазя максимално автентични, независимо, че е малко трудничко предвид малкото информация, която има за тях. Мария, това е мъдростта, останала през вековете.Нелинкааа, дано си спала добре. Ако ли не, ще си понеса последствията Мая, благодаря ти от сърце. Весинка, това е много важно за мен - да зная, че мога да ти доставя радост. Кара миа, благодаря ти за високата оценка. Марго, поздрав и за теб и честит рожден ден - да си жива, здрава и много, много щастлива. Цецо, радвам се, че отново си тук и то - харесал. Марко, ти си един от VIP-гостите на този приказен свят.
Ваша Весислава
-
Попаднах в царството на приказките.Благодаря ти, вълшебнице!
-
Интересно.
Какво ли не измислят и не приказват хората.
Веси, хареса ми.
Поздрави! -
Харесва ми Веси,продължавай да пишеш все така завладяващо!Поздрав!
-
Вълшебство, и пак вълшебство, пълно с мъдрост!
Поздрав с обич - вълшебнице! -
приказно разказваш.
-
ууууу..страшни приказки редиш ,Весиславкееееее!!Как ще спя нощеска???
-
Веси, очаквах нещо мъдро и ... познах! Поздрави!
-
Допадат ми езическите мотиви в разказите ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
