Льончо Канапа - трета част
Произведение от няколко части към първа част
И така Елен Хайлазов,вече ученик в Старозагорската мъжка гимназия,за да сбъдне мечтите си и тези на близките си се оказа в една среда,твърде близка до любознателната му природа.
Годините на младостта са характерни с нови запознанства,както с наученото в училище,така и с превратностите на узряване,в личен опит да разберем онова,което ще се избистри в бъдеще.
През летните ваканции дядо Янаки не оставаше внука си да се шляе,а го стори търговски пътник, за да доставя стока за магазина от София и Пловдив."Докато е още аджамия,че да се поотрака в занаята..."
От София,където дядо Янаки поддържаше стари връзки с Братя Ибришимови от Прилеп и закупуваше конци за шивачите и канап за дюлгерите,сега изпращаше Еленко с поръчки за старозагорските занаятчии.
От Пловдив пък закупуваше от фабриката на Обрешко Обрешков захар и червен пипер.
Вместо да използва посредник той продаваше стоката си в изгода на себе си и на клиента.И покриваше пътни и административни разходи,като се грижеше и Еленко да е доволен от свършената работа.
Както навсякъде в живота и тук се намериха зевзеци сред съучениците на Еленко.След като разбраха,че той с труд си изкарва прехраната,а те,синове на състоятелни родители,за които не беше трудно да осигурят на синовете си безгрижие през лятото,взеха да подкачат младият момък...
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
