7.03.2020 г., 15:20 ч.

Малко ми е неудобно 

  Проза » Разкази
400 8 13
9 мин за четене

© Константин К. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Дано повече хора го прочетат. Този, който управлява финансовото министерство, изглежда има студено сърце, та отрежда за пенсионерите мизерни пенсии. Докато във Великобритания и Ирландия ДДС за книги е 0%, в България решиха да намалят на 9%, само че, според посветени, това се отнасяло за доставката на книги, а не на целия процес на издаване...
  • Един спасява риба, друг звезди...а трети пише(коментарийте са също писане)значи има смисъл и надежда.Чудестно си го написал и никак да не ти е неудобно!
  • Може и за морски кончета да е. Това не е важно. Важен изводът накрая – да правим всичко по силите си, а не да казваме, че нищо не може да се направи.
  • Притчата не е за риби, а за морски звезди. Старецът казал на момчето:
    - Защо ги връщаш обратно?! Те са хиляди, нищо не можеш да промениш.
    Момчето хвърлило една в океана и отвърнало:
    - За тази звезда, това беше огромна промяна!
  • Доста въпроси поражда текстът, наистина. Като например, докъде сме я докарали, бивш престъпник да ни казва какво ни е наред. И да е прав. И да се занимава с изкуство, вместо да е в затвора. Понеже истинските престъпници у нас не са в затвора, у нас никой вече не търси вина. Никому. И да ни казва, че не иска да е арогантен, докато е такъв. А ние да се съгласяваме. Понеже е прав. Понеже в България ако не си арогантен те мачкат и тъпчат. Мъка голяма...за България е всичко...но как?
  • Да, текстът касае нас, жива истина! А защо тях нищо не ги касае? Та всички имаме вина...
  • Сетих се за една притча. Преди няколко години посланиците на мира си я разпращаха.
    След буря имало изхвърлени на брега купища риби. Някои от тях още шавали по мокрия пясък. Едно момиченце ги взимало и ги хвърляло обратно във водата. Край него минал свъсен чичка и казал:
    – Какъв смисъл има, та те са толкова много?! Невъзможно е да спасиш всички.
    – Да – казало детето – но за тази направих всичко, което мога.
    И хвърлило поредната риба във водата.
  • "Нищо повече не мога да направя" е хубав надпис за сградата на българския Парламент... Какъвто и да е, празникът е в сърцето. Радвам се България да бъде силна и богата държава! Няма да ми е малко неудобно като разказвам за родината си и ме питат: ами като е толкова хубава, вие защо сте тук викам, ами мога да си го позволя, а вие какво изпускате, идея си нямате... Шегувам се, не с лошо чувство. Не видях чернилка в мисълта, просто споделени истини, за което те поздравявам! Вярвам в младото поколение на България и в това, че един ден ще има Велика България! Няма да я видя, но съм се родила в "неподходящото" време. То не бяха конгреси, то не бяха петилетки, царе, заслужили, демократи, патриоти и културтрегери, доларите в евро, граници без граници...остърга ни се всичко и отвътре и отвън, дали пък "освободен" не значи да си свободен от мисълта да се опитваш нещо да направиш... Преписах.
  • Истина е това, което си написал, а да се казва истината, винаги е важно и все ще има някаква полза.
  • Константин, искам да ти стисна ръката за този текст. Много е силен, правдив и издържан, но ти го знаеш и без да ти го казва някой. Текстове като твоя променят мисленето на хората. На тези, които мислят. А когато се промени мисленето, ще се променим и ние. Аз го знам.
  • Моят прочит на съвремието в България е същия, но с една идея по-малко гневен, защото нямам деца. Понякога си мисля, че на територията са останали само хора, родили се, за да пречат на тези, които искат да направят нещо хубаво за себе си и обществото ... Отвсякъде се чува: Откажи се ... Ти кой си бе ... Не става така ... Не може ... Луд ли си ... Не сте за тук ... Елате после ...
    И така до безкрай ... Затова и съм се отказал да правя каквото и да е ... Гледам само да помагам с каквото мога на тези, които продължават да си трошат главите около мен, белким някой от тях успее ...
    Успех в начинанията, Константине!
  • Текстът касае мнозина, май мнозинството от нас.
  • За съжаление "българите сме полуграмотни, нагли, завистливи и в заключителната фаза много страхливи".
Предложения
: ??:??