- Влизайте! - а ти, колега, доведи останалите, не затваряй.

      - Следователят посочи този път стола на отсрещното бюро. Киро седна и извъртя глава към вратата в очакване. В кабинета влезе майката на Христина с Боби в ръце. Киро скочи, но първо се обърна с питащ поглед към Симеонов.

      - Вземето го. Тъща Ви го разпозна. Намерено е на входа на II-ра градска болница снощи към 23 часа в столче за кола, преди това някой е позвънял на спешния звънец.

      Киро здраво стисна бебето в прегръдката си и заобсипва с целувки смръщеното му готово да ревне, личице, и ръчичките му.

      - Всичко е наред с него. Прегледано е, хранено, подсушено. Имате здраво красиво детенце. Лекарят е дал рецепта  за гел за небцето. Върнете го сега на баба му, тя засега ще се грижи за него, а Вие седнете. Имаме да си поговорим още много с Вас.

      Като останаха само двамата, следователят отново започна да пише и включи и на запис.

      - Започнете отначало: от кога сте заедно, какво се е случило преди три седмици, та Христина е бягала при майка си, какво знаете за бившите и приятели. Майка ѝ вече спомена за връзката ѝ с Димитър, бивш наш колега, но не каза много.

 Започвайте!

       - Женени сме от година и два месеца. Запознахме се в една автокъща. Тогава с приятели вкарвахме коли от Германия. Тя беше с приятелка и мъжа ѝ, те си търсеха кола. Когато след два дена  дойдоха отново тримата, Христина попита за определена марка, каза, че братовчед ь търсел такава. Обещах да се обадя и на други колеги и да съдействам по-бързо да си намери, а тя ми даде телефона си. След няколко дена ь се обадих с оферта, а нея поканих на кафе, Излизахме още няколко пъти, бързо си станахме близки. Хареса ми, че е уравновесена и спокойна и умее да слуша. После пътувах, не се бяхме виждали дълго време, само рядко се чувахме. Когато отново почнахме да се срещаме, я попитах би ли дошла да живее при мен. И без това съм на две крачки от тях, каква е разликата, а тя отговори, че е бременна. Нещата се развиха много бързо, подписахме и... само след 5-6 месеца се роди Борислав. 

       - Съседите са казали, че в последно време често са чували скандали от апартамента ви. В здравния картон на Христина има счупена ключица, тъпанче... момент, общо 4 подобни посещения при лекаря... Момент, последното е преди близо 2 години. Нещо да ми кажете? Тогава е пометнала, казала е, че е паднала и се е ударила в ръба на скрина, нещо да знаете?

       - Тогава не сме се познавали. Питайте Ани, приятелката ѝ от автокъщата, кога се запознахме. И за аборта знам същото от нея. Когато ми каза, че е бременна, заяви, че аборт няма да прави, и без това се опасявала. че може и повече да не забременее. В последно време, от около месец насам, стана нервна и раздразнителна. Понякога  някой ѝ звънеше и тя шепнеше и бягаше в стаята или банята да не чуя нещо. Казваше, че нейна приятелка имала проблеми с мъжа си. Една вечер се прибирах от работа. На ъгъла на блока ме нападнаха трима мъже. Свалиха ме с бухалка на земята и ме ритаха. Не говореха. Не знам кои бяха и защо.

       - Парични проблеми, дългове, някакви предположения?

       - Имах преди няколко месеца, набутахме се с едни коли. Тогава и си намерих сегашната работа, а два дена преди побоя се разплатих. Продадох си колата. А и не вярвам да е било заради това. Познати са ми. Не знам да се занимават с побоища. Ето телефоните и имената им. За друго не се сещам.

       Киро изведнъж млъкна и се загледа през прозореца, като въздъхна уморено. Главата му тежеше, опитваше се да подреди мислите си.

        - Като се прибрах, тя изведнъж се разплака, после събра набързо багажа на бебето и заяви, че си отива. Казах ѝ да не ходи никъде в тъмното, да почака до сутринта. Цяла нощ тя не легна, седя до креватчето на Боби, сутринта го грабна и излезе. Вечерта като се прибрах от работа, я заварих у дома. Мълчеше. Само каза, че не е искала никога да ме напуска и много ни обича и двамата,  да не я питам нищо.

      - На камерата на паркинга от вечерта на изчезването видяхме мъж и жена, носеща нещо. Но не са се качили в кола на паркинга, само са минали през него. Издирваме охранителя от нощта, може той да е видял нещо.

      На вратата се почука и влезе униформен полицай.

      - Колега, донеси две кафета, ако обичаш! - А вие си налейте вода ако искате, отвън в дъното на коридора е, разтъпчете се малко. Имаме още да си поговорим.

      След малко Киро се върна с чаша вода, кафето го чакаше.

      - Охранителят от паркинга ги е видял да се качват в тъмносин или черен седан, паркиран на тротоара преди бариерата. Успял е да види и последните две цифри и че номерът е пернишки. Колегите продължават да работят. Последно е говорила вечерта със скрит номер четири пъти. Вие сте  бил тогава в диспечерната, проверихме. Имаме бегла обрисовка за бившия приятел от майка ѝ, която в общи линии отговаря на мъжа от паркинга. Отново Ви напомням да седите у дома и да не предприемате нищо. Може да минете да вземете малкия от баба му и дядо му или да му занесете неща там, както се разберете.

       Следователят стана, подаде му разписания пропуск, отиде до вратата и я отвори широко:

       - Довиждане за сега, чакайте! - и съпроводи с уморен поглед Киро, докато се изгуби надолу по стълбите.

       Тъкмо седна и се отпусна назад на стола с ръце зад главата, телефонът го извади от летаргията.

       - Да, така, Значи, бивш колега. Двама колеги веднага да отидат на адреса в "Младост".... Повтори!?.. Молба за ограничителна заповед и след няколко часа я е оттеглила?... Симо да потърси веднага бивши негови колеги и да ги разпита, какво се крие зад "напуснал по взаимно съгласие",  все може нещо да изскочи.... Мерси, колега. Тръгвам си след малко, звънете ми по всяко време. И открийте адреса на родителите му в Перник. Не може да няма телефон. Явно картата е на чуждо име... Добре...

       След това се пресегна към стационарния, натисна автоматичния бутон:

       - Григоров, Вземи от Симо, мола ти се, всичко за Димитър Йосифов Иванов... да, да, похитителят на майката с бебето, имаме досието му, нали е бивш колега... и го пуснете в бюлетина за общонационално издирване със снимка и данни за колата!... Не, имената и снимка на жената не публикувайте, за сега. Мерси, тръгвам си. Дано се чуем по-скоро.

      Изключи контактите в кабинета и уморено се запъти към стълбището.
      Денят като че ли беше безкраен, чак сега усети колко го боли гърбът. Но инстинктът му подсказваше, че не е приключил...

_______________________

Следва продължение...