Тримата мъже не бързаха. Бяха отпочинали, сити и се наслаждаваха на пътя. Само Мишока беше леко притеснен, защото вдясно от тях, зад горичката, се долавяше кроткото примляскване на Океана. Иначе денят беше чудесен, идеален за нови подвизи и приключения. Дори настроението на Грис се беше оправило и лицето му изглеждаше нормално.
Вече доста често срещаха други конници и селски каруци, шарени търговски фургони и немалко пешеходци. Китни селца се редуваха със свежи ливади от млада трева, бързи рекички и оживени ханове. Кралствата в този свят бяха малки и пръснати навсякъде, състояха се от по един град с дворец в него, а околните села се населяваха от поданиците. Обикновено нямаше войни и конфликти, но все се намираше работа за наемници. Основна грижа бяха разбойниците, които владееха ничиите територии между границите на различните владения.
Вечер тримата си устройваха лагер в горичката, като от време на време в нощта през дърветата проблясваше огън от чужд бивак. Макар и Сакрил да не бе мн ...