Бяха си на село няколко дни, та се бях затъжил за някой и друг разговор с майка ми. Тя се все ще сподели някоя смехория или глупост дет я е свършил старият хъш. Той, дядо ми седемдесетака прехвърли, ама се не крoтна. Пък и не само че се е вдетинил, но е и подивял отвсякъде. Сигурно заради това, че омешва лекарствата с ракия.
Та беше купила майка ми фъстъци и семки, а баща ми напълнил от село едно трилитрово пластмасово шише с червено вино и снощи давай... Дъра-бъра и цууууп от чашката, щрак някоя семка и пак цуууууп цункаме винцето... На баща ми му светнаха очите и рече, че ще гледа мач в моята стая, а ние с майка ми натиснахме на приказки. По едно време сигурно и нея е треснало виното щото се престраши и ми вика:
- Виж не е моя работа, ама ти не мислиш ли вече нещо по-сериозно да си хванеш? Напоследък само с епизодични героини се занимаваш.
На мен пък езика ми къде от виното, къде от семките се удебелил та нещо се затруднявах със „с“ –то и „з“-то но и казах.
- Аз няма да се женя! Брат ...