ОБИЧ
В София съм, при внучката. Родителите ѝ са на работа, ние двете закусваме и излизаме за разходка…
– Бабо, къде отиваме?
– Където поискаш!...
Очаквам да избере между близката градинка и другите места, на които сме ходили. Но тя приема думите ми като готовност да сбъдна нейно желание:
– Искам с влака, при баба Йонка!
– Ще отидем всички, с колата. Когато мама и тате не са на работа.
– Не с колата, искам с теб! С влака!
– Утре – казвам аз, помирително, просто ей така.
– Не утре, няма утре! Първо!
– Добре.
– Хайде, бабо! Тръгваме да търсим влака! ...