Ветровете брулиха яростно лицето й, но тя вървеше и не се спираше... Зовът, ... онзи нестихващ пронизителен зов, който я привличаше неудържимо, ... някъде! Къде!? И тя не знаеше, само копнееше да го достигне! Дъждът се изсипваше стихийно върху й, но тя продължаваше, стъпка по стъпка да върви...
Не изпитваше необходимост от сън и почивка! Нямаше глад, нямаше потребности...
Витаейки около нея, я съпътстваше онзи зов... Мракът все повече се сгъстяваше, но и това не й пречеше... Продължаваше да върви... Все по-ясно дочуваше шума на морето, който в тази зловеща нощ, беше оглушителен! Вълните яростно се разбиваха в кея, напълно в синхрон с усещанията й... Нещо бушуваше дълбоко вкоренено в същността й, но въпреки това тя знаеше какво й предстои. Пътят беше един и водеше до онова определено място, което тя до болка познаваше... Наближавайки все повече морето, нещо сякаш я притегляше с неимоверна сила и не й даваше покой. Ярка светлина, проблясна в съзнанието й... Полетя в пространството на нищ ...