С вярност до гроб
Работеше много и то на смени – денем, нощем или в празник. Както падне или както ù наредят. Нямаше избор. Това й беше задължението. Носеше се елегантно или неглиже, но това зависеше от ситуацията, в която попадаше.
Обличаше се модно, спортно и дори всекидневно. Виждаха я в естествена или в изкуствена кожа. Други я срещаха във велур, в обикновен плат или в трико. Дрехите й бяха в един цвят или многоцветни - понякога плетени, а друг път бродирани. Имаше по тях колани, ресни, връзки, токи, катарами, синджири, ципове, панделки, джобчета, но никога не бяха натрапчиви. Работеше много. Беше здрава и силна и понасяше много неща на крехките си плещи. Специалист в занаята си, тя попадаше винаги на различни места и затова я дърпаха за всичко.
Не ù беше лесно. Стягаха я... Стискаха я... Притискаха я... Подхвърляха я като топка... Връзваха я... Закопчаваха я... Заключваха я... Крещяха й... Понякога я забравяха и много често я търсеха, а тя се опитваше да се измъкне леко и безобидно отвсякъде. Имаше и дребни случаи на унижение. Тогава се чувстваше като кофа за отпадъци. Въпреки всичко служеше вярно – до гроб. Криеше всякакви тайни. Не споделяше с никого нищо. Знаеше за всяка среща на шефката си. Пазеше спомени от червилото и парфюма й. Разполагаше с няколко кредитни и дебитни карти. Банковите сметки и парите й бяха вързани в кърпа. Да не говорим за ключове – намираха се за всичко у нея: и домашни, и служебни. Имаше достъп до много неща – обикновени каси, тайни сейфове, чекмеджета, шкафове, гардероби, бюра… Мразеше закачалки, на които висеше какво ли не...
Понякога ù завиждаха, понякога я съжаляваха. Имаше и случаи на кражби в живота й, дори и на няколко отвличания. Органите на реда успяваха често да я открият. Тогава биваше малко раздърпана, но бързо се съвземаше. Веднъж обаче не я откриха, колкото и да я търсят, дори с кучета. Похитителите дълго я държаха заключена на тъмно. Едва не се задуши. Беше станала мръсна и грозна. Накрая явно я съжалиха и я измиха добре. След това я повериха на служба при друг работодател. Поне задълженията ù останаха същите…
Обирите бяха друга работа. Взимаха от картите и пари й. Рядко документите. Тогава я разкарваха много дълго по разните тайни институции, докато възстановят всичко както трябва и докажат, че вината не е нейна. В тия моменти не се притесняваше толкова и не й тежеше така, колкото сега, когато вече остаряваше. Всички вече я гледаха с други очи. Чувстваше се излишна, ненужна. Чакаше с нетърпение съдбата си. Можеше да я изхвърлят от службата и да я оставят вкъщи, а тя щеше да се свие виновно в някой ъгъл с надеждата някога да й обърнат внимание. А после? Та годините й напредваха! Къде ще отиде тогава ? Едва ли ще й предложат нова работа! Дали ще я обичат така както преди са я обичали? Какво щеше да прави? Само като се сетеше за ония, които търсят препитание в кофите за боклук, й ставаше болно, тъжно, мъчно и неудобно...
Ами ако умре по някакъв начин ненадейно? Къде ли ще я погребат и в какво? Всъщност беше ли това толкова важно за нея или за другиго? Не знаеше. Не издаваше звук. Не можеше. Нямаше сили и способности да хленчи и да се оплаква. Всичко беше в реда на нещата. Нямаше друг избор. Нямаше друг начин.Тя си беше и си остана завинаги такава, каквато я бяха планирали и направили - една дамска чанта, вярна до гроб на онази собственичка, която я притежаваше. Нищо повече. За нея нямаше почести, нямаше слава, нито награда...
© Радка Видьова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Вярна чанта има, но вярна собственичка!
Харесах! -
Не е лесно да се превъплътиш в чанта и да говориш така убедително за мислите и преживяванията си.
Но ти го можеш, Рая.
И се утвърди като майстор на изненадващия финал.
Браво! -
Неочакван финал с чантата. Майсторски пишеш в този стил, Рая. Никак не допусках тази развръзка. Поздравление!
-
Поздрав за всички в началото на новата седмица, в началото на годината на Маймуната. Желая Ви много усмивки и невероятни приключения на странициет на "Откровения", както и слънчев ден!
Благодаря на тези,които четат моите неща и ги коментират!
благодаяр Анели!
Благодаря, Цвети!
Благодаря, Роси!
Благодаря, Кети!
Благодаря, Фоксче! -
Нямам думи да изразя възхищението си!
-
Майстор си на разказите с неочакван край. Поздравления!
-
!!!!!!!!!!!!!
-
Разказ с неочакван край. Интересно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря и на Еличка, и на Младен!