25.03.2020 г., 16:51 ч.

За вируса, човеците и котките 

  Проза » Разкази
70 2 10
2 мин за четене

© Венета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, SMooth, за този прочит и за поздравите! Бъди здрава - и ти, и хората, на които държиш!
  • Как спираме да се радваме дори и на малките, обикновени неща, които ни заобикалят, а съмнението ни дебне отвсякъде... Много добре си го написала, страхотен разказ! Поздрав от мен
  • Да, Мариана, ще стоим вкъщи и ще се надяваме това да помогне. Друго нищо не можем да направим. На мен лично не ми е проблем. Чувствам се уютно вкъщи. Имам много задължения и още толкова любими занимания - времето никога не ми стига... Но е тъжно - и страшно...
    Благодаря за харесването! Бъди здрава!
  • Такава е реалността, уви.
    И на мен ми е тъжно, но явно ще трябва да се свиваме вътре...
    Хубав разказ.
  • Последното изречение? Много се колебах за него - оптимизъм през сълзи Благодаря, Мария!
  • Новите реалности.Харесах стила и особено последното изречение. Поздравления.
  • Благодаря ви, Пепи, Галя!
    Наде, много си мила - благодаря!
  • Стисна ме за гърлото и насълзи очите ми...
  • Благодаря за удоволствието!
  • Много ми хареса!
Предложения
: ??:??