14 753 резултата
Спомням си много добре кога донесоха А29.
Беше през ноември миналата година, когато небето тежеше, сякаш бе глътнало цяло стадо волове. Брезичките трептяха тревожно и хилядите им листенца шушукаха едно с друго притеснени за своята съдба. Ако някой в този живот можеше да улови вятъра, то това бяха им ...
  144 
Януарска зима е. Навън вилнее страшна мразовита буря. Дебел сняг е покрил цялото село. Врати и прозорци са затрупани. Селяните, блокирани по домовете си. Няма ток. Само огънят тлее. Бащата е разпалил огнището. Майката е омесила вкусна пита. Децата са насядали край трапезата и слушат бабините приказк ...
  119 
Тя влезе в кварталния магазин. Набързо напазарува и се нареди на голямата опашка от чакащи хора. Идваше и нейния ред. Пред нея имаше един възрастен, не добре облечен старец. Замислена в своите си мисли, тя машинално го наблюдаваше. Продавачката го поздрави, той тихо каза, че е добре. Извади дребни м ...
  224  11 
ПРЕДПОЧИТАНИЕ ©Дейзи Патън
/ истинска история/
Лекарите я предупредиха да не опитва повече, защото е опасно за живота ѝ след като беше пометнала едно след друго седем пъти, влизайки в 13-тата седмица на бремеността..
Двамата съпрузи осъзнаваха риска, осъзнаваха, че възрастта им напредва и решиха да ...
  190 
Фарук съм. По прякор Ричи, но.. за това после..
Да.. от този произход съм, за който си помисли. Добре, че се родих в заможно семейство, та хората успяха да произведат малко по-снизходително отношение към по-тъмната ми кожа. И мълчаливо ме приемаха. За това, разбира се, допринесоха добрите ми обноски ...
  386  16 
– Ех, чудна мома си, Ирино! – мислеше си Павел.
Гледаше я от дюкяна как минава по улицата, изправена като топола и напета, заобиколена от дружките си. Остави настрана цървула, който шиеше. Ръцете му се разтрепериха, а кръвта му кипна, докато наблюдаваше прекрасната девойка, която вървеше по улицата ...
  213 
На мама пак ѝ свърши инсулинът. Тичам аз по аптеки из целия град – няма. „Реекспорт, паралелен внос, тинтири-минтири“, оправдават се аптекарките и свиват рамене. „Поръчали сме от месец – до края на седмицата трябва да пристигне“, вика една. Мама: „До края на седмицата в гроба ще ми го биеш, тоя пуст ...
  181 
Сепнах се изведнъж. Омотан като какавида в полиетилен и одеалата, едва примърдвах.
Врътнах глава.. На фотьойла, свита на кълбо и завита с одеалце придрямваше Тонито. На нощното шкафче бяла хавлийка сгъната на широко, порцеланова чаша за чай.
- Тони, Тонии - прошепнах тихичко за да не я стресна - Тон ...
  207  18 
Ще се опитам, днес да ви разкажа, какво се случи с мен веднъж на плажа, с една красива, бяла африканка - в едно горещо лято, в Казабланка:
Денят бе топъл, ясно бе небето. Зарязах си във Шератон момето, и тръгнах по крайбрежната алея, да пийна две уискита на кея. Вървях по тротоара двеста метра под п ...
  256  10 
Говореше тя нещо, мъгливо я следвах с очи ,пред гардиероба да вади чаршафи, калъфки , бельо, екипи. И бяла пелина се спусна пред очите ми...
Тонито, Тонка,... Тони...
Стана ми смешно като се запознавахме, Тони, все си мислех, че е Антоанета,
Мария -Антоанета...
- Но истинското ти име е Антоанета ли, ...
  173 
Лежах неподвижен в леглото си, увит в одеяла като египетска мумия.
Втренчено гледах тавана на спалнята. Навън студеният февруарски вятър сякаш свиреше в спуснатите щори, все едно навън бе - 57 градуса по Целзий, в Оймякон може и да е, но тук в Атина рядко пада под нулата. Пада не пада под нулата, ва ...
  227  13 
Преди време, един комар ли, убиец на мечти ли, влетя при мен на работа - стопанисвах зоомагазин тогава. Отворено нали, топла вечер, проветрява се. Чувам едно гадно и специфично "бжцт-шжш-бжцчт" да се носи във въздуха. Видях почти веднага източника и лошо ми стана. Размер почти колкото длан човешка. ...
  174 
Животът в проза
Любовта се процеждаше през стъклата на прозорците и обхващаше цялото ѝ тяло – тайнствена, далечна и недостижима, любов като от романите. Тя си припомни първата ѝ среща с него – висок, рус, красив българин, роден някъде в Русенско. С какво я впечатли, тя и до днес не можеше да си отго ...
  160 
БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ
Приказка за деца и възрастни
Небето над Ихтиманска Средна гора днес синееше като метличина. Въздуха беше напоен с мирис на мащерка и дива мента. Голямата поляна, цялата осеяна с цветя, се беше превърнала в пъстър килим в ярки цветове. Изворчето под вековният бук, бълбукаше с л ...
  242  14 
"Мила Дори,
надявам се, че тези редове те намират в добро здраве и хубаво настроение. Колетчето би трябвало да е пристигнало при теб към края на Септември. Изглежда "Български пощи" се справят все по-добре времево, поне за писмата и пратките до килограм, доколкото имам наблюдения напоследък.
При мен ...
  129 
До масата, на която седяха Невена и двете й приятелки – състудентки, се приближи едър млад мъж – беше късо подстриган, със сплескан боксьорски нос. Той фиксира сивите си очи в Невена и каза с мазен глас:
– Защо не дойдеш на нашата маса, красавице! Ще те черпя каквото поискаш.
Невена се смути, усети, ...
  192 
Николина донесе издръжката за манастира и почака да влезе при игуменката.
- Добър ден, майко – поздрави тя.
- Дал Бог, добро. Имам да ти кажа нещо…Ленка роди момченце, на десет дни е…здраво, силно дете… Да кажеш на чорбаджията и ще чакам хабер що да сторя…да го дадем ли хранениче на добри хора, какт ...
  252  13 
От седмица някъде, във входа ни обитава едно безпризорно шоколадче.
В Събота някой е оставил "Roshen" с лешници - редом до брошурите на "Lidl", като хитра мостра на промоциите им може би или неволно изпусната частица от асортимента в торбичката на баба, посетила любимите си внуци.
В Неделя бе премес ...
  148 
Лятото бе настъпило с топли, златисти лъчи и сладък аромат на цветя, носещ се из въздуха. Малкото момиче Блу беше развълнувано – тази година щеше да прекара лятото при Баба Ореховка в нейната чудна градина, място, където тревата винаги бе мека като кадифе, а вятърът шептеше древни приказки сред лист ...
  153 
По морето кораб плува
По морето кораб плува, по безкрайните вълни. Двама с тебе си говорим за далечните страни. Капитан си и разбирам, имаш интерес голям, с мен опитваш се да спориш, лесно няма да се дам. Ти разказваш ми, не спираш приключения безброй – за акули и пирати, бурите пък нямат брой. Как ...
  248 
Лято…
Ден, жарките слънчевите лъчи се преплитат в клоните на дърветата, образувайки дълбоки, тъмни сенки, лежащи на земята. Полъхва лек бриз, който разлюлява клоните, сенките си остават все така дълбоки. Неделята е ден в който времето е лишено от смисъла на живота, може би обикновен ден за необикнов ...
  245 
Тя се обърна, но не го видя. Доковете гъмжаха от хора. Къде бе изчезнал? В следващия момент чу глас зад себе си и усети дулото на пистолет опрян в ребрата ѝ..
- "О.. Любезни, хвалиш се с новата си придобивка от "Смит & Уессън`" или се радваш да ме видиш?"
- "Много сте уверена за престъпник хванат на ...
  181 
Някъде… накрай света
Помня нашата държава през “онези времена”. В комунизма силно вярвах на съветската страна. Бях надъхан млад работник, надарен с природна мощ. С мускули под мръсен потник се доказвах ден и нощ. Въглища копаех в мина, бях на смяна бригадир. Младостта ми в мрак замина под един голям ...
  606  41 
Ленка седна на крайчеца на нара. Мангалът беше запален, но малката килия беше като ледник. Разпери студените си длани около мангала, за да се стопли. Беше изморена. Душата й се беше свила като на пребито птиче. Вината и мъката й я пробождаха, а сърцето й тупаше силно от притеснение. Дали след като р ...
  318  10 
- Успех, тате!- Обви крехките си ръце около врата му Антоанета, а Иван кимна разбиращо зад нея.
- Ще ми пишеш ли двойки, когато...?- Не спираше момиченцето.
- Само ако заслужаваш!- Усмихна се Владислав и пое към училището.
Първият му работен ден бе повече от напрегнат. Децата от шестите класове шумя ...
  272  16 
- Как спа тази вечер, спокоен ли бе сънят ти?
- Ако имаше един Bitcoin, какво би сторил с него?
Някога популярен сайт за задаване и отговаряне на въпроси - Ask . fm. От засягане на най-дълбоките философски теми до вече леко поизтъркани клишета. От задължителните глуповати, цинични и спамещи питанки ...
  160 
Във фоайето на хотела бе задушно и почти сумрачно.
Щом го забеляза, едрият мъж стана от фотьойла и се запъти към него:
- Добре дошъл, Влад!- Подаде му ръка Ангел.
После кимна мълчаливо и му направи знак да го последва.
Отвори близката врата и като се настани удобно зад бюрото се взря в приятеля си о ...
  266 
Нашият учител по немски език
Спомени за преподавателя по немски език Иван Бъчваров от Николай Тенев Куцаров, випуск 1966
Геносе Бъчваров беше много взискателен.
Още от първите часове той се опитваше да ни мотивира, като обясняваше, че бъдещето е на хората с техническо образование. Със спокоен, но на ...
  133 
Сутрин като сутрин.
Беше станал преди 15 минути, точно в 04:45, както всеки друг ден. Изми си енергично очите и зъбите с паста от Алое Вера и сапун от растителни съставки. Не използваше химия, не е добре да се използва химия. Божидар Здравков внимаваше с какво си поддържа ежедневната хигиена.
Хигиен ...
  322 
Фред знаеше, че разходката за гъби в прохладния есенен лес беше колкото приятна, толкова и опасна. Гъбари с по около четиридесет години опит в брането на горски калпачета си заминаваха само от една грешка. Половин хапка бе достатъчна да те прати на онзи свят, без да успееш да се изненадаш, че бавно ...
  217 
Тишината го беше хванала за гърлото и не му даваше да каже нищо, защото това щеше да я разруши. Да я убие. Да я прати в нищото.
Нищо няма да кажа, ще мълча, каза и той. И тя го чу, макар и без думи и отпусна хватката.
Той вече можеше да диша. После се зачуди как беше попаднал тук. Тишината стоеше от ...
  212 
Нощта бавно отстъпваше към гъстите гори на планината. На изток зората заменяше бледото си лице с пурпурночервено. Гаснеха и последните звезди. Омара, като млечна каша, изпълни речната долина.
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...
  307 
- Добро утро, на високото представителство!
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, д ...
  195 
Владислав се загледа във водовъртежите и въздъхна.
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичка ...
  298  14 
Събуди се от вибриращото мъркане на Рурк, настанил се на гърдите ѝ и гъделичкащото усещане на котешки косми по брадичката и носа ѝ. Имаше само два познати варианта: или бе разположен с муцуна към нея и очакваше всеки момент да се събуди, та чудото на пълната купичка да се случи, или снизходително я ...
  169 
Той ходеше и стъпките му отекваха от стените на къщите, връщаха се обратно и извикваха у него чувството за сигурност.
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...
  196 
Корабът „Крал Филип” гордо и красиво се носеше по спокойната морска шир огряван от ясното слънце. Повече от месец той следваше своя път навигиран от опитния лоцман Алехандро. За жалост капитанът на кораба - Родригес, се разболя тежко и всичко остана в ръцете на Алехандро, той пое отговорностите и на ...
  292 
Старецът се отдели от сянката на дъба и стъпи на пътя. На Нестор му се стори, че е стоял там от часове – той нали все гледаше към града дали не се задава каруцата на брат му – тръгна още заранта, а нещо се бавеше.
Пътят беше пуст от много време – Нестор знаеше, защото не беше напускал двора, а тоя ч ...
  179 
Тялото му помръдна.
Плътта му бе била необезпокоявана толкова дълго време, че споменът за движението я бе напуснал.
Той съществуваше.
Очите му прогледнаха, виждайки всичко наоколо такова, каквото бе. Това бе един от малкото пъти, в които можеше да изпита усещането на това да бъде наблюдател, а не уч ...
  136 
Знаеше че е специален. Винаги го е знаел. Още като беше много малък, Мама му го беше казала:
- Зарко, ти не си като другите деца, ти си специален.
И той си го знаеше. А пък и го виждаше. Другите деца не бяха като него, бяха много различни. Той не ги разбираше. И даже ги съжаляваше. Бяха странни, агр ...
  227 
Предложения
: ??:??