14 613 резултата
1.
Исках да ви покажа една прастара фотография - на моята баба, като момиче. Обаче не я намерих, кой знае къде се е запиляла из семейните архиви… Но едва ли някога ще забравя този образ, поне докато имам власт над паметта си… Крехко, нежно девойче била баба ми, с млечно бяла кожа и дълга руса плитка ...
  125 
Селски туризъм
Дъждовно беше това лято. Валеше почти всеки ден. Ту се изсипваше кратък летен порой и светкавици и гръмотевици раздираха небето, или пък валеше тихо и кротко, като сега. Дъждовните капки чертаеха с мокрите си пръсти криви пътечки по гладкото стъкло на прозореца, а други блестяха като ...
  119 
Оглеждаше я внимателно с прикрит интерес. Знаеше, че не е редно. Свещеническият сан му носеше права, но и строги ограничения.
- Да ме прости Господ и пази от съблазън - прекръсти се за успокоение на душата.
Осъзнаваше, че религията отдавна е в забвение и едва ли някой ще го укори, но той искаше да е ...
  146  12 
Слънцето бавно потъваше над склона и беше обагрило в ярка червенина небесата. По встрани беше млечно розово и бели облачета се разнасяха из небесната шир. Мракът оше не беше се спуснал над селото, но горещината беше оптуснала прегръдката си. Хлад повяваше от появилия се вятър и селяните си отдъхваха ...
  167 
-Човек трябва да бъде не само достатъчно луд, но и много мъдър, за да следва ветровете.
- Млад съм, мамо, силата е в мен. Ще се справя.- Погали косите ѝ Симеон.
Старицата се присегна с усилие към бастуна си. После с мъка се упъти към двора, а младият мъж я последва.
- Сине! - поде възрастта жена.- Н ...
  380  32 
Дядо Георги билкарят, когото в селото и околията всички познаваха, стоеше на селската спирка и чакаше автобуса за града. Млад мъж, на когото неотдавна той беше помогнал с билки за лек, мина с камиона си покрай него и като го видя спря. Отвори вратата на камиона и помагайки си с ръка на въпроса попит ...
  255  10 
Соня нарочно отиде с трамвая, за даде възможност на Ицо да я огледа хубаво докато отива към "Маркизата", да се порадва на късмета си. След мъгливите снимки в акаунта ѝ беше забавно как мъже на различна възраст се разтапяха да ѝ обясняват колко е красива. Явно годините "достатъчно зряла" на всички им ...
  301  33 
Ослуша се .Беше тихо.Знаеше от горчив опит, че когато самотата се съчетае с тишина, последната започва да кънти. Става ти страшно , защото тишината, както тъмнината, те изолира от подробностите на ежедневието. Не долавяш дишането на града, погледът ти е разсеян. Оставаш сам със себе си и ти става ощ ...
  104 
Когато по напечения път се вдигна прахоляк и се чу топуркане на колелета, Симо впери очи. Каруцата се показа и скоро се заклатушка надолу. Скочи Симо, бързо замаха и се развика за помощ.
Прибра се в полунощ в селото.
Майка му и сестра му писнаха.
Кукумявката издаде протяжен звук и изчезна в тъмнинат ...
  156 
Борис бавно отмести поглед от монитора, разкърши схванатия си врат, и уморено се облегна назад в удобния стол. Погледна стария швейцарски часовник, който висеше на стената отсреща, и отново погледна в монитора. Беше 22 часа и всички служители отдавна си бяха тръгнали, но той трябваше да довърши фина ...
  125 
Срещата
Кошмарът я притискаше, оставяше я без дъх, а Елена се бореше отчаяно да се освободи от лепкавата му прегръдка. Тя тичаше по морския бряг и здраво стискаше ръката на София. Пред тях се отвори бездна, която погълна момиченцето, и Елена остана сама. Тичаше и крещеше името на София, оглеждаше се ...
  120 
Пътят към грамотата (историята на 1 конкурс в село Велико Музово)
Големо и даровито откъм творци бе село Велико Музово. И художници си имаше (като Пульо Кьоравото и Пикнясо Микеранджелов), скулптори от висотата на Кольо Сакатия, но най-вече, геният цъфтеше из коловозите на римуваното слово...
Пол'ви ...
  291  14 
Нариндра Кумар бе горд собственик на най-големия сладкарски магазин в Амритсар. Често при него пристигаха чуждестранни журналисти, за да изследват и представят индийската култура и кулинарно изкуство. Сладкарският му магазин бе любим и на местните, където те намираха разнообразни специалитети за мно ...
  252 
Тази умора... Да, точно тази. Не беше по силите му. Усещаше как през нея се изцежда животът – не че това имаше голямо значение, но все пак цедилката струваше повече от изцеденото.
– Не ми пука – излъга приятеля си. – Изобщо.
– Лъжеш – спокойно му отвърна другият.
Бяха седнали на една пейка в градска ...
  176 
Иван учеше счетоводство и беше нещастен. Не го искаше, но родителите му имаха фирма за счетоводни услуги и от него се очакваше да влезе в семейния бизнес. Като единствен син- просто нямаше избор.
Баба му по майчина линия бе нежна душа. През годините, в които се грижеше за него тя събуди интереса му ...
  387  24 
Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш ...
  119 
- Ти, луда ли си? Защо ще се срещаш с него? Той е машина. - приятелката й я гледаше с ужасени очи. Май я мислеше за голяма глупачка.
- От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
- И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше сл ...
  174  10 
Тя влезе пъргаво в колата и се настани на задната седалка с изражението на пакостливо духче, което с неохота се е съгласило временно да се поукроти. Мирон подкара по опустял булевард, вече оранжев от крайпътните лапми, но не се сдържа и погледна в огледалото, за да изучи момичето. Стори му се недора ...
  249 
Янко отчупи един къшей от хляба и засърба чорбата. Хранеше се с дядо Иван и баба Станка - готвачката на чорбаджиите. Те го бяха прибрали като остана сирак, като малък се въртеше все около баба Станка и я диреше постоянно. Спеше в една тясна стая, на дървен одър, който му го скова дядо Иван, а отгоре ...
  666 
Виктор Петров, петдесет и девед годишен автор, седеше на бюрото си, докато износеният кожен стол скърцаше под тежестта му. Той беше среден на ръст, но годините, прекарани в писане, бяха съсипали стойката му, правейки го да изглежда още по-нисък. Виктор не се интересуваше от външният си вид; всичко, ...
  136 
Господин Грей е такова едно малко човече. Съсухрено старче, което се усмихва и маха с ръце безпомощно. Не говори, и вече почти не разбира, мен или който и да е друг. Има напреднала деменция, Алцхаймер. Лижи си в болничното легло и гледа в телевизионния екран, на канал с анимационни филми. Не знам да ...
  99 
Принцеса Изолда от Кралство Талмор не беше типичната принцеса. Разбира се, тя имаше дълга разпусната коса, перфектно бродирани рокли и колекция от диадеми, които можеха да заслепят цяла бална зала с блясъка си. Но що се отнасяше до това да бъде дама, Изолда имаше други идеи. Намираше ръкоделието за ...
  141 
Марина и майка ѝ вървяха по тесните калдъръмени улици към дома им. След тях тихо се промъкваше Янко. Беше завързал коня си до реката и без много да му мисли тръгна след тях. Трябваше да разбере коя е тази мома. Когато те свърнаха към голямата къща на чорбаджи Стою и се вмъкнаха вътре, той разбра, че ...
  208  11 
Когато слънцето засия в небето, Марина тръгна след майка си и подтичваше след нея, защото тя вървеше доста бързо. Носеха сапун и една торба с дрехи за пране. Беше горещо и жежко. По небето не се виждаха облаци, а само лазурно синьо небе. Пред тях реката се влачеше уморена и бавна от летните жеги. Що ...
  218 
Като че ли някой беше влязъл в хотелската стая и това я накара да отвори очи. Да, слънчевите лъчи се бяха настанили по стените и върху леглото. Тя излезе изпод завивката, облече набързо гимнастическото трико и излезе на терасата. Слънцето я приласка в обятията си. То се беше разположило върху морска ...
  114 
Персефона скучаеше. Сколвайки през feed-а си в Instagram, тя въздъхна заради безкрайния парад от перфектно филтрирани чинии с брънч и инфлуенсъри, показващи своите колекции от кристални чаши. Не че тя не харесваше живота си. Да си богинята на пролетта и растежа беше хубаво — цветя, слънце и лудуващи ...
  136 
На 1-ви октомври
наслука на всички ловци
По стръмното било на един от странджанските баири, в ранната ноемврийска утрин, бавно пълзеше колоната на ловната група. Някъде по средата й вървеше Райчо, най - младият ловец. Дрехите му, в камуфлажен цвят, бяха чисто нови. Пушката му лъщеше от неизчистената ...
  135 
И загърмя пак ковачницата на Бога, и захвърчаха искри, и се вдигна пушек и мъгла до небесата. А Бурян Ковача стоеше насред дима, гол до кръста, навил крачоли до коленете, препасал тъмносиня дочена престилка, мощните му мишци – напрегнати, жилите на огромните му ръце – опнати до скъсване, гърбът – пр ...
  138 
Сивата врана смяташе трамваите за чест от пейзажа. Шумна, ярка, разнебитена, застрашителна и може би поради това абсолютно ненужна, но все пак неизменна част от градската действителност.
Виж, на хората трамваите бяха необходими. Враната не разбираше много добре защо, но приемаше този факт и не разсъ ...
  124 
Времето се затопли и плажовете бяха пълни, ние като че ли не намирахме време улисани в ежедневието си.
- Анелия, искаш ли да идем на плаж
- Прекрасна идея, какво се крием в тези дрехи - смееше се тя - Искаш да ме видиш по бански ли, след толкова години. Обикновено по филмите е така, настъпва часът н ...
  161 
Погледна ме разбиращо, пое си въздух
- Да, случайно разбрах, че сте се оставили. Жалко наистина за децата. А уж, аз бях най-лошата в родата, отрицателният пример. Защото нашето семейство, татко по-точно, дръзна да се противи на някакви измислени порядки. Когато съм се родила, вместо да ме кръстят на ...
  157 
Прекрасна екскурзия. Анелия говореше по микрофона, жестоколираше плавно, равномерният й глас сякаш опияняваше...
- И отново сме в Атина, '' Олимпик турист сервиз'' Ви благодари, че избрахте нея и не забравяйте, еднодневна екскурзия до Вуна, двудневна до Алистрати...Очакваме ви, благодаря ви.
Погледн ...
  137 
Имало едно време един мъж, който се чудел как да се спаси от жена си. Много му досаждала. Човекът не искал да влиза в пререкания и затова станал любител - рибар. Така се задържал по-малко време в къщи. Съпругата му забелязала, че често отсъства. Започнала да мърмори:
- Защо не ме вземаш със себе си? ...
  179  13 
„Моля ви, спрете да ме търсите! Имам важни дела и ме разсейвате!“
Тези думи той написа върху стар лист хартия. Възнамеряваше да го подпише и остави пред вратата на родителите си. Не можеше да им прати съобщение, тъй като нямаше мобилни данни, а за обаждане по телефона дори не искаше да помисля. „Ням ...
  166 
Все едно се интересувам, но трябва да замаскирам ситуацията
- А ти в Математическа паралелка ли си, щом помниш толкова неща
- Аме, по туризма. Казвах на нашите, в езиковите и математическата няма да вляза, не сте лекари,нито зъболекари, или да работите в Съвет, Комитет. В туризма ще науча чужди езиц ...
  138 
Бях се облакатил на желязните парапети и с интерес наблюдвах, не по-скоро изучавах търсачите на приключение или образно казано гурбетчиите свободни от ангажименти към полувинки, четвъртинки, идват на екскурзии с намерението и надеждата да завържат някое ново запознанство, или модерно казано необвърз ...
  201 
Мек, засипан с прах път се катери нагоре към хотела, който по-скоро прилича на някогашните почивни станции. Пътят се извива по въздигнат над морето, одран от слънцето хълм. Отстрани камъняк, натрошен от влагата и ветрищата. Следобед е и плажуващите се завръщат, ожулени до кръв от лудялото през деня ...
  110 
Малкият човек
разказ
Обичам да търся щастието, красотата, добротата и ред други такива ценности в малките, почти незабележими за останалите хора неща. Същото е и за хората. Те имат някак по-специално място в моя живот.
Имам цяла "папка" в паметта си, събрала спомени за ония "малките" хора. Малки, но ...
  95 
Борислав се въртеше неспокойно в леглото. Подранилата горещина на юнската нощ му пречеше да заспи, но знаеше, че и това лято няма да успеят да си купят климатик. Издръжката на дъщеря му, приета да учи в Англия, се оказа по-голяма, отколкото очакваше. Вероника беше пълна отличничка и щеше да се бори ...
  266  19 
Един ден в твоята стая ще влезе едно момиче.
Ти няма да го чуеш и то тихо ще пристъпи зад гърба ти.
С малките си нежни длани ще затвори очите ти. Ти ще вдигнеш нагоре ръце и ще докоснеш лицето му. Не, това няма да бъде докосване! Това ще бъде вик – дълго сдържан и носен в сърцето, вик към огряните о ...
  137 
Предложения
: ??:??