Разкази

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
15 резултата

Алиса "Лиска" Лесовая- част 1

Нео-Одеса никога не спеше. Само сменяше въздушните си филтри.
През деня градът миришеше на прегоряло машинно масло, озон и мокър бетон. През нощта – на кръв, евтин синтетичен парфюм и изгоряла пластмаса от прегрели импланти.
Неоновите реклами прорязваха мъглата като лазерни ножове, а дроновете бръмч ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
217

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 14

Разказ №14
Бруталното „убийство“ на един... час по математика!
„Математиката е толкова съществена, че просто е несъществено да бъде жертвана заради... физически жертви..., нали?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
174

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 13

Разказ №13
Най-съдбоносното предсказание
„Работата с предсказанията е твърде особена - или са всеизвестни, или просто... не значат нищо!“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
191

Плешивата косоноса

– Много ми е лошо. Сигурно ще умра! – каза Cмъртта.
Радостта се усмихна.
– Защо се смееш? – попита я Любовта.
– Защото, когато Смъртта умре, ще настане само любов и радост.
– Колко си недосетлива! – с надсмешка й отвърна Любовта. Ние сме абстрактни същества и никога няма да умрем. Всички говорят за ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
228 2

Живи сенки - пета част финал

Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Разкази
398 8 17

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 12

Разказ №12
Резервни светове
„По колко ли пъти умира всеки от нас? Не се обнадеждавайте обаче - накрая наистина... ще умрем.„
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
206

Гарванът

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
308 7

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -11

Разказ №11
Чудовищен облог
„Когато спасяваш нещо, гледай да оставиш живи, за да установят акта на спасяването му!“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
230

Странна приказка

Имало едно време едно бедно, но трудолюбиво момиче. Останало сирак то живеело в края на селото, в малка къща близо до гората. Момичето обичало уханието на цветята, песента на реката, която ромоляла наблизо и птичите трели, които огласяли околността. Една вечер преди да си легне под прозореца си дочу ...
troia (Катя Иванова)
troia
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
356 2 8

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 10

Разказ №10
Кантианска одисея
„Кога философията със сигурност е безвредна ли? - Когато не я практикуваме, разбира се!“
Разказвачът
Разказът е по повод стрелба след спор върху философията на Имануел Кант в руски магазин през 2013. Куршумите били гумени, та простреляният бил само ранен без опасност за ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
189

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 9

Разказ №9
За една дума
„Да внимаваме какво изричаме. Знаем ли кой ще го вземе „на въоръжение“ и колко ще ни се стъжни след това?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
185

Победата на светлината

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...
Andriana99 (Ева)
Andriana99
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
233

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 8

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
210

Живи сенки - втора част

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Разкази
438 5 14

Не се взирай в мрака

​I. Ароматът на идилията
​Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...
ДораНонинска (Дора Нонинска)
ДораНонинска
Проза » Разкази
229

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 7

Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
201

Живи сенки - първа част

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Разкази
433 5 16

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 6

Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
171

Писмата, градът

Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
223

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 5

Разказ №5
Един обикновен работен ден на рецепциониста Първов
„Не властта развращава. Прави го... потъпкващата я алчност.“
Разказвачът
Димчо Първов - рецепционист в хотел „Галактикум“, разположен в „сърцето“ на туристическото селище „Бриз“ - този ден бе първа смяна. Обичаше първата смяна. Най-важната ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
218

Страна

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
269 2

Елегично 4

Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
300 4

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 4

Разказ №4
Покварена невинност
„Кръвта е биологичен факт, а не духовна реалност. Не се измива с кръв, а САМО и ЕДИНСТВЕНО с... безкръвна просветеност...“
Разказвачът
Някъде в Албанските планини - четвъртък, 25 юли, 2024 ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
196

Елегично - 3

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
279 2

Айде бакалъм!

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Разкази, Други
235

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 3

Разказ №3
От любов
„Любовта е универсалният „убиец“. Какво може да убива по-пълно - и по-безвъзвратно - от нея?!...“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
178

Черната лилия

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
246 2

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 2

Разказ №2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
213

Изобретението на техника

Глава 1
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
229

Елегично 2

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
285 4

Прозорецът

Аз вече се намирам в тази възраст, когато истинският здрав сън ме напуска още по първи петли и след това трудно изпълвам със смислени неща времето си през деня. Най-бавни и отегчителни са часовете до шест, защото сутрините, макар и летни, са студени и предпочитам да лежа на топло под завивките. Боже ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
240 1

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 1

Разказ №1
Дигитална самота
„Може би „сепването“ не е привилегия на съзнанието? Защо да не допуснем, че може да се случи и поради калкулирано... празноцифрие?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
172

Елегично 1

Сутринта обещаваше приятно време, е тук-там имаше оловно сиви облаца, слънцето едва-едва се опитваше да се промъкне между тях.
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
333 2

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - Начало

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази
Иван Бозуков
На копнеещите по един завършен и подреден свят. Не се бойте - по банална природна необходимост такъв е изначално невъзможен не само в делата, но и... в мислите!
Всяка прилика с действителни лица и/или случвания е напълно случайна и непреднамере ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
289

Завръщане

Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друг ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
223 1

Преместването

Трудно е да се заличи предишното присъствие. То ще ни преследва още дълго време... Трябва да се изчистят старите следи: всички петна от пръсти по мебелите, по прозобците, по стените и вратите; смесената миризма от камфор, лавандула и застояло, която е попила в мокета и в завесите и напомня за предиш ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
353 2 7

Батман от депото

– Нямаш шанс! Аз харесвам ватмани – каза Стела и отпи от енергийната напитка, която караше очите ѝ да блестят, а ръцете ѝ – да шарят насам-натам непроизволно, сякаш търсеха нещо и все не го намираха.
Погледът ѝ бавно се наливаше с живот и отпуснатата флегматичност, толкова характерна за нея, постепе ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Разкази, Други
241 2

Коронавирусни разкази - 8. Малките ръце на щастието

Мартовото слънце падаше косо върху витрината на кафенето и правеше прашинките да изглеждат като малки златни зрънца, които се носят във въздуха.
Елена бършеше плота с навлажнена кърпа, както правеше всеки ден, но този път движението ѝ беше бавно, замислено.
Беше последният ѝ работен ден — макар нико ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
251

Коронавирусни разкази - 7. Човекът с термораницата

Градът беше като сцена между два акта — все още подреден, но без актьори.
Ултравиолетовите табели светеха, витрините бяха опаковани с листове хартия, а входните врати на баровете стояха заключени като устни, които не искат да проговорят. На ъглите имаше листовки: „Затворено временно“, „Моля, пазете ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
245

Нищо особено

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
314 4 3