Разкази

15 резултата

Самота 3

Васил беше донесал някакъв детайл за престъргване на струга, работили наблизо.
Разменихме по някоя приказка и '' до утре ''.
Пикапът им спря пред входа, чевръстата походна на Неда
- Здрасти майсторе, как я караш - звънко поздрави тя - Васко ти оставил за престъргване на рвзбата на коронката, дали е ...
338 2 7

Самота 2

Васил ме погледна, покашля се авторитетно.
- Ние с Неда завършихме заедно Минно-геоложкия, мъжкарана, много малко жени завършват ''Сондьорски и взривни работи ''. Студенти, морето ни беше до колене, купони и учене, учение и купони. Едва в 4 курс на стажа се открихме, т.е. влюбихме. Бяхме в сондьорск ...
297 2 8

Самота 1

Самота. Толкова години самота. С какво бях по-лош от другите, та ме наказа съдбата.
Страх ме е да погледна назад. Защо да ме е страх, просто спиралата на живота вместо да върви напред и нагоре, моята се застоя на едно място и даже малко вървеше надолу. Ами живот, а би трябвало да е напред и нагоре, ...
392 2 7

Приказка за правдата

Живели хората на земята за дълго време, но за туй дълго време ни един урок не са научили.
Един ветровит и студен ден един мъж, просто и обикновен селянин с малко, но не незначително имение, отишъл на разходка. Видял отдалеч на полето човек от съседно село. В разговора им, отронил думи съселянина, че ...
253 1

Срещата след години (Разказ за мечтата на едно осиновено момиче)

Неда бе вече там. На уреченото място. Където трябваше да се срещне с баща си. С мъжа на мечтите си. Тя чакаше на морското пристанище в една такава утрин- слънчева, топла, лятна. Усмихната за нея също. И не след дълго, се появи един мъж на възраст. Някъде към своите 50. Той застана до Неда и я заглед ...
285

Тъща с къщичка в Бояна

Тъща с къщичка в Бояна
След четири сезона самота до две три непорядъчни момета, нагазих пак - в дълбоката вода, с една жена - момиче на късмета. Тя бе на цели… тридесет и две. Отвсякъде във тялото перфектна! Психически оформена добре, тя бе за мен… почти великолепна! Освен това, тя бе и важен шеф на ...
357 5 13

За миг

Тя обикаляше стаите както обикновено. Точно привършваше с чатенето и приятелката й излезе навън. Тя й беше повече от това, никой друг не проявяваше толкова много внимание освен нея. Бяха си пращали музика, която по свой начин тя започна да слуша и след края на съобщенията. Минаваше 21 ч. и тя се отп ...
248

Първата цигара

Първата цигара идва без да пита искаш ли я или не я искаш.
Или поне лично за мен беше така.
Не ми беше предложена от приятел.
Не я бях намерил на земята пред блока.
Нито пък я намерих в чувството да съм готин. ...
279

Място, наречено "Грях"

Сияйната руменина на залеза галеше кожата ѝ с кадифения допир на една вече нежна, но все още изгаряща топлина. Тя се взираше в далечината, стоейки на балкона му. За момент затвори блажено очи и усети парещите лъчи на отиващия си ден по клепачите си. Вдъхна бавно и дълбоко вечерния въздух, напоен с а ...
323 4

Невидима

Беше зима, преди коледните празници. Аз – осемгодишна. Предстоеше тържество в читалището. Бях казала на баба и с нетърпение очаквах деня, в който ще излезем на голямата сцена. Репетирахме всеки ден в училище.
„Този път баба ще се съгласи“, мислех си всяка вечер.
Да, баба беше строга. Случваше се да ...
203

Пъпеши, дини и още нещо 3

Пресегна се през масата и хвана дланта ми.
- Всъщност съм ти благодарна. Ти пресяка униженията на които е подлагана всяка жена-производител, от подмятания за лоша стока и разни други, до измамата, било в кантара или с парите. Но, сама жена къде да внимава по-напред
- А ти,... с това ли се препитаваш ...
355 1 7

Пъпеши, дини и още нещо 2

Пътувахме вече към борсата.
Каква ти борса, стоката от хубава по-хубава, минава прекупвач, гледа, пипа, потупва,...какво ли разбира, освен че целта му е да намали цената и да има по-голям кяр.
- Госпойце, ша ти ги взема сичките, ама на по-ниска цена - завъртя се някакъв плешивко
- Не, цената ми е съ ...
337 1 8

Да подминеш себе си

Виждах как агонизираше под парещите лъчи на слънцето. Уж беше млада, а изглеждаше ужасно. Свита на две с разкъсани сиви дрехи, лежеше в страни на пътя. Обърнах се леко към нея, но не спрях. Не ѝ подадох ръка, за да се изправи. Само след няколко метра, нещо дълбоко в мен започна да се свива. Тази жен ...
241

Излъжи се, ако можеш

Сега, след хапчетата, тялото не го болеше както при събуждането и Милош се надигна с мъка, нагласи възглавницата под главата си и разгледа санитарката Анка. Наглед тромава, заради едрото тяло, тя чевръсто сновеше из стаята, внасяше порядък, изскачаше навън и те чуваха ситните ѝ крачици из коридора, ...
700 3 4

Пъпеши, дини и още нещо 1

Пътят ми минаваше покрай хоремага. И уж всички се оплакваха от ниски пенсии, а в това работно селско лятно време имаше повече хора, отколкото мухи.
Поздравих, поръчах си кафе. Не, че в къщи нямах и не го правех по-хубаво, но казват това бил адет, или табиет, след работа из полето или лозето, както с ...
347 11

Ново начало

- Мразя Нова година! – въздъхнах, облегнат на стената на онзи бар. Вратата беше отворена и отвътре долиташе мелодията на Happy New Year на АББА. Кардам ме погледна, леко повдигнал вежди:
- Защо? За първи път те чувам да казваш подобно нещо.
- Ама си е така! Всяка година е едно и също– гледаме телеви ...
402 3 6

Ефирно

От патриотична гледна точка глупостта е героизъм. Това настояваше Пешо, докато пишеше есе на кандидат-студентския изпит по журналистика. Пешо беше на около петдесет, но продължаваше да кандидатства. Мечтаеше да стане радиожурналист. Обичаше радиото от малък и все си представяше как фучи гласът му из ...
424 2 7

Септември

Нощта черна покрива западноевропейския град с тъмната си, гъста пелена. Светлината от пъстрите фенери падаше като водопад над мокрите, студени павета. Нямаше нито файтони, нито млади засмени госпожи. Беше празно - единствен дъждът танцуваше печален танц над безлюдните улици. Нямаше улични музиканти, ...
340 4

Назад към природата 2

Бяхме готови, оставаше жените да почистят и подредят.
Комшийките веднага надушиха, че мама и Лена са тук.
- Въх марий, много хубава къща - ахкаше едната
- Хубава, ама нужника вътре ма,.. да са размириса, стой та гледай - заяде се друга
- Ами, нали за това има вода - защити се мама ...
505 1 4

Вик от миналото

Опитвах се да събера счупения пъзел на миналото си.
Моя собствен, забравен детски свят. Частите не бяха цели.
А някои – изобщо липсваха.
На едно място – разбито детско сърце.
На друго – ръка, протегната към друга. ...
253 1 1

Назад към природата 1

Назад към природата или Съвременни Андрешковци
Иначе всички сме от града. До момента в който децата пораснат и вече чакам на опашка за тоалетната с полупознати момичета пренощували при синовете ни.
Стана модерно да имаш селска къща.
Ремонтираха бащините къщи или купуваха килнати на една страна постр ...
373 5

Очите, които не бях видяла, но никога не забравих

Здравей, драги ми читателю! Искам да ти разкажа една история. История за една лудо влюбваща се и обичаща с цялото си същество душа. Разказ за вечната любов. Разказ за неосъществената навреме, но никога забравена любов. Разказ за неизживяната, но дълбоко преживяната любов – любов, която не бе само из ...
477 4 8

Тишината на Адриана (Разказ)

,, Какво е тишината,
мамо? "
,, Нещото, което ни убива
най-много, мило, като хора,
каквито може и да не сме. " ...
301

Паркиран свят

Паркиран свят
Стоеше в колата със затворени прозорци, точно срещу входа на панелния блок. Мръснобели коси стърчаха неестествено върху темето му. Посивяло лицето му бе набраздено от релефни бръчки. Част от тях се събираха към очите, където два ириса надничаха изпод паднали клепачи. Погледът, като коф ...
275

Отражения

Отражения
Студената сива светлина на ноемврийския следобед се разливаше в безупречно подредения офис. Белите стени, голямото тъмно бюро и абстрактната картина на една от стените, която Андрея не харесваше, но мислеше за подходяща, придаваха хладна изисканост на помещението. Тя стоеше до огромния про ...
292 2

Един човек

Един човек срещна друг човек. Беше късно, свечеряваше се. Двамата не се познаваха, така ми се стори.
– Ти кой си? – попита единият.
Другият мълчи.
– Виждал съм те. Ти си от отсрещния блок, често пушиш на терасата на осми етаж, нали?
Мълчание. ...
408 4 7

Обич без възраст 7

Запозна ме и с родителите си. Кирия Елени, майка й, възкликна радостна
- О, та ти си по-едър и хубав отколкото Диана те описа,... няма да говоря за нея, все пак ми е дъщеря, но е борбена натура, макар че се справя сама, не харесвахме в нея обсебеността й от хазарта. Е, но и времето си минава, по-тру ...
382 1 10

Обич без възраст 6

Пробвахме с Диана да се държим малко на дистанция един от друг. Но магията на любовта не ни изпускаше, не го позволяваше.
Шегувахме се. Понякога тя ще скрие джипа си из уличките и когато съм из двора и видя, че го няма, работя по-усърдно, нежно пипам розите и цветята, говоря им тихичко като на живи. ...
365 1 9

От София до Тирана: Един автобус, две деца и няколко абсурда

В 5:00 ч. сутринта майчиният ми глас прозвуча като сирена в апартамента на брат ми в София.
– Ставайте! Ставайте, казах! Закъсняваме за автобуса!
Двете ми деца, по природа нощни животни, се опитаха да се престорят на възглавници. Едното си навря главата под одеялото, другото просто изсумтя и се извъ ...
457 1 2

Обич без възраст 5

Загризахме. Сметана и шоколад изпоцапаха устните ни, но ако имаш смелост да ги оближеш.
А времето си следваше своя ритъм, ден-нощ-ден-нощ...
Усещах как печеленето на пари се бе превърнало в нейна страст, в спортна злоба, да печели и да не се интересува от спечеленото.
- Петро, в събота вече ще сме о ...
373 9

Обич без възраст 4

Пийнахме. Алкохолът ни отпусна, напрежението бе отминало.
- Да ви попитам, играете тенис, а носите масивен бастун и умрело се подпирате на него без да имате нужда,... Защо, ако не е тайна.
- Не е, просто за самоотбрана. Навъдиха се доста хора, които не използват мозъка си правилно и мислят само как ...
456 20

Обич без възраст 3

- Да така е, направено е за ограничаване на достъпа на зяпачи, частен клуб е. Но има вътрешни състезания, междуклубни само за амаматьори или демонстрационни с някои известни тенисисти - жени или мъже.
Гостът е най-желан когато знае кога да си тръгне.
- Кирия Диана, беше ми приятно, че отделихте врем ...
528 1 12

Обич без възраст 2

Намерих го. Улица само за пешеходци и скъпи леки коли и джипове, площадче пред заведението, водоскок с фигурка на момче прегърнало риба и от устата й струи вода, наоколо наклякали жаби и от устата им също вода. Вероятно вечер с цвето музика е още по-пленително...
Понечих да вляза, но някакво изпито ...
452 2 11

Обич без възраст 1

Сърбах с яд елиникото кафе. Не усещах, че ми гори устните, езика. Бях като безчувствен.
И защо ли. Мислите ми се зарееха някъде назад...
Новооткрития Парк за деца, където работех, наред с преимуществата си имаше и недостатъци. Нескончаема строителна площадка, работниците хич не ги е кахър какво е об ...
465 1 10

Леда и Северният Дракон

Бъдещето е черупка, лишена от съдържание, но изпълнена с безкраен потенциал - дар за тези, които го имат и проклятие за онези, нямащи нищо друго.
Именно от втория вид бе времепазителката на име Леда.
Леда живееше на ръба на света. Тя се чувстваше изключително комфортно да вирее отвъд рамките на обич ...
426 2

Съкровище

- Айде, деее! - изнервничи младата жена – корени хванах да те чакам да свършиш някоя полезна работа!
Той загърби дупката, която копаеше, плюна мъжки и й се сопна, но леко чехленски:
- Извинявай, мила, но пръстта е много твърда! Правя, каквото мога.
- Ако наблягаше толкова на работата, колкото на опр ...
527 1 4

'Мърсотия под ноктите'' глава 3-5

ГЛАВА III. ПЪРВИТЕ КИНТИ
Сделката беше насрочена за 13:00, но екипът се събра още в десет.
Ро пристигна първи. Той винаги идваше пръв — не защото беше точен, просто трябваше да провери лично дали всичко е както трябва. Провери тунела — пропълзя сам, в тишина, с малкото си фенерче и пистолет на ласти ...
294

Левурда

Левурда
На А.
-Хей, момче! Защо лежиш тук?!, лицето на възрастната жена се беше надвесило като самотен буреносен облак на кристално синьото небе и точно като такъв, скриваше слънцето от погледа на Атанас.
Той не отговори, само присви очи, за да види по-добре жената, но на фона на ранното пролетно сл ...
342 1 3

Буря

Иван излезе замислен от лекарския кабинет. Отвън се спря под козирката на сградата. Валеше. Небето бе сиво и мрачно, раздиряно от чести светкавици, които се ределяха подобно на паяжини. Иван се услушваше за гърмовете, но те следваха на десетина секунди, значи бурята не беше съвсем при него, а някъде ...
450 2