Разкази

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
15 резултата

Майка

Никога не съм предполагала колко много могат да тежат човешките клепачи...
Опитвам се да отворя очи...Знам, че животът ме вика отвън, но мозъкът ми има нужда от време, преди да послуша гласа на сърцето ми.
- Много е млада, за да я изгубим!- Глъхне от някъде един мъжки глас, а светлото е обсебило про ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
415 6 8

Два живота, две съдби, една любов

ДВА ЖИВОТА,
ДВЕ СЪДБИ,
ЕДНА ЛЮБОВ.
Тя- Елена Сергеевна Чернухина. Родена 3 Октомври 1936 г. В Ленинград, СССР.
Той- Крикор Кеворк Асланян. Роден на 21 декември 1936 г. В София, Царство България. ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Разкази
305 2 1

Отвлечената принцеса

Имало едно време… в свят, който се намира в сърцето на всеки от нас — едно царство, озарено от чистота. Там царувал велик Цар — добър, праведен и любящ. Той имал дъщеря. Тя била родена от любов, сътворена с песен и благословена с име, което само Небето знае.
Но още в зората на живота ѝ, мракът се пр ...
Andriana99 (Ева)
Andriana99
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
373 1

Момчето с рога(Разказ, вдъхновен от ,,Отвъд оградата“)

Дъжд, който се изливаше навън. Сякаш плачеше с болка. Вятър, който ехтеше като че ли имена на смъртни, изгубили се някъде из гората на дивото, отдалечено от града. Той извиваше снагите и короните от листа на дърветата. Караше ги и те да чувстват непоносимост от неговата болка. Валеше ли, и валеше. С ...
ralicapoetry (Ралица Стоянова)
ralicapoetry
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца
369 1

Телата плават

- Телата плават - чу го еднократно.
Не беше глас. По-скоро звук, наподобяващ пукота на пръчки, може би идваше от собствената му глава, всякакво друго обяснение бе нелогично. Наоколо нямаше никого. Гората го обграждаше, а клоните сочеха обвинително. Луната се смееше грозно отгоре. Тя нищо не прощава ...
FragmentVskc (Vicky Fragment)
FragmentVskc
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
374

Цигарите убиват

Излязох бодър от кабинета на личния си доктор. Беше ми хубаво, че ме бе намерил за напълно здрав. Имах болка в гърдите, но доктора ме преслуша, потупа тук-там, погледна лабораторните ми резултати и реши, че всичко е наред. Попита ме дали пуша и си бях признал. По принцип, на такъв въпрос отговарях с ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Проза » Разкази
550 3

Измяна

Сега Ирена галеше косата му с безразличие. Искаше вече да го изпрати, но най- вероятно той щеше да изчака утрото, за да си отиде. Тя вече съжаляваше за глупостта си да го покани тук, в своите си владения, които мъжете посещаваха за кратко и си отиваха без да се налага тя да изслушва откровенията им. ...
svdonchev (Светослав Дончев)
svdonchev
Проза » Разкази
705 2

Сърцето ти принадлежи на мен

Събуждането на Ем бе дълъг и сладострастен процес - първо изпъна дългите си крака, после прокара ръце през русите си коси, прозя се, отваряйки докрай изкусителните си, естествено плътни и рубинени устни, и чак тогава отвори едното си око. Светът около нея си беше същият, като този от вчера, а това л ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
329 2

В храма на Създателя

...Теменужките са покапали в тревите като утринни сълзи от очите на Бог.
Нозете ми бавно потъват в зелената мекота и животът изпълва дробовете ми. Пристъпвам плахо, страхувам се да не наруша хармонията, която ми е подарена...
Тихо опирам гръб в огромното туловище на стария дъб- първия страж на това ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
412 6 5

Чернова

Ставах винаги в четири... Тогава, когато целият свят бе заровил носа си във възглавницата. Подгряваха ме поне час, преди голямата работа... Цял ден щях да обикалям града и да дишам праха на живота... Колко чист бе светът, когато се събуждаше... Птичките чуруликаха, слънцето погалваше уморените къщи, ...
AnabeII (Анахид Демирова)
AnabeII
Проза » Разкази
426 1 2

Командировка 2

Всичко започна с това, че предишната вечер, докато подреждах багажа на съпруга си за командировка в провинцията, от ресторант „Авеню‘ се обадиха да потвърдят резервацията му за девет часа на следващия ден. Много съжалявали, че първоначално му били отказали, но тогава нямали представа, че ставало въп ...
Flavia_Fiore (Ф Ф)
Flavia_Fiore
Проза » Разкази
377 3

Как загубих интерес

Най-запомнящата - случка от последния ми брак, бе… жена ми, като хукна за далечния Ирак, да работи като лекар, да спечели там пари, и на мен тук - Шевролета с Мерцедес да замени. Цяла пролет тя работи в азиатската страна. Като много тачен доктор, взимаше добра пара, и ми пращаше, издръжка: за храна, ...
Yuri (Yuri Yovev)
Yuri
Проза » Разкази, Хумористична
462 3 11

Точното място на един поет

Поетът достолепно седна на мястото си. Беше доказано име в гилдията, аплодисментите ги приемаше за нещо нормално, а и знаеше, че дикцията му допълнително подсилваше внушението при рециталите. Сега бе негов ред да слуша и затова, сложил си маската на внимателен слушател, се разположи удобно, преглъща ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Проза » Разкази, Еротична
671 2 23

Да виждаш със Сърцето

Беше време, когато нямаше ни интернет, ни дискотеки, ни някакви по-особени забавления.. Това, което се случи, беше в едно забутано село преди мнооого години. Ще ви го разкажа тъй, както на мен ми го разказа бай Иван, дядото на Ставри - внук му, който го разказал на буля Евдокия, а тя на вуйната на ж ...
AnabeII (Анахид Демирова)
AnabeII
Проза » Разкази
481 3 8

Командировка 1

Звънна мобилният ми телефон.
- Как си, мила? Скучаеш ли без мен?
Беше мъжът ми.
- Не, не скучая. Гладя и после ще мия купчина чинии. Как да съм?
- Малко сърдито звучиш… ...
Flavia_Fiore (Ф Ф)
Flavia_Fiore
Проза » Разкази
448 2 7

Морето бе черно

От морето се носеше непоносимост.
Идваше на дебели сиви вълни, които се разбиваха в брега, смесваха се с ниските мъгли и нахлуваха в градчето.
Непоносимостта носеше тежест със себе си и караше всичко да изглежда оловно. Това място не беше добро през зимата, особено в такива дни. В такива дни нощта с ...
SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
SvetoslavVasilev
Проза » Разкази
377 2 3

Изпитание на волята, духа и обичта 7

Отпийвахме от уискито и се наслаждавахме на шумотевицата.
- Пит , редно е да кажем и на другите радостната новина - шептеше в ухото ми Катрин - Обичам те...
Катрин енергично се изправи с чаша в ръка. Глъчката утихна.
- Скъпи мои, имаме и друга радостна новина, ние ще ставаме родители, ще си имате на ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
393 1 7

Изпитание на волята, духа и обичта 6

А сутринта синоптичка предупреди за горещо време до + 42 градуса.
- Нали имаш бански костюм, вече е горещо и ме е страх да не изгориш, започваме сутрин и вечер по два-три часа на слънце, после на сянка под смокинята. Имам крем ще те намажа...
- Като оня крем Дермантин, дето намазахме краката в Испан ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
400 1 9

Правилния избор (Романтизиране на живота, запис 1)

Разбираш, че си направил правилен избор в живота, когато станеш в съботната сутрин последен. Бавно разтваряш очи с ленивост, присъща на ренесансов европейски владетел с помпозна и къдрава перука. Странно, но всъщност си се наспал. Децата се гонят из хола, а навсякъде се търкалят шарените им рисунки, ...
yllona (Гергана Карабельова)
yllona
Проза » Разкази
409 2 3

Ти що са бийш, ма?*

Серт жена беше Петровица. Като очите си пазеше кайсията до оградата на двора си. И дали от годините, дали заради чепатия си нрав, не даваше ни хлапе да откъсне от ароматните плодове, ни птица да клъвне от тях.
С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:
- Къъъш! Къш! Чууумата да те тръ ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.2K 7 47

Сънуваните хора

Изобщо не помня как се бях озовал там. Как бях влязъл, как се бях качил по стълбите, и влязъл в стаята. Но сега я гледах и ме беше страх да не се събуди. Чувствах се като крадец. Какво щях да и кажа ако се събудеше и ме видеше тук. Очите и бяха игли. Бяха черни и дълбоки. Никъде другаде не бях вижда ...
SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
SvetoslavVasilev
Проза » Разкази
404 4 4

Мемоарите на един неразбран вълк

МЕМОАРИТЕ НА ЕДИН НЕРАЗБРАН ВЪЛК
от Вълкан Лошевич Гладников, пенсиониран "злодей"
Предговор (или Защо изобщо пиша това)
Пиша тия редове не за слава. Не и за съжаление. Пиша ги, защото в света на приказките репутацията ти се гради от един разказвач с брадичка и лула, който очевидно е имал зъб на кос ...
misha_sll
misha_sll
Проза » Разкази, Хумористична
530 3 9

Любовната кулминация (Разказ)

,,Един ден
ще спрем да си казваме
,,Чао, сбогом за сега!".
Няма да ни се налага повече.
Ще си шептим само ,,Лека нощ!", ...
ralicapoetry (Ралица Стоянова)
ralicapoetry
Проза » Разкази
357

Почти късен Пикасо

Казимир Попски бе кротък мъж, на мравката път правеше. Намираше се в тази зряла възраст в която човек си мисли, че знае всичко, или, че нищо не е разбрал за света. За шейсетте си лазарника беше успял да се разведе два пъти, след което се засели трайно в единственото останало му имущество - вила в ло ...
ИванПетров (Иван Иванов)
ИванПетров
Проза » Разкази, Хумористична
504 1 4

Ангелът на Петър

Ангелът на Петър беше много слаб, един такъв мършав, изпосталял, месата му виснали, като го видиш жал да ти стане. Уморен беше ангелът на Петър, разказа му се играта дето се вика цял живот да пази това говедо, и все едни и същи работи да повтаря до прималяване.
Петре, не пий, не пииий, казваше му ан ...
SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
SvetoslavVasilev
Проза » Разкази
393 1 1

Изпитание на волята, духа и обичта 5

Чакаше ме с букетче нарциси. Стори ми се много по-хубава, спокойна и уверена в себе си жена. Едва си поемахме дъх от целувките. Настанихме се в най-хубавата лека кола на паркинга. Мини Купър, червен с ошарен на тавана британски флаг. Майсторски се запровира между колите , изръмжаване на полусъединит ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
384 1 5

Игра на зарове- 2

Един майски ден, почти на двадесет и седем излязох от блатото на затвора, не знаейки дали не влизам в нова тъмница- онази, която свободата щеше да ми поднесе... С подводните камъни в руслото на предстоящото.
Бях станал много предпазлив за всичко, но идеята да имам собствен бизнес бе обсебила същност ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
475 3 16

Матео

На моя Тео,
който все още помня
и все още обичам-
макар и да ме е забравил!
-Хайде, детето ми! Приготви си нещата! – каза майка ми, хлипайки през сълзи. ...
ralicapoetry (Ралица Стоянова)
ralicapoetry
Проза » Разкази
383 1

Игра на зарове- 1

Игра на зарове- 1
Зад стените на затвора времето не съществува. Живее в друго измерение, кикоти се мазно и лукаво, само за да напомни за себе. Да те накаже още веднъж!
Чувах го как кряска самодоволно от ъглите на миналото и злорадства- за онова, което дори Бог няма силата да промени.
Учудващо е, че ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
535 3 14

Хербатка

половин час самолетът кръжеше над летището. Имаше наземен проблем. Най-после съобщиха, че кацат. Получи се меко кацане и пътниците свалиха напрежението си с продължително ръкопляскане, дори на лицата на повечето от тях се появиха усмивки.
- Дами и господа, добре дошли на летище Модлин! - поздрави пъ ...
ВеселинВасилевMD (Веселин Василев)
ВеселинВасилевMD
Проза » Разкази
344

Случка в един бар през 2098г.

Случка в един бар през 2098г.
2098 г.
В бар „Река от електричество“ пристъпи нерешително П23 — имаше неистова нужда от ток след тежкия ден на космическа станция „Google“ собственост на К.У.Р (Космическо-изследователски университет за роботи).
Хромирания му силует, отразяващ неоновата светлина на миг ...
kovak (Костадин Койчев)
kovak
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
481 1 3

Изпитание на волята, духа и обичта 4

Катрин се поразмърда несигурно, ръцете ми нежно я притискаха.
- Пит, искаш ли...
- Няма значение какво е, но искам...
И двойния спален чувал отново оживя, шаваше и се пукаше по шевовите.
Виждах вече онези наранени свивки, но от друг ъгъл, галех възбудено вътрешната страна на бедрата й, които до пред ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
444 1 10

Хронологията на едно разрушение

Сутринта след кафетата които всеки изпи у дома си се събрахме към осем.
За старите мебели извикахме товарен бус и двама носачи, които щяха да го натоварят, но те трябваше да дойдат към три часа следобед, когато вече бяхме разглобили и изнесли почти всички стари дървении, мебелите и книгите.
Разходих ...
SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
SvetoslavVasilev
Проза » Разкази
442 2 7

Баронът и златната рибка

Басейнът беше голям, с бъбрековидна форма, в чиято извивка бе разположен открит воден бар. Като мъниста на огърлица около водното деколте се нижеха бели чадъри, под чиято сянка кротуваха редици бели шезлонги с бели дюшечета, опнати върху тях за по-голям уют на гостите на хотела.
Собственикът му бе н ...
Яна_Славянска (Диана Фъртунова)
Яна_Славянска
Проза » Разкази, Хумористична
532 10

Изпитание на волята, духа и обичта 3

Затършувах из раницата си за чиста пластмасова чаша. Бабите ни, винаги като деца, ни караха да унинираме в чашка и удареното, порязаното, да го промиваме с нея, после с чиста вода. И в зависимост къде е раната го мажеха с ракия, и заздравяваше. Да но сега ракия няма.
- Опитай да се изчоркаш в тази ч ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
481 1 8

Аз и жените

Отношенията ми с жените винаги са куцали като изритан в глезена футболист. Затичат се малко, я вкарат гол, я не, похленчат и после се въргалят на тревата за дузпа.
Първите ми връзки станаха случайно. Това не пречеше да съм със самочувствието, че ме бива, де. Всъщност, природата ми е дала доста. Висо ...
ValentinStaykov (Валентин Стайков)
ValentinStaykov
Проза » Разкази, Хумористична
588 1 3

Приказка за безкрайният град

Приказка за безкрайния град
Имало едно време един град, който никога не свършвал. Както и да вървиш — наляво, надясно, нагоре, надолу, все си в града. Хората там били свикнали с това. Нямало табела „Край на града“, нямало поля или гори. Само улички — криви, прави, павирани, асфалтирани, мокри от дъж ...
Rt22Bg (Rt22 bg)
Rt22Bg
Проза » Разкази
563 5 19

Изпитание на волята, духа и обичта 2

Качихме се на нещо като подобие на автобус. Местните награбили кашони с някакви провизии, ние с раниците си, оставаше да има и няколко живи кокошки или петел.
Прахоляк и вътре, и след автобуса.
Албергето, или правилно го нарече оня служител, общежитие, като казарма. Наредени два реда легла, къде доп ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
446 1 9

Тя беше добро момиче

Чудеше се, как само допреди няколко месеца можеше да обича жалкото същество, което едва мъждукаше на специализираното легло в бившата им, вече, спалня. А причината, че точно той бе виновен Лора да стигне дотук, дори не му минаваше през главата.
Тъпото куче му развали тогава кефа и му довлече тази бе ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Проза » Разкази
359 3 11

Изпитание на волята, духа и обичта 1

.... или '' Пътят Ел Камино - Изпитание на волята, духа и обичта ''
Колата ни спря на транзитния паркинг, имаме ограничено време за безплатен престой, иначе било доста скъпо удоволствие да се шляеш и изпращаш някого из залата заминаващи.
- Така, да попитам само, паспорт, самолетен билет, документите ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
520 1 10