Натиснете бутона и отговаряйте ясно и точно на зададените въпроси, ясно?
- Аха, да, разбрах, слушам - отговори жената пред микрофончето.
- Така, започвам - носеше се мързеливия глас на охраната, когото бяха набедили да приема хората в спешното отделение, и да им отваря автоматичната врата:
- Да сте ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 31
Глава тридесет и първа
„Само по себе си масовизирането на недоволството срещу властта не я застрашава фатално. Тя изпада в истинска опасност тогава и само тогава, когато се оказва във фактическа невъзможност да бъде упражнявана. Това е единственият случай, когато съдбата й изцяло зависи от милостта ...
Стрела на Купидон уцели моето сърце, но вместо да се влюбя започнах силно аз да плача. „Защо сълзи се стичат по твоето лице и не виждам радост в твоето сърце? Нали те уцелих със стрела-любов, трябва да си щастлива?“ - попита ме Купидон, а аз просто извадих стрелата, счупих я на две и продължих. „Спр ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 30
Глава тридесета
„Сега си сам, тъй както бил си всявга,
ала с илюзията, че си с нея.
Блаженствайки се питаш: „Що за фея?!“,
но без да искаш отговор веднага... ...
Ти вероятно ще си помислиш, че това е съвсем обикновена любовна история. Каквито самият ти си имал няколко.
Няма нищо нередно в това — и аз бих си помислила същото.
Но понякога, мили мой, не всичко що блести е злато. И не всяка любов е наистина любов.
Остани с мен до края и ще разбереш защо го казва ...
Кога фразата „още малко“ без да искаме ни дехуманизира?
За някои хора работохолизмът се е превърнал във визитна картичка и доклад пред обществото за техните „суперсили“. Всичко това — на фона на едно безпощадно „трябва“, което звучи като ехо в съзнанието и господства над всичко останало в живота им.
Обременяването със задачи не ги плаши. По този начин те ...
Започнах 2025 със сърце, готово да обича. Бях готова да раздавам на всекиго, когото видя, надежда, кураж и любов. Всичко си вървеше добре, бях щастлива и песни всякакви извираха от мен. После нещо се обърка. Като че ли кракът ми се препъна в някой остър камък и паднах на лице. Сърцето ми започна да ...
18+„Зимен глад“ Глава 1. „Аз, мамка му, съм духът на гората, и имам Нова година“
Всяка година хората идват в гората за чудо.
Всяка година носят със себе си желания.
И всяка година гората търпи. До време.
В. С. Морриар
Казвам се… а бе, кой знае как се казвам. Хората ме наричат всякак: „лесник“, „дух“, „господарят на гъсталака“, „оня, дето шумоли зад гърба ти, докато вървиш с фене ...
Бръшлянът ни е познат като красив вечнозелен (и декоративен) храст, развиващ се като лиана, обгръщайки дървета и сгради... Използва се и като билка, влияеща благотворно, преди всичко, върху здравето на дихателните пътища... Също - в продукти с грижа за кожата, намалява бръчките... Голям привърженик ...
Димитър беше журналист на свободна практика, чиято работа се свеждаше до това, да дебне големия град за сензации. Животът му беше низ от вечно бързане и търсене на следващата жълта новина. Често минаваше през един централен подлез, където сред просяците, просещи стотинки и цигари, винаги седеше едн ...
Заведението отвори врати с шумно парти и избрани гости. Масите се огъваха, отрупани с плата от изискани ястия. Гергана тъжно си помисли, че с това количество ядене дом за сираци може да храни децата седмица.
Последните дни бяха трудни и напрегнати. Алекс често изпадаше в депресия или раздразнителнос ...
География на една любов
част трета
Италия 2
Флоренция е столицата на Флорентинската република и люлка на Ренесанса, а днес на областта Тоскана. Във Флоренция са дворците на фамилията Медичи, управлявали градът-държава в продължение на много столетия. Тук са и гробниците на Медичите, украсени с безсм ...
Географията на една любов
трета част
ИТАЛИЯ 1
Родена в един от най-красивите градове на Европа, Санкт Петербург и живяла на улица Милионна, която води от историческия Зимен дворец към Лятната градина и Марсово поле, Лена не познаваше Европа. Не беше посещавала нито една европейска държава освен Бълг ...
03:34 ч. сутринта... Цигара без филтър - цигара с филтър... В тихия студ, стоя на приблизително 3600 келвина лунна светлина и тъжно въздишам към небето. В особено състояние; вибрирам на друга честота и получавам отговори от Онова, което ме е пратило. Общуваме като еднакви - без разлики. Само че аз с ...
Гледах я как си отива.
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...
Пак добре, че Доналд Тръмп не е объркал Венецуела с Венеция!
Тогава вече щяхме да имаме дипломатически цирк от световна класа: американски войници на гондоли, Тръмп да обяснява на туристи как „Мадуро се крие под моста Риалто“ и Путин да се пита дали да прати военен кораб по Канале Гранде.
Коледно време е, 2004 година. Детската болница, в съседство на Окръжната, е препълнена. Сутрешна визитация при завеждащата д-р Ангелова.
– Чие е това дете..?
Напред излиза слаба, съсухрена ромка:
– Мойту...
Д-р Ангелова я оглежда критично, след което пита: ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 28
Глава двадесет и осма
„Разпален“ от целувката на Юда,
сега си само вихър и възбуда!
„Пиянството“ ти е неизразимо,
ала - Уви! - ще стане... непростимо!“ ...
(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В малкото селце, сгушено в полите на планината, Ангел и Костадинка деляха залъка си от години. Деца така и не им се родиха, а младостта им беше белязана от несгодите. Ангел, когото всички наричаха Аце, беше глуповат, посредствен мъж, шумен и ...
Хич не ми е приятно това, което ще напиша.
Затова ще гледам да е кратко.
Най-голямата банкова криза в Европа след Втората световна война се състоя в България. Беше 1996–1998 година.
Сложиха ни намордник, валутен борд - БНБ вече не беше същата, не можеше да финансира банките, не беше кредитор от посл ...
(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В прашния въздух на малък северозападен град, където слънцето сякаш жалеше повече, отколкото грееше, Катя бе научила уроците на живота по трудния начин. Ромският ѝ произход често бе стена, а бедността – постоянен спътник. Детството ѝ бе беля ...
Преди Елица да има име, преди дъхът ѝ да докосне света, жените от семейството ѝ научиха звука на загубата. Два пъти снахата на Радка зачена и два пъти децата си отидоха, преди да имат шанса да заплачат. Жените от селото се кръстеха. Лекарите свиваха рамене. Но Радка знаеше. Тя беше родена в събота, ...
Всеизвестен е афоризмът ”Движението е живот”, но движим ли се достатъчно, за да сме здрави... Лично изпитах след пенсиониране, как обездвиженият начин на живот се отрази върху здравето ми... Три-четири месеца заседяване пред компютъра, отдавайки се на писане поне по 5-6 ч. на денонощие - почти извед ...
I. РАЖДАНЕТО
Тропане кънти на вратата на баба Кира. Тя полека отваря очи, примигва и се заслушва в мъжкия глас.
– Киро,
Кироооо.... Ставай! Радина ражда!
Акушерката разпознава гласа на Асен – съседа на Матей и родилката, става, облича се, навлича цървулите, нахлузва вълнено елече и отваря. ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 27
Глава двадесет и седма
„От време на време на този свят трябва да се случват неща, които излизат извън всякакви граници.“
Йохан Хьойзинха
Мюнхен - понеделник, 12 август 2103
Точно в 12.00 по Гринуич местните холовизионни програми прекратиха излъчванията си и пред всички холовизионни зрители на планет ...
Жените никога не са ми били проблем — или поне запознанствата с тях. Всичко друго ми беше сложно. Това да пием по нещо, да хванем някоя по-дълбока тема и след това да се посмеем на нещо не чак толкова сериозно — тази част ми беше лесна и забавна. Чувствах се уверен в себе си.
След първите срещи обач ...
В подножието на планината, в едно село, потънало в зеленина и тишина, живееха два рода – Генчеви и Драганчеви. Богати, уважавани, с големи къщи, много земя и добитък – но с едно проклятие, което ги делеше вече няколко поколения.
Всичко започнало още по времето на прадядовците. Спор за едно парче зем ...
Какво ново?
Събудих се и какво да видя: старата стая затрупана с багаж, с олющени стени и следи от течове по тавана. Даже паяжините са старите! В банята от огледалото ме гледа все същата физиономия с торбички под очите и разкривени зъби. Казанчето все така тече. Тоалетната май е все още запушена. Къ ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 26
Глава двадесет и шеста
„Миналото е „минното поле“ на настоящето и бъдещето. Всяко време „залага“ „бомби със закъснител“. Ако не бе така, революциите щяха да са невъзможни. В човешката история обаче има и времена, които сами по себе си са... „бомби със закъснител“. Проникнеш ли във „вътъка“ на такова ...
Градът не просто умираше – той гниеше под тежестта на собственото си безверие. Улиците бяха мрежа от дупки и сивота, общинските сгради миришеха на застоял социализъм и евтини подкупи, а хората ходеха с наведени глави, свикнали, че „нищо няма да се промени“. Поредица от кметове бяха превърнали властт ...
Бяха трима — двама на по четирийсет и нещо и един по-млад, на двайсет. Бяха се скупчили в кръчмата, грееха се на печката и на бутилка ракия, която подаваха един на друг. До тях имаше още едно шише — вече празно.
— Егати студа — каза единият от по-възрастните. Беше висок, с брада и белег на челото, п ...
13 част
Така или иначе Старчето се стабилизира психически.
Престана да се къпе с дрехите в банята.
Спря да се залоства в нея и да я обикаля с часове.
Естествено официално ме похвали пред цялата си рода, как съм спрял мравучкането в мозъка му. С роднините му се разбираме първите два месеца след случк ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 25
Глава двадесет и пета
„Все още е сияйна утринта.
„Горчивото“ ти „пладне“ е далече.
Ала - Уви! - към него тръгваш вече,
съдбовно „впримчен“ в неизбежността!“ ...
Географията на една любов
Турция
Част втора
Залезът над Златният рог беше кърваво червен. Десетки плавателни съдове пореха мътните води на Босфора, бързайки незнайно накъде. Хиляди турци и пъстроцветно облечени чуждестрани туристи се разхождаха по брега. Не по- малко бяха и тези които се кефеха в ре ...
Лятото започна скучно. С брат ми се скарахме с Олег, приятеля ни, който живееше през улицата. Не помня за какво точно се скарахме, но и той, и ние не отстъпвахме да се сдобрим. Той започна да си играе с по-малки деца надолу по улицата, а ние си играехме заедно. За съжаление имахме разлика от четири ...
12 ЧАСТ
- Няма лошо! Няма лошо! - сменя курса Фил – Значи искаш да ни кажеш, как младоците си имате нови чичковци умничковци - а!
- Да!
- Добре де! И сега тия новите чичаци Джи Ти Пи Чат Пат и Мета Пета Гета какво ви пишат?
- За кое питаш чичо!? ...
Как се прибра в апартамента си, Елена така и не разбра. Главата ѝ бучеше, светлините на улиците я заслепяваха, за малко да предизвика катастрофа.
– Къде си тръгнала ма, патка с патка – изкрещя през полуотворения прозорец шофьорът и отпраши с мръсна газ.
Дори не помнеше как напипа ключа и отвори врат ...