40 059 резултата
РАЗКРИВАНЕТО
Джон беше избирал внимателно тази планета. Искаше спокойно място, с хубава гледка и съседи, които не се бъркат в чуждите работи.
Сутрин излизаше на верандата с чаша кароит, нещо подобно на кафе, сядаше в удобния люлеещ стол, точно копие на антични модели и с това задачите му за деня при ...
  354 
Дайте да се разберем - Продължение 6 – Ох, боли!
Днеска има среща с Жоро. Утре си заминаваме, а все не можехме да се засечем. Жоро си беше пуснал отпуска само, за да се видим. Не бяхме се виждали от 20 години, а и не бяхме поддържали някаква постоянна връзка по скайп, само поздравления за Коледа и з ...
  374 
Хей, пътнико (спътнико), спри!
Пак си тръгна и ме остави тук сама в нощта.
Онази нощ ти ми прошепна, че не си пътник, а пътешественик. Обичаше да ме поправяш. Аз пак не бях разбрала, пак бях в грешка. Скръцна със зъби и изражението ти се промени. Благият поглед изчезна и беше трайно заменен със студ ...
  168 
Мнозина виждат в математиката истинско страшилище, но нерядко тя е като грациозна балерина. Следващата скромна задачка ще ви убеди във верността на твърдението ми, уважаеми читатели.
Задачка-закачка: Вярно ли е, че всички триъгълници с дължини на страните числа на Фибоначи са равнобедрени?
П.П. Фамо ...
  254 
В купето – бял и негърка. Тя:
- Ако ми посегнеш – ще извикам полиция…
Той:
- Спокойно, госпожо, аз не съм такъв човек…
- Охо! Ти си и расист!!! ...
  196 
В древността по земите, върху които днес се намира Китен, е имало селище, от което са запазени крепостни стени. Това са останките на крепостта Урдовиза, която някога, много отдавна се извисявала на полуострова. Тук е имало пристанище, както през античността, така и през Средновековието, когато крепо ...
  353  15 
Метнал сако на рамо, с разкопчана до широката му гръд риза, Марин вървеше по прашния път през липака. След половин годишния си престой в мръсната и душна килия на околийския зандан, сега с удоволствие вдишваше аромата на нацъфтелият липов цвят. От това му ставаше леко на душата. Когато излезе от гор ...
  276 
Седях почти цял ден пред телевизора. Четох си нещо по телефона и електронната книга /на шрифт 24 успявам/, зяпах малко филми и сериали.
Но предимно следях включванията от различни точки на България.
Не, хич не ми пука кого къде ще сложат кукловодите. У нас отдавна хората не избират кмет, а гласуват ...
  225 
Некоалиция…
Неуправление…
Недемокрация…
Ненормалност…
Недържава… ...
  204 
13. Благословена
Благословена самота, изплетена от спомени и мисли. Благословена тишина в душата ми, когато болката се върне неповикана. Благословена силна обич, когато трябва да реша посоката, в която да поеме душата ми след поредната изгубена битка.
— Не! – душата ми отказва да заплаче.
Благослове ...
  204 
Tози, който върши несправедливост, винаги е по-нещастен от онзи, който я търпи.
Платон
Гласуване, негласуване; печелене, непечелене - закона на кармата работи безотказно. И да паднем и да бием божието правосъдие ще застигне всеки - дали под формата на разяждаща съвест или изсипал се внезапен благода ...
  278 
България нямал, нямях, нямам. „Питат ли ме де зората“, ще се огорча.
Младост карал из нацистко присъствие. Не русийофил, защото единствено правите западники Чаадаеви били сгълчани.
Зрялост барах под болшевишко неотсъствие. Ни советофил, понеже изключително некривите перестройчици Горбачови бяха смъл ...
  196 
Студът бе обхванал селото. Къщичките пушеха под снежната покривка и навсякъде миришеше на чад. Дядо Стоил бе изчистил снега пред къщичката си и бавно и внимателно се спусна по отъпканата снежна пътечка към домашното стопанство. Пред портата на стопанството се бяха строили кокошките, които чакаха зак ...
  249 
Беше млада, едва ли имаше повече от двайсет и пет, но погледът ù те караше да застанеш нащрек. Личеше там някакво мъдро спокойствие, което не се връзваше много със свежите ù, покрити с прасковен мъх бузи, сключените вежди, буйните коси и алените устни с едва извити нагоре краища – не усмивка, а хлад ...
  253  10 
Дайте да се разберем
Продължение 5
Да се обадя да ме нахокат
Тръгнахме късно от морето. Хич не ни се тръгваше, ама к‘во да правиш – броени дни. Затуй пък са толкоз сладки. Тръгнахме си към 7 вечерта. Искахме да сме на плажа до последната минута. Бяхме освободили хотела и се качихме в колата, както б ...
  469 
Любувах се на отблясъците по езерната повърхност и мечтаех. След това преминах в състояние на нирвана.
Всъщност бях дошъл за риба, но както винаги забравих половината неща и най-важното не носих стръв. Поколебах се и извадих десертче "Сникърс" от джоба си, което носих за закуска. Отчупих едно парчен ...
  182 
Есента е сезон, който не е за всеки. Тя дава красота на тези, които са готови да си отворят очите. На повечето хора носи тъга.
Жената
Плахо пристъпва. Привлича погледи. Навежда глава. Може би от свян. Роклята се опира до земята. Поглежда встрани. Хора. Паднали листа. Слънце. Златна есен. Дали човек ...
  369 
В централния парк на град Хисар ромоли с водата си шадраван с изваяна статуя на гола девойка в средата. Тя държи с двете си ръце високо над главата си голяма, тежка тава... Един от символите на града – момата с тепсията, е свързан с легенда от този край...
Управителят на Хисаря – Хасан бей безчинств ...
  228 
Скитникът арменец 40
На Лена с цялата ми обич! София, 13 септември 2023г.
Тя беше човекът, който непрекъснато ме поощряваше да пиша. Намираше, че това е едно прекрасно занимание. Миналата година на представянето на моята последна книга “Един софийски малчуган разказва” беше домакинята която посрещаш ...
  255 
Самотният човек умее да чака. Разбира границите на „не“ и „да“. Самотният самотен не винаги е сам. Има си градина, която обработва, цветя, които носят ухание, папагал и котка, част от интериора. Самотникът е чичо ми Илия. Почти на 80-т години, сребристите му коси и набръчканото лице са белязали днит ...
  181 
Влизам в дрогерията и се упътвам към рафтовете с препарати и консумативи. Една служителка реди по тях.
- Добър ден! Извинете, терафлу за гореща вода?
- Добър ден, в дъното в дясно.
В момента, в който го казвам, се усещам какво съм изтърсила, но вече е късно: тя ми отговори вече.
Добре че продавачкит ...
  334  10 
Стоим си двамата с Никой, мълчим и гледаме в Нищото. По едно време той ми казва:
- Гледам четеш и пишеш в някакъв сайт и ми се иска да те попитам, с кой от хората в него искаш да се срещнеш.
Замислих се дълго и накрая му казах:
- С Никой.
- Ами тогава, защо пишеш и очакваш коментари под написаното? ...
  189 
СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 39
Красива е гледката от върховете на селцата кацнали по скалите. Долу в равнината, една плодородна земя дава поминък на десетки хиляди трудови хора. Лозарство, зеленчукопроизводство, етерични растения, са култури познати от векове и прославили Прованса със своите вкусотии. Не случ ...
  277 
Такааа…
Събота… И аз се събуждам отново рано… Не ми се спи, а ми се иска да поспя още… Или поне да дремя… Любимо състояние. Като народът след избори.
Неее… Без политика и днес…
Като любуването на хубава жена. Гледам я, представям си я на леглото, гола… И мълчалива. Че какво може да ми каже една хуба ...
  272 
Преди да поемем към Созопол, все пак решихме да се отбием до стария Несебър, хем да го видим какво е станал, хем да хапнем нещо, че от плажа всички бяхме изгладнели, особено аз. Отиваме на крайбрежната. С голям зор намерихме къде да спрем и тръгваме да си избираме капанче. Там, ресторант до ресторан ...
  432 
Мия често си спомняше онази детска игра с врабчетата. Тези спомени понякога предизвикваха усмивка, понякога - не ,но тя не се отказваше от тях. Те си бяха като подарък -грижливо опакован в красива хартия , с малка ,кокетна светло синя панделка, прибран за да бъде изваден в подходящия момент. И такив ...
  160 
Мъж. Около четиридесетте. Върви бавно. Не се обръща дори. Влиза в голям магазин. Има толкова много хора, че той бе сигурен, че никой няма да му обърне внимание. Разхожда се край стелажите с продукти. Не бърза. Знае, че няма да купи нищо. Просто така.
- Ваньо! - чу женски глас зад себе си.
Обърна се. ...
  196 
Самотното врабче хвъркна омърлушено из простора.
Дани стоеше до прозореца и гледаше навън. От няколко дни имаше висока температура и го болеше гърлото. Беше само на седем, а пропускаше красивия ден и дните за училище.
Обичаше книгите, особено приключенските. Родителите му ходеха на работа и той тряб ...
  183 
Животът е един огромен лабиринт и ако нямаш водач, който да ти помогне и да те изведе от него, ще се луташ до безкрай. Но как да разбереш кой е най-правилният навигатор, на който да се довериш? Водачи всякакви ще се намерят, които ще те объркат и най-много още повече да те отдалечат от изхода на лаб ...
  203 
Какво е живота? Сбор от хубави и не чак толкова хубави преживявания. Но живеем за да съществуваме, нали? Размножаването е крайната цел на всяко живо същество. И въпреки това докато живеем е добре да ни е приятно, а не просто да съществуваме. За това и тийнейджърите се опитват да вземат всичко от жив ...
  193 
Реклама е вярна лъжа.
От некачествен нутриент
ставаш качествен пациент.
  176 
В големият хол плазменият телевизор гърмеше на високи децибели. Даваха поредната сърцераздирателна сапунка. Въпреки силният звук между рекламите се чу специфичното "пиуу" от скайпа. Мъжът спонтанно изпсува. Знаеше, че e съобщение от виртуалната му приятелка, но не смееше да й отговори. Недалеч от не ...
  302  18 
Намерих черновата на писмото, което навремето заровихме в бутилка и адресирахме до пионерите от 2023 година.
Прочетох го и не знаех как да реагирам на тогавашната ни молба – ако са открили машината на времето, да ни вземат от 1968 година…
хххх
Женският комар ухапа алкохолик и после цял час му бръмча ...
  336 
Дайте да се разберем
Продължение 3 – Съни бийч
Сутринта рано, рано се натоварихме на маздата. Да пристигнем по-рано, да направим един предварителен плаж на Съни бийч и после към Созопол, нали така. И без това настаняването е след 14:00, що да губим деня. Маздата им я купих на нашите преди 12 години, ...
  441 
Казра не изпускаше жертва си, която се движеше по улицата долу. Прескачането от покрив на покрив не бе любимият му начин за преследване, защото ако жертвата му погледнеше нагоре, можеше да го види в мига на скока, но те никога не поглеждаха. Сякаш да излезеш след полунощ, загърнат в наметало и движе ...
  187 
Скитникът арменец 38
Самолетът на “Air France” кацна на летище “Шарл де Гол”. Пътниците от полета Монреал- Париж, напуснаха самолета и се насочиха към изходите. Само една двойка възрастни хора се насочиха към железопътната гара на летището. Тяхната цел е столицата на областта Прованс- Aix en Provenc ...
  339 
Уай застана по средата на малката стая и започна да ‚си ближе раните‘. Вграденият му интелект беше попаднал в ступор и не можеше да разреши създалата се ситуация, липсваше му критерий …
Първата му работа беше да възстанови основните моменти – включи си квантовия проектор и в стаята се появиха всички ...
  359 
ДЕСЕТИЯТ
Мъртъв ли е?
Не го е улучила. Изглежда припаднал от слабост.
Да не е бог? Виж какви странни дрехи има. Не прилича на човек.
Боговете не припадат. Да го отнесем до огъня! ...
  424 
Част 25
Светлината от помещението с хранителните запаси отново ги заслепи. Двамата седяха на пода и дишаха тежко. Вече изтрезнялата Чарлолета прошепна на Кольо:
- Много ми се ходи до... – Кольо я разбра, погледна я с Разбиране и се изправи. Намери някаква голяма купа и, ѝ я подаде.
- Отиди в другия ...
  236 
Бог даде Словото за всички, но не всички го чуха.
Това, което казват поезията и душата се губи в превода.
Всички, които повярваха са вече в Рая.
Когато си излязъл да намериш истината, винаги търси да е твоя размер.
Най-добре е да мълчиш, докато си гневен. ...
  192 
Предложения
: ??:??