Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.8K резултата

14+ Алиса "Лиска" Лесовая- част 1

Нео-Одеса никога не спеше. Само сменяше въздушните си филтри.
През деня градът миришеше на прегоряло машинно масло, озон и мокър бетон. През нощта – на кръв, евтин синтетичен парфюм и изгоряла пластмаса от прегрели импланти.
Неоновите реклами прорязваха мъглата като лазерни ножове, а дроновете бръмч ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
610 1

Неточни науки

Всяко поколение е орисано с война.
Прадядовското и дядовското – руски агресии срещу османския суверенитет със съща цел за пореден опит да се губернизират Проливите.
Бащиното – съветска интервенция за обезличностено комунизиране.
Моето – „специална операция“ против украинската независимост за панслав ...
Стефанин (Стефан Георгиев Василкин)
Стефанин
Проза » Други
512

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 14

Разказ №14
Бруталното „убийство“ на един... час по математика!
„Математиката е толкова съществена, че просто е несъществено да бъде жертвана заради... физически жертви..., нали?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
444

18+ Вицове за страст, еротика... и още нещо 2

1. - Вчера участвах в глупав секс.
- Искаш да кажеш, групов.
- Щеше да бъде такъв, ако бяха дошли и останалите...
2. Турист попада в някакво забутано село, където изумен вижда, как един дядо ходи на ръце. Погледал го, па решил да попита.
- Извинявай, дядо, но ако е възможно, би ли ми казал, защо ход ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Проза » Хумористична, Еротична
640 6

Естетическото силово поле е физическо поле

в памет на Винченцо Мисана
В момента във физиката има фикс-идеята да се окомплектоват 4-те фундаментални физически взаимодействия: електромагнитни, слаби, силни и гравитация, в едно единно поле - полето на Великото обединение. Над този проект работиха рамо до рамо Алберт Айнщайн и Леополд Инфелд в П ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
449 10 5

Счупено /без/времие ......

Тя е!
Да, Тя е! Само да не беше толкова счупена!...!
Щях да я залепя. Щях!!!!!! Всичко бих дал, всичко...
възможното и невъзможното, мислимото и немислимото - себе си.
Само да не беше толкова счупена. ...
dux (Димитър Георгиев)
dux
Проза » Други
618

Апатията на обществото

Сутринта, докато чаках градския транспорт (за софииския става въпрос) се случи инцидент. Възрастна, трудно подвижна жена, пострада и си счупи ръката.
Помогнах й, вдигнах я, заведох я в болница, но не това е темата. Не пиша, в случая, за да получа (виртуално) потупване по рамото!
Темата дори не е сам ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Проза » Рецензии, анализи, критически статии
628 1 18

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 13

Разказ №13
Най-съдбоносното предсказание
„Работата с предсказанията е твърде особена - или са всеизвестни, или просто... не значат нищо!“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
510

Из сънищата на Константинопол: Апокалипсисът на последния бог

Моето време беше заклятието на началото. Аз не бях един от многото, а бях един от нищото. Всяко ново изречение започваше с въпросителен знак. Вървях в пътеките на тъмнината и постепенно се отчуждавах от света. Казах, че съм бранител на входовете към отвъдното — не защото бях или мислех, че съм, нито ...
Boris.1 (Boris)
Boris.1
Проза
468

Плешивата косоноса

– Много ми е лошо. Сигурно ще умра! – каза Cмъртта.
Радостта се усмихна.
– Защо се смееш? – попита я Любовта.
– Защото, когато Смъртта умре, ще настане само любов и радост.
– Колко си недосетлива! – с надсмешка й отвърна Любовта. Ние сме абстрактни същества и никога няма да умрем. Всички говорят за ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
511 2

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 7

Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
420 4

Живи сенки - пета част финал

Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Разкази
653 8 17

Кубрат Пулев: Аз съм шампионът, искам Усик

Наш роден Кубрат, който разбира се е гордост за българския бокс, току-що заяви на всеослушание, че ако защити титлата си, щял да предизвика Усик. Как бе, брате Кубрате, ще се биеш с Усик Та ти още до средата на първия рунд ще бъдеш свален в нокаут. Усик е бърз като мангуста и сипе сирии от удари. Ви ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
535 6 9

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 12

Разказ №12
Резервни светове
„По колко ли пъти умира всеки от нас? Не се обнадеждавайте обаче - накрая наистина... ще умрем.„
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
460

В джунглата на живота

Непрекъснато отвсякъде ни заливат с поучения как да живеем, какво е ценно, как да се харесваме и обичаме, какво да ядем и пием и как да се лекуваме, обясняват ни какви сме и що сме... А аз гледам и се чудя как без тези интернет знания и съвети сме оцелели...
Лесно им е на младите сега - за всеки отг ...
palenka (П Антонова)
palenka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
645 12

Старчето и Съвпаденията Част 10

10 Част
Но когато поглеждам назад, за да продължа с обясненията, установявам, че нашата спътничка е заспала. С Умников решаваме да не я притесняваме. Намаляваме музиката, минавайки в режим на тих шепотен диалог:
- Ммм… И Тъпчев та докъде бяхме стигнали?
- До това, как при общуването между двойниците ...
rygit (Ригит)
rygit
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
592 1 2

Гарванът

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
569 4

Индианско

Да, такова е.
Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамент ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Други
520 3 5

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -11

Разказ №11
Чудовищен облог
„Когато спасяваш нещо, гледай да оставиш живи, за да установят акта на спасяването му!“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
513

Странна приказка

Имало едно време едно бедно, но трудолюбиво момиче. Останало сирак то живеело в края на селото, в малка къща близо до гората. Момичето обичало уханието на цветята, песента на реката, която ромоляла наблизо и птичите трели, които огласяли околността. Една вечер преди да си легне под прозореца си дочу ...
troia (Катя Иванова)
troia
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
730 2 8

И ние сме готови

Изсърбахме сутришното кафе, разказахме си новините от телевизията,...брей, ами то станало време за обяд.
Цинцара, притъпя около нас с големият си портфейл да му плащаме.
Извадих монети 5 х 20 стотинки и 4 х 5,... 1 и 20, и му ги подавам. Той се понамръщи.
Митьо Горския бръкна надълбоко в джоба си и ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Хумористична, Други
574 1 9

Някъде в баланса

Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Писма, Други
620 4 5

Идеята за новогодишните празници

Идея за почерпка:
„Пожелания за новата година с малко сладки изненади“
1. Съберете малки пакетчета с лакомства – например бонбони, малки шоколадови хапки или домашно направени сладки. Можете да ги подредите в малки торбички или кутии и да приготвите персонализирани етикети за всяко пакетче.
2. Текст ...
screaman (Атанас Димитров)
screaman
Проза » Други
430

Живи сенки - четвърта част

Всеки се страхува от тайни, такива, които могат да разрушат и променят живота му, а този страх се крие дълбоко в паметта ни, с очакването да го забравим и пренебрегнем.
Сърцето на Тони така силно биеше, че заглушаваше всичко около нея. Чантата в ръката ѝ трепереше, сякаш и тя се страхуваше от неизве ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза
593 7 16

Бъгословие

Религия Бога до човек снижава,
но вяра човека до Бог възвишава.
Възможно е ангел под себеприкритие,
ала не и демон без саморазкритие.
Всевишен е животът, понеже е единствен вид негентропия.
Стефанин (Стефан Георгиев Василкин)
Стефанин
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
445

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 10

Разказ №10
Кантианска одисея
„Кога философията със сигурност е безвредна ли? - Когато не я практикуваме, разбира се!“
Разказвачът
Разказът е по повод стрелба след спор върху философията на Имануел Кант в руски магазин през 2013. Куршумите били гумени, та простреляният бил само ранен без опасност за ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
451

Новата номенклатура

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза
660 4 24

Да го съжалиш

Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Хумористична, Други
687 1 17

Пунтоации

Изкуственият интелект се затруднява само от хора без естествен интелект.
Произход от животно е само за да не се остане животно.
Вчера проповедници на светло бъдеще са днес пропагандатори на тъмно минало.
Старците по телевизори лудеят,
хулят младите, че по смартфон щуреят.
Стефанин (Стефан Георгиев Василкин)
Стефанин
Проза
398 2

Живи сенки - трета част

Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза
589 6 14

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 9

Разказ №9
За една дума
„Да внимаваме какво изричаме. Знаем ли кой ще го вземе „на въоръжение“ и колко ще ни се стъжни след това?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
449

Победата на светлината

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...
Andriana99 (Ева)
Andriana99
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
694

Сам Лаури - Рицарят на облаците

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
553 13 6

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 8

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
477

Вратата на балкона

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Други
482 3

Живи сенки - втора част

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Разкази
672 5 14

Миниатюри с.2 еп.1

Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя филос ...
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
ЖивкоДелчев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
499 1 3

Не се взирай в мрака

​I. Ароматът на идилията
​Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...
ДораНонинска (Дора Нонинска)
ДораНонинска
Проза » Разкази
418