40 983 резултата
Роди се умен човек и цял живот вършеше глупости.
Най-напред развиваше ума си, а сетне се залови да просвещава другите.
Опитваше се да ги учи как се учи. Обясняваше, демонстрираше, сочеше миналото като пример за бъдещето – удачен или фатален. Четеше, мислеше, разпространяваше мисленето си, убеждаваше ...
Най-напред развиваше ума си, а сетне се залови да просвещава другите.
Опитваше се да ги учи как се учи. Обясняваше, демонстрираше, сочеше миналото като пример за бъдещето – удачен или фатален. Четеше, мислеше, разпространяваше мисленето си, убеждаваше ...
655
5
9
Това, което живея не може да бъде моят живот. Някой друг се е докопал до моя и си го живее. Може и аз самият да съм си го загубил или подменил. Веднъж така смених пътният си сак на гaра Мездра. Потърсих четката си за зъби а там - водопроводни инструменти. Собственикът им ме откри и си ми върна мръсн ...
302
1
1
„Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете.“
/Бхагавад гита; Робърт Опенхаймер/
1.
Вятъра дойде и леко докосна страните на Акира*, в езерото няколко лилии се раздвижиха и листата им се завъртяха във водния си танц. Клоните на върбите задраскаха по равната до този миг повърхност и покриха ...
/Бхагавад гита; Робърт Опенхаймер/
1.
Вятъра дойде и леко докосна страните на Акира*, в езерото няколко лилии се раздвижиха и листата им се завъртяха във водния си танц. Клоните на върбите задраскаха по равната до този миг повърхност и покриха ...
308
1. Селькуп.
Обдорск город далёкий – для тех, кому места эти не родные, кто далеко от Ямальской губы обитает. За Обью, прямо с параллели полярного солнцезасыпания, начинается никому не нужная железная дорога, на сотни километров стелятся по лесотундре рельсы, и ещё на тысячи могла бы тянуться, если б ...
Обдорск город далёкий – для тех, кому места эти не родные, кто далеко от Ямальской губы обитает. За Обью, прямо с параллели полярного солнцезасыпания, начинается никому не нужная железная дорога, на сотни километров стелятся по лесотундре рельсы, и ещё на тысячи могла бы тянуться, если б ...
424
Ходя на работа пеша…
Защото не съм богат ли?
Ако бях богат – изобщо нямаше да ходя на работа…
хххх
Ако си песимист–мазохист – чака те хубав живот… ...
Защото не съм богат ли?
Ако бях богат – изобщо нямаше да ходя на работа…
хххх
Ако си песимист–мазохист – чака те хубав живот… ...
350
2
4
Всеки иска да отиде на небето, но никой не иска да умре.
380
2
6
Ние първи май и децата
На първи май вяхме знамената,
славехме труда пред децата!
Вече не веем знамена мнозина,
а децата ни се трудят в чужбина! ...
На първи май вяхме знамената,
славехме труда пред децата!
Вече не веем знамена мнозина,
а децата ни се трудят в чужбина! ...
315
Пиша този материал единствено по причина на опитите на гражданина Ананиев да постави под съмнение тезата ми изложена в публикацията ми "Храма на Сатаната", качен на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/hrama-na-satanata
В този материал аз противопоставих Христос на Църквата на основание на собствен ...
https://otkrovenia.com/bg/proza/hrama-na-satanata
В този материал аз противопоставих Христос на Църквата на основание на собствен ...
286
4
По-голямата част от военната ми служба мина в едно поделение на противовъздушната отбрана (ПВО), в неговия така наречен взвод за управление. Ние, тримата радисти, всъщност най-вече бяхме на смяна като телефонисти в една централа, на телефонния номератор. Сградата беше едноетажна, постороена в изкоп, ...
396
1
Всички в контролната зала бяха в очакване на отговор от астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута напрежението в екипажа.
Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, също така какво се е случило и как могат да се измъкнат по-бързо ...
Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, също така какво се е случило и как могат да се измъкнат по-бързо ...
343
Надежда беше възпитана в пиетет към културата и в страх от Бога и грехопадението. С времето вътрешната нагласа, ценностите, които изповядваше, въпреки артистичното поведение и закачливостта, придадоха на израза и недостъпност. Изглеждаше дръпната, понякога дори високомерна - изцяло отнесена в своя с ...
338
1
ШЕСТЬДЕСЯТ ЧЕТВЁРТЫЙ.
1. Петар Стойчев.
Не все люди, стариками на суд явятся, - у стариков иных давно молодость забылась, потерялась навсегда. Ни великие события, ни усталое время, - ничто ни затронуло шёлком травы устланное, и колючей дерезой отгороженное, ни подвинуло свыше намеченное, - так изнач ...
1. Петар Стойчев.
Не все люди, стариками на суд явятся, - у стариков иных давно молодость забылась, потерялась навсегда. Ни великие события, ни усталое время, - ничто ни затронуло шёлком травы устланное, и колючей дерезой отгороженное, ни подвинуло свыше намеченное, - так изнач ...
415
Скитникът арменец 58
Лондон е един от най-големите градове на света. Столица на Англия и на Великобритания, Лондон става един от най-важните политически и индустриални фактори на света. Лондон е родно място на много гении на човечеството. Достатъчно е да споменем името на Шекспир- гениалният създате ...
Лондон е един от най-големите градове на света. Столица на Англия и на Великобритания, Лондон става един от най-важните политически и индустриални фактори на света. Лондон е родно място на много гении на човечеството. Достатъчно е да споменем името на Шекспир- гениалният създате ...
581
На екрана – някакъв остарял младеж. Очите подпухнали, в тях пепел от някогашен огън.
Говори за туризма. И го определя като БИЗНЕС НА ГОСТОПРИЕМСТВОТО???
Аз – нали съм ретрограден, не разбирам модерното и не вярвам на думите, веднага контрирам. За себе си… Щото такива като мен не трябва да се допуска ...
Говори за туризма. И го определя като БИЗНЕС НА ГОСТОПРИЕМСТВОТО???
Аз – нали съм ретрограден, не разбирам модерното и не вярвам на думите, веднага контрирам. За себе си… Щото такива като мен не трябва да се допуска ...
311
1
3
Ежедневки 40
1. Маскирах се, като разтопен шоколад... но всички с нещо друго ме бъркат...
2. Обичам богатството... но в мен е влюбена мизерията...
3. Останах в историята... разболях се от неизвестна болест и я кръстиха на мен...
4. Ожених се по сметка... явно не ме бива (и) в математиката... ...
1. Маскирах се, като разтопен шоколад... но всички с нещо друго ме бъркат...
2. Обичам богатството... но в мен е влюбена мизерията...
3. Останах в историята... разболях се от неизвестна болест и я кръстиха на мен...
4. Ожених се по сметка... явно не ме бива (и) в математиката... ...
385
7
Когато влизате в т.нар. църкви и храмове, опиянени от хорови песни, стотици светещи свещи и благите гласове на отците, четящи поредната проповед в Негова възхвала, бихте ли могли за миг да се дистанцирате от това въздействие. Да се отдръпнете назад - зад чертата отграничаваща ви от това синхронно цъ ...
300
5
2
За да имате правото да си зададете подобен въпрос е необходимо да си изясните що е това грешка и що е това грях. Изглежда парадоксално, че можете да извършите грях, дори без да знаете какво точно представлява грехът. Както може да допуснете грешка, дори когато не знаете какво точно е правилното съст ...
322
4
2
Тази вечер бе вълшебна. Луната бе скрила сребърното си лице зад облак. Водите на езерото бяха черни като бездна. Гората би притихнала в очакване на новия ден. Лястовичките наблюдаваха притъмнелия свят наоколо.
Там в далечината се чуваше виенето на вълчица. Нейните крака бавно пристъпваха по мократа ...
Там в далечината се чуваше виенето на вълчица. Нейните крака бавно пристъпваха по мократа ...
262
2
Предизборно разчитат на късата ни памет.
Да забравим що е то борба
и пак да ни измамят
срещу паничка бобена чорба.
Да забравим що е то борба
и пак да ни измамят
срещу паничка бобена чорба.
313
1
5
Скитникът арменец 57
1970 година. 12 Януари. Понеделник. Лондон. Аерогара “Хитроу”. 13,48 часа по Гринвич.
“Гринуич или Гренич (на английски: Greenwich [ˈɡrɛnɪdʒ, – tʃ; ˈɡrɪnɪdʒ, -tʃ]) е квартал (бивш самостоятелен град) и административен район (боро) на Лондон на южния бряг на река Темза.
Той е све ...
1970 година. 12 Януари. Понеделник. Лондон. Аерогара “Хитроу”. 13,48 часа по Гринвич.
“Гринуич или Гренич (на английски: Greenwich [ˈɡrɛnɪdʒ, – tʃ; ˈɡrɪnɪdʒ, -tʃ]) е квартал (бивш самостоятелен град) и административен район (боро) на Лондон на южния бряг на река Темза.
Той е све ...
399
2
Разболя се мамин Пешо. Ей така – от нищото. Просто се разболя. И взе да вехне и съхне. Не ще вечер да отиде в бар-вариете-ресторанта на бай Кольо, цяла нощ се върти и стене, все нещо зяпа в телефона, дето и майка му не може да види, сутрин с подути очи отива на работа.
А работата му беше трудна и до ...
А работата му беше трудна и до ...
359
3
Вече беше минало полунощ и бях задъхан, не можех да остана повече между четирите стени. Вървях по тъмните улици, докато вървях по пътя, дори звездите в небето сякаш се предадоха на тъмнината да ме удави.Сякаш призрак служеше на тъмнината.Тогава се замислих... Какво ме завлече в този мрак? Звукът на ...
286
Изкуственият интелект имаше натоварен ден. Проблеми из цялата вселена, проблеми с безпомощните същества, населяващи я, проблеми заради тях и от тях…
За десети от секундата Изкуственият интелект сравняваше параметрите на отделните двукраки бозайници, намираше успоредните им черти, откриваше сходните, ...
За десети от секундата Изкуственият интелект сравняваше параметрите на отделните двукраки бозайници, намираше успоредните им черти, откриваше сходните, ...
389
2
5
– Никога не съм бил по-очарован от политиката! – въодушевено ми съобщи съседът Марин, когато ме видя, че съм седнал сам в кварталната кръчма на една маса отвън. – Страхотна работа!
Мълча. Съседът Марин, казват, е ченге. То такива сега са повечето мъже на неговата възраст – между двайсет и пет и петд ...
Мълча. Съседът Марин, казват, е ченге. То такива сега са повечето мъже на неговата възраст – между двайсет и пет и петд ...
391
5
10
Доволна ли си сега?
Доволна ли си, когато изпълни дълга си?
Доволна ли си, когато най-сетне края настъпи?
Края на онази искреност, онази свързаност, в чиято греховност тъй непреклонно вярва?
Свързаност, която тъй мощно разпалваше пламъчето на смисъл у теб. Тъй ярко пробуждаше спящата истина вътре в ...
Доволна ли си, когато изпълни дълга си?
Доволна ли си, когато най-сетне края настъпи?
Края на онази искреност, онази свързаност, в чиято греховност тъй непреклонно вярва?
Свързаност, която тъй мощно разпалваше пламъчето на смисъл у теб. Тъй ярко пробуждаше спящата истина вътре в ...
455
1
С появяването на космическия кораб, отекна силен гръм, разтърсил околните голи скали и раздвижил пясъчната пустиня под тях - корпусът му потрепери няколко пъти и със заглъхването му остана неподвижен като призрачен силует насред покрилата го тъмнина.
Нямаше никакво светило над натрошеният на прашинк ...
Нямаше никакво светило над натрошеният на прашинк ...
290
1
Гориш ли нощем, когато всички спят, като че ли имаш висока температура, но мерейки я виждаш, че всъщност всичко е нормално. Лягаш ли с мисълта да заспиш, но тази топлина започва да те изгаря, дори за секунда отново си въобразяваш, че вдигаш температура и слагаш термометъра под рамо. Ами не - нямаш т ...
280
Много древни философски школи са се опитвали да решат позитивно въпроса за страданието. Сред тях особено място заемат източните школи - например тези на даоизма и будизма. По същество тези учения се позовават на своего рода невежество на човешката душа, според тях произтичащо от факта, че тази душа ...
349
6
8
Гледаше с празен поглед Луната. О да, с нея бяха приятелки. Вече десет години се взираше в това голямо, бяло око. Понякога загадъчно, забулено в облаци, а друг път греещо ярко като слънце.
- Ще ми помогнеш ли? – шепнеше като дете, но окото мълчеше тъжно. Вече порасна и не питаше. Само се гледаха.
Ти ...
- Ще ми помогнеш ли? – шепнеше като дете, но окото мълчеше тъжно. Вече порасна и не питаше. Само се гледаха.
Ти ...
719
6
28
Ежедневки 38
1. Маскирах се, като хемороид... и станах трън в задника за всеки...
2. Прякорът ми е Чепа... благодаря ви за любопитството, но е заради характера...
3. Животът ме опече... и ме изядоха канибалите...
4. Помислих се за бог... и ме забравиха всички... ...
1. Маскирах се, като хемороид... и станах трън в задника за всеки...
2. Прякорът ми е Чепа... благодаря ви за любопитството, но е заради характера...
3. Животът ме опече... и ме изядоха канибалите...
4. Помислих се за бог... и ме забравиха всички... ...
377
1
4
Фенрир дълго убеждавал Максим да тръгне и накрая шаманът се съгласил.
Те опаковали много вещи и реликви за борбата и смъртта на съществото и тръгнали с микробуса си към древния Урал. Но само при условие, че Максим ще бъде на мястото на посланика, а Фенрир ще шофира. Демонът стисна зъби и се съгласи. ...
Те опаковали много вещи и реликви за борбата и смъртта на съществото и тръгнали с микробуса си към древния Урал. Но само при условие, че Максим ще бъде на мястото на посланика, а Фенрир ще шофира. Демонът стисна зъби и се съгласи. ...
675
Минава Златето адвокатката. Компанията откровено се облизва.
Ангел:
- Бе, я гледайте и не коментирайте… По-добре е да гледаш, което не можеш да чукаш, вместо да чукаш каквото не можеш да гледаш…
хххх
Обсъждаме футбола. Ангел: ...
Ангел:
- Бе, я гледайте и не коментирайте… По-добре е да гледаш, което не можеш да чукаш, вместо да чукаш каквото не можеш да гледаш…
хххх
Обсъждаме футбола. Ангел: ...
551
3
2
Сотни телег: запряженных волами, парой и тройками лошадей свозят из ближних карьеров: камень, песок, гальку, жарству – отсыпают полотно новой шоссейной дороги.
Где то далеко грохочут орудия, оккупационная власть торопится обустраивать завоёванную территорию, что бы наяву убить распутицу войны.
От гл ...
Где то далеко грохочут орудия, оккупационная власть торопится обустраивать завоёванную территорию, что бы наяву убить распутицу войны.
От гл ...
439
1975-та година. Хладният въздух щипе бузките на зачервени дечица с плетени ушанки. Те подтичват подир забързаните си майки на плоските павета. Широкият площад сияе величествено, обрамчен от червени стени. По средата му всява респект четвъртит монумент, мавзолей на Пролетарския вожд от началото на ве ...
342
Разхожда ме кучето. И отиваме до магазина на Ангел, бивш наш ученик,– футбола да обсъдим.
Влиза купувач, иска сирене. Ама от онова – вчерашното, много хубаво било.
Ангел вика:
- То партидата е добра…
Включвам се: ...
Влиза купувач, иска сирене. Ама от онова – вчерашното, много хубаво било.
Ангел вика:
- То партидата е добра…
Включвам се: ...
417
3
8
Числата 0 и 1 са най-странните и загадъчни числа в математиката. Изкушавам се да кажа, че те всъщност не са никакви числа. Но как да ги наричаме тогава? Може би интегратори?! Да бих могъл да се свържа с духа на великия Готфрид Лайбниц, бих му задал един-единствен въпрос - какво разбира той под тези ...
290
8
3
Марина живееше сама в близост до гората, отдавна децата й се бяха преместили в града, в селото жителите се брояха на пръстите на двете ръце, нямаше работа, нито транспорт до близките населени места. Нито можеха да работят, нито децата на училище да ходят... А мъжът й почина преди две години. Оттогав ...
445
11
ГОДОВОЙ . ТРОЯНВАЛ (глава 9)
Нижний Бессарабский Троянов вал насыпанный, для прикрытия рабовладельческой империи от упорства скитских набегов, сник: под тяжестью былого назначения, …и уныния многих столетий.
Отталкиваясь от - заросшего камышами, убегающего в широкий Дунай, Прута, ползёт вал по гребн ...
Нижний Бессарабский Троянов вал насыпанный, для прикрытия рабовладельческой империи от упорства скитских набегов, сник: под тяжестью былого назначения, …и уныния многих столетий.
Отталкиваясь от - заросшего камышами, убегающего в широкий Дунай, Прута, ползёт вал по гребн ...
424
Сляпото доверие е преддверие към безочливата лъжа.
Най-големия порок на пороците е, че и те имат срок на годност.
Корените и на злото и на доброто се намират под кората на мозъка
И изкуственият интелект е продукт на човешки проект.
Иска ми се поне да е пунктир линията на бедност.
Най-големия порок на пороците е, че и те имат срок на годност.
Корените и на злото и на доброто се намират под кората на мозъка
И изкуственият интелект е продукт на човешки проект.
Иска ми се поне да е пунктир линията на бедност.
539
1
Ама лош човек си е… Старият полковник убедено го беше присъединил към списъка на лошите и зетят. Всички са лоши…
Цябото човечество… Да, дъщерята и синът не съвсем. Идваха всеки ден, изпълняваха нарежданията му, послушно изслушваха ценните указания, които им даваше.
Да, де – не знаеше доколко ги изпъ ...
Цябото човечество… Да, дъщерята и синът не съвсем. Идваха всеки ден, изпълняваха нарежданията му, послушно изслушваха ценните указания, които им даваше.
Да, де – не знаеше доколко ги изпъ ...
353
1
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
