39 946 резултата
Често излизах навън
Предпочитах дъждовно време... с лек примес на сняг...
Някак е... романтично.
Често излизах боса, но задължително слагах на ръцете си ръкавици. Мама казваше, че ще настина, но аз... обичах да чувствам дъжда с нозете си.
Вървях две преки натам... после сядах на пейката, слагах ръце ...
  148 
Глава шеста – за мен в телевизора
Седя си в телевизора и живот си живея. Спокойствие, тишина, всичко е като на кино... Е, от време на време попадам на някой екшън, а там трябва да се заляга, да внимаваш да не те вземат за второстепен герой. Защото сто на сто ще те опукат, та главният после да отмъст ...
  315 
Фантомът спря пред боядисан в избеляло жълто четириетажен блок. От двете му страни имаше два еднакви с единствената разлика, че единият бе лилав, а другия – убито оранжев.
– Тук е. – каза съществото.
– Тук? – повтори Чарли замислено и огледа отново олющената сграда. – Да, трябваше да се досетя, че е ...
  257 
Кети чу как майка й дръпва завесите и в стаята се процеди светлина. Беше сутрин, време за ставане. Отвори очи и се загледа в палмичката на масата. Един слънчев лъч я беше огрял. Прозорецът беше отворен за проветрение и се чуваха птичите трели отвън. Въздухът миришеше на липата пред къщата. Всичко то ...
  180 
Дърветата бяха загубили одеждите си. Сега клоните им се протягаха като черни пипала към небето. Над селото се спусна мрак. Небето побеля. Светът притихна. Скоро затанцуваха първите снежинки. Тъмните покриви бавно се покриваха с бяла пелена.
В селото пушеха само няколко комина. Останалите къщи бяха м ...
  269 
Глава пета – за имотната баба Гана
Първият от влезлите беше навлякъл солидно сако, въпреки жегата, че и вратовръзката вързал, та и лачени чепици намъкнал.
„Така е – помисли си баба Гана – гражданя ! Ни копае, ни сее, ни жъне – ама знае да яде. То и синът има модерно сако, ама го слага само кога ходи ...
  203 
Отново трепети,... любовни трепети.
Запознах се с добре изглеждаща госпожица с интелигентен вид, по нейните думи. Не говореше много, изслушваше ме, кимаше с глава. Обаждаше ми се по мобилния, '' Как сте,... работата,...радвам се за вас...'', бяха дежурните й въпроси и отговаря кратичко като я запита ...
  132 
ЗИМА
Беше края на ноември,
когато всеки се сгушваше в топлината на своя уютен дом, забравяйки за света навън. Хората се бояха от студените му ръце и бягаха колкото се може по-надалеч. Мислеха си, че огънят ще ги оттърве от ветровете на зимата и предпочитаха да останат слепи за студът вътре в тях.
Би ...
  373 
Стой далеч от хора, които се държат като прелетни птици, защото когато около теб стане студено те ще отлетят на юг.
  288 
В столицата на остров Раглуб – Яифос, бил проведен неправилен протест срещу мафията. Арестувани са движещите се без полицейско разрешение полуграждани, взети са възпитателни мерки срещу всички в района на недемократичните протести.
Пострадали са някои полицаи – трима с изкълчени китки от недобра упо ...
  135 
Глава четвърта – за гащите, вързани или свалени
Ей, викам си, човек и гащите ще свали. Ако има аванта. Или му се плати. А има какво да се помисли по въпроса.
Гащите са важна част от тоалета -първи се обличат, последни се свалят. Или за кеф,или от зор
А демокрацията въведе нова мода - гащи само от ед ...
  195 
Това се случи през 2020 година. Беше пролетно време – средата на април. В този ден бях на работа в Нова Загора, когато иззвъня телефонът и чух предвзетия глас на сестра ми:
— Батко, какво правиш? Сигурно си на работа... Ами, обади ми се съседката от бл. 20 и казва, че от една седмица не са виждали б ...
  263 
Гвардеецът замахна с ръка и към нея полетя нов залп от камъни. Елизабет вдигна щита пред себе си и макар да успя да опази главата си, усети нови наранявания по краката си. Изруга тихо срещу болката и замайването и прати атма в иглата, карайки я да приеме формата си на сабя. Спусна се към Нашад еднов ...
  154 
Отначало го взеха като слух, но когато кмета влезе в кръчмата привечер и оповести новината, вече всичко се изясни.
В опушеното помещение клиентелата беше заела своите места. На една от масите вървеше каре белот, а на останалите по двама, по трима съселяни на раздумка отпиваха мастика на малки глътки ...
  298 
Не се гордей, че казваш само истината за себе си, ако тя е грозна и наранява другите. Истината трябва да осветява, а не да засенчва пътя. По-добре се погрижи да нямаш причини да лъжеш.
  181 
27. Прах по дланта
Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:
— Тя ми шептеше така. ...
  177 
K-T-2
Бойчо винаги е знаел, че ще живее в щатите. В онова време, преди 1989, това не само, че беше невероятно, но си беше и опасно – да мислиш, а и да казваш, че ти рано или късно ще живееш в щатите. Като студент учеше повече английски отколкото каквото и да е друго, което „трябваше“ да учи.
И през ...
  157 
Глава трета – за ония, дето пък нямат покой
Обаче, да оставим тия черни реалности. Защото има и други хора край нас… Е, не баш до нас – по-далече са. И бързо прелитат отстрани на луксозни лимузини, следвани от кола с бодигардове.
Те такъв се обади на наш Дани… Оппа, щях да забравя да ви представя. З ...
  365 
Елизабет излезе от храма на Ну‘Ахра и намести внимателно голямата раница, която Бахрам й бе заел. От вътрешността й се чу приглушено изтракване на стъкло. Девойката отправи една безмълвна молба към Боговете да не счупи нищо и заслиза по стълбите.
По пътя към апартамента първоначално лавираше между х ...
  226 
Скитникът арменец 48
Когато ви разказвах за Вакарелската махала Пановци, споменах за родна земя, за бащина къща и т.н. Това ми напомни за едно друго пътуване, за което ще ви разкажа днес.
“Вълшебният свят на Ориента”, туристическо направление на туристическата компания “Бохемия”, една фантастична пе ...
  465 
На младини се сблъскваме с неща, които никога не са ни се случвали. На попрището жизнено в средата* заравяме в пясъка главата, на старини избягваме да се сблъскваме с неща, които вече са ни се случвали.
Бягаш, препускаш, бягаш... и като се огледаш – май от себе си си бягал!
От къщата на илюзиите до ...
  305  25 
Да зашиеш копче не било никак лесна работа. Първо трябва да имаш скъсано копче. Или по-скоро да ти липсва копче от ризата да речем. Мислите, че това е нещо безобидно? Представете си, че вие сте депутат със завидно положение в обществото и отивате на решителна среща със заможни хора, които се нуждаят ...
  242 
Когато и поставиха диагнозата, Лара не трепна. Знаеше, че от известно време я боли, но не желаеше да отиде на лекар.
Инатеше се като малко дете, предпочиташе да обгрижва семейството, отколкото да мисли за себе си. Винаги сериозна, отговорна, отзивчива, тя не обръщаше внимание на здравето си.
До оназ ...
  266 
Глава втора – за мечтите ми
Когато бях малък, мечтаех да попадна на самотен остров. Ах, колко хубаво щеше да бъде там! Великолепните пясъчни плажове ще ми дадат заслужения отдих и тишина. За храна няма да мисля – каквото има наоколо, за мен ще е. А и храната ще е лека, вкусна, полезна – банани, порт ...
  274 
Black Friday…
Появи се заедно с демокрацията. Пазарна демокрация – рекламират ви, предлагат ви евтино, купувате… И се оказва, че било скъпо.
Дали стока някаква, партия или политикан…
Каквото се подведеш…
Познат ми се хвали – купил си нещо евтинко. С 30% свалена цена. ...
  384 
Джей
Ти ме откри
изгубена във времето,
но не ти пукаше достатъчно,
за да ме изцериш. ...
  268 
Изпукването на кост беше последвано от писък, който отекна в каменните стени на подземието. Сам пусна тънката ръка да падне безжизнено, оставяйки малкият й пръст да стои под неестествен ъгъл. Бавно заобиколи каменния олтар под съпровода на хлипане и викове, след което хвана другата ръка. Последва но ...
  164 
Петък вечер е. В опушената кръчма на бай Станю пак е навалица. Край една от масите са събрани повечето столове, защото Киро Паламарката се беше върнал от гурбет по морето и трябваше да разказва, туй-онуй.
... И тъкмо да започне, вратата се отвори. Кълбета дим се втурнаха навън, а вътре влезе Гочо Пи ...
  191 
Киър
Обаждане по телефона в 4 сутринта ме събуди от дълбок сън. Бях в Берлин; исках да посетя една своя приятелка, която след гимназията беше решила да продължи образованието си тук. От обаждането тя изсумтя в леглото до мен (поради липсата на други легла), но все още не беше напълно будна. Усмихнах ...
  202 
Отмъщението
Джак Ричър се регистрира в българския мотел като Джак Улфскин.
Внимателно приближи сламената колиба, в която се криеше най-големият от тримата братя Свински – Гошо. Последва светкавичен удар с крак в средата на дъска, която държеше вратата. Леката конструкция от пръчки се срина. Проста ф ...
  379 
Глава първа – за мен, естествено
Разбира се, че ще започнем с мен. Все пак – трябва да знаят хората кой е този, дето се опитва из живота да ги развежда. Че и да им обръща внимание върху туй-онуй и подчертава онуй-туй.
Да започнем с големия майтап.
Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и прет ...
  179 
Мазето, което Чарли беше приспособил за свой склад, беше точно толкова разхвърляно, колкото го помнеше Сам. Няколкото атеша по стените хвърляха сенки, които създаваха впечатление, че стаята е по-голяма и претрупана, а за улеснение – нищо не беше надписано и повечето му прахове бяха в еднакви стъклен ...
  299 
ФЕРМАТА
Настана време за ново пътуване до Храма. Уогитата видимо отпадаха, а и наближаваше денят, в който Зоя навършва пълнолетие и трябваше да получи своя дар от боговете.
Естел носеше дете в утробата си и щеше да остане в селището, заедно с Исмаил. Вече имаха добри условия за живот, отделни къщичк ...
  255 
Целта не оправдава посредствеността.
****
Всяка въшка се стреми към пълнокръвен живот.
****
Всяко бездействие няма равно по сила противобездействие. ...
  221 
Снежа поставяше последни щрихи от грима си. Вече повече от час не беше ставала от тоалетката. Косите ѝ бяха високо вдигнати на кок. Гледаше се в огледалото. Наслаждаваше се на това, което виждаше. Погледна към дървената кутия, в която стояха гримовете ѝ. Внимателно оглеждаше всичко, имаше чувството, ...
  232 
Трети монолог – телевизионно-зрителски
Искам да се махна от това място, дето съм сега. Искам да отида другаде - в страната на синята птица и лазурните видения, зад порозовелия екран. Ех, че живот ще е там! Като в камилски мираж...
Отиваш сутрин към работата си, а на спирката - обява: „Срочно търсим. ...
  252 
Елизабет разклати тигана и палачинката се отдели от дъното. Моментът бе дошъл.
Прехапа устна, отдръпна се на половин крачка от котлона, и като игнорира опрелият на кухненската маса лакти Чарли, който я зяпаше с неподправен интерес, метна закуската нагоре. Сам проследи как палачинката се извиси във в ...
  253 
Скитникът арменец 47
В предната глава споменах за Нели и Гошо, мои приятели с които се запознах през гурбетчийските години в Мароко. Разказах ви за нашето първо и последно съвместно пътуване от Рабат до София, за пропуснатата възможност да пия кафе в Барселона. Казах ви, че често им гостувахме в Каз ...
  232 
Есента бе в разгара си. Небето - намръщено, вятърът вее, листата падат.
Таня обичаше да готви, затова в този ден бе оставила другите си ангажименти и режеше картофи за мусака. Косите й, хванати на кок, леката усмивка, нежното тяло и красивите трудолюбиви ръце, я правеха магьосница. С Павел бяха жене ...
  217 
Втори монолог – новинарско-рекламен
- Добър вечер, драги зрители! Вие гледате новинарската емисия на народната телевизия, която се излъчва с подкрепата на магазините „Рона”. „Рон-н-н-на”-магазин за всеки ден и всеки корем...
В новините тази вечер: по света:бури, пожари, урагани, у нас-всичко е синьо ...
  367 
Предложения
: ??:??