27.03.2016 г., 17:08  

* * *

787 1 7

Ще свърши много бързо този ден.

Ще се стопи от часовите разлики.

И ще осъмне всеки, победен,

от липса на недели, и на празници.

Ще плисне някой чашата препълнена,

със спомени, които задушават.

Ще я захвърли после с трясък в ъгъла,

където ще се моли на Забравата.

Ще свърши много бързо този ден...

След двадесет и седем болки вляво.

А после, Понеделник уморен,

ще ни събуди с:

"Снощи е валяло"...

 

Павлина Соколова

27.март. 2016 г. /неделя/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...