daizy-crazy (Пепа Петрунова)
138 649
17.03.2022 г., 13:39 ч.

Амбиция да станеш небосвод 

  Поезия » Друга
485 11 10

Жена съм. Не защото нося грим.

И не заради роклята лилава.

Аз просто не познавам друг режим –

живея да се грижа и прощавам.

 

Жена съм. Дъщеря, любима... Враг –

за онзи, хвърлил сянка над дома ми. 

А съ̀лзите превръщам в топъл сняг, 

да пази всяко стръкче мир в ума ми.

 

Жена съм. И шинел да облека,

отдолу пак любов ще се подава. 

Навярно съм с различно ДНК –

във мен бушува порив да създавам.

 

Жена съм. Всеки блуден ми е син.

И в роза претворявам всяка рана. 

С цената на греха си непростим

откъснах онзи плод да те нахраня.

 

Жена, помнѝ, не можеш да сломиш

с куршуми и лъжи, със страх и злоба.

В душата си и теб ще подслони, 

до онзи ден, във който станеш обич.

 

Във всяко зрънце жито виждам хляб.

Във всеки повей – пролет подранила.

О, женският ми ангел не е слаб! 

Напротив. Той е мойта суперсила.

 

А всъщност не признавам рай и ад.

На майка си се метнах – вироглава.

Дори да ме погуби този свят,

аз пак ще се родя. Да го спасявам...

 

И ето, ще попита някой пак:

"Не се ли умори да бъдеш огън?"

Разбираш ли, не мога да съм мрак.

И студ да съм, и смърт да съм не мога.

 

Жена – това е дума за Живот,

Емпатия и сгряваща Надежда.

Амбиция да станеш небосвод, 

под който всеки хаос да подреждаш.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Небесен хляб
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
Поезия » Философска, Гражданска
"Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава".
Пепа Петрунова
Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи. ...
  429  8  17 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Празник си за този сайт, мило момиче! ❤
  • Поздравления и на Пепа, и на Ви за интересно поднесените гледни точки😊
  • С усмивка, я 😄 Нали трябва да видим и другата гледна точка! 🧔
  • Пепа, надявам се, че ще приемеш това с усмивка

    Мъж съм. И не защото съм брадат.
    И не, че нося панталона чер.
    Аз просто не познавам друг обрат –
    живея да се грижа и прощавам.

    Мъж съм. Син, любим... Враг –
    за онзи, хвърлил сянка над дома ми.
    А съ̀лзите превръщам в топъл сняг,
    да пази всяко стръкче мир в ума ми.

    Мъж съм. Пола да облека,
    отдолу пак любов ще се подава.
    Навярно съм с различно ДНК –
    във мен бушува порив да създавам.

    Е, последният стих звучи малко... Затова спирам до тук.
  • Браво!
  • И все пак животът е достатъчно осмислен за жената, когато по пътеката на съдбата
    срещне мъж с онова любовно чувство,
    което ще ощастливи бъдното в децата.
  • Много ми хареса - всичко ! Поздрав, страхотно пишеш.🍀
  • Невероятна правдивост и образност!Поздрави!
  • " Дори да ме погуби този свят,
    аз пак ще се родя. Да го спасявам...👏
    Колко много казваш с тези два стиха, всъщност - всичко! Браво!👍🌹
  • ❤❤❤
Предложения
: ??:??