16.03.2008 г., 20:35

април

945 0 10

 

Прекрачили прага на зимата,

посипани с тънка мъгла,

във този април се разминаха

ръката ми с твойта ръка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
  • Април, април... какво ли пак си пил...
    Хареса ми това!
  • здравей, Ангел! благодаря, че си се зачел в нещата ми; мъглата може да бъде и сол - и то разяждаща понякога
    та така че - знае ли човек в какви метафорични емоционални торнада ще бъде завихрен... та да предвиди как ще се почувства...

    П.С. Не броя сричките - никога. по усет е всичко. не съм чак такъв педант
  • Много са хубави стиховете ти, Герда! Нежни и изящни!
    И това също е едно бисерче!
    "Прекрачили прага на зимата,
    посипани с тънка мъгла,
    във този април се разминаха
    ръката ми с твойта ръка..."

    Но защо "посипани с тънка мъгла" - мъглата не е сол, та да посипва? И може ли посипването да им попречи да се срещнат?

    Според мен това четиристишие ще стане още по-изящно, ако бъде по-свободно, ако не държиш толкова строго на съответствието на броя на сричките. Примерно:

    Прекосили през прага на зимата,
    заблудили се в тънка мъгла,
    в този април се разминаха
    ръката ми с твойта ръка!

    Вторият ред може да има и други редакции: заблудени сред тънка мъгла, потопили се в тънка мъгла и пр. - както си го направиш.

    И няма нужда от многоточието. Наистина този куплет може да е само началото на едно стихотворение, но и сам си е една - много тъжна - но завършена констатация.


  • Харесва ми!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...