16.03.2008 г., 20:35

април

950 0 10

 

Прекрачили прага на зимата,

посипани с тънка мъгла,

във този април се разминаха

ръката ми с твойта ръка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
  • Април, април... какво ли пак си пил...
    Хареса ми това!
  • здравей, Ангел! благодаря, че си се зачел в нещата ми; мъглата може да бъде и сол - и то разяждаща понякога
    та така че - знае ли човек в какви метафорични емоционални торнада ще бъде завихрен... та да предвиди как ще се почувства...

    П.С. Не броя сричките - никога. по усет е всичко. не съм чак такъв педант
  • Много са хубави стиховете ти, Герда! Нежни и изящни!
    И това също е едно бисерче!
    "Прекрачили прага на зимата,
    посипани с тънка мъгла,
    във този април се разминаха
    ръката ми с твойта ръка..."

    Но защо "посипани с тънка мъгла" - мъглата не е сол, та да посипва? И може ли посипването да им попречи да се срещнат?

    Според мен това четиристишие ще стане още по-изящно, ако бъде по-свободно, ако не държиш толкова строго на съответствието на броя на сричките. Примерно:

    Прекосили през прага на зимата,
    заблудили се в тънка мъгла,
    в този април се разминаха
    ръката ми с твойта ръка!

    Вторият ред може да има и други редакции: заблудени сред тънка мъгла, потопили се в тънка мъгла и пр. - както си го направиш.

    И няма нужда от многоточието. Наистина този куплет може да е само началото на едно стихотворение, но и сам си е една - много тъжна - но завършена констатация.


  • Харесва ми!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...