Mar 16, 2008, 8:35 PM

април

  Poetry » Other
947 0 10

 

Прекрачили прага на зимата,

посипани с тънка мъгла,

във този април се разминаха

ръката ми с твойта ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!
  • Април, април... какво ли пак си пил...
    Хареса ми това!
  • здравей, Ангел! благодаря, че си се зачел в нещата ми; мъглата може да бъде и сол - и то разяждаща понякога
    та така че - знае ли човек в какви метафорични емоционални торнада ще бъде завихрен... та да предвиди как ще се почувства...

    П.С. Не броя сричките - никога. по усет е всичко. не съм чак такъв педант
  • Много са хубави стиховете ти, Герда! Нежни и изящни!
    И това също е едно бисерче!
    "Прекрачили прага на зимата,
    посипани с тънка мъгла,
    във този април се разминаха
    ръката ми с твойта ръка..."

    Но защо "посипани с тънка мъгла" - мъглата не е сол, та да посипва? И може ли посипването да им попречи да се срещнат?

    Според мен това четиристишие ще стане още по-изящно, ако бъде по-свободно, ако не държиш толкова строго на съответствието на броя на сричките. Примерно:

    Прекосили през прага на зимата,
    заблудили се в тънка мъгла,
    в този април се разминаха
    ръката ми с твойта ръка!

    Вторият ред може да има и други редакции: заблудени сред тънка мъгла, потопили се в тънка мъгла и пр. - както си го направиш.

    И няма нужда от многоточието. Наистина този куплет може да е само началото на едно стихотворение, но и сам си е една - много тъжна - но завършена констатация.


  • Харесва ми!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...