Аз
Аз чувам, даже и в тихото.
Бях тишината по устните
и късах ти думите сприхаво,
примесени с блудкави вкусове.
Аз ровя, даже и в мислите.
С ръкавици, извезани с минало.
Понякога крия се в миглите.
Между тях заспивам на сигурно.
Аз пълня, даже и празното.
Запълних сърцето ти... с мен
и пулсирам в теб неизказано.
Събуждам те в скучния ден.
Аз виждам, даже и в нощите.
Очите ми свикнаха с тъмното.
По-лесно събирам ти прошките
и съм чиста, различна по съмнало.
Бях тишината по устните
и късах ти думите сприхаво,
примесени с блудкави вкусове.
Аз ровя, даже и в мислите.
С ръкавици, извезани с минало.
Понякога крия се в миглите.
Между тях заспивам на сигурно.
Аз пълня, даже и празното.
Запълних сърцето ти... с мен
и пулсирам в теб неизказано.
Събуждам те в скучния ден.
Аз виждам, даже и в нощите.
Очите ми свикнаха с тъмното.
По-лесно събирам ти прошките
и съм чиста, различна по съмнало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
