23.03.2022 г., 11:49

Бог в нас

1.4K 12 18

„Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той всъщност ни гледа отвътре“ Жилбер Сасборн

 

И молим се, и молим се, и молим.

На разпнатия Бог се молим в църква

и мислим си, че гледа ни отгоре,

но всъщност той е нас, и е объркан.

 

Искра от себе си е дал на всеки

да вярва, да обича, да прощава.

Но вярата в доброто май олеква,

а обичта и прошката се давят

 

в морето от поквара и цинизъм,

които заразяват с мрак душите.

Искрата се превръща в егоизъм,

сърцата спят, с дебел пашкул обвити.

 

Но не преставаме да му се молим

и свещи да му палим, да го търсим.

Какво очакваме? Какво да стори?

Изкупи всички грехове с кръвта си.

 

Глупаци сме, глупаци сме, глупаци!

Затуй ни е направил да сме смъртни.

Изпраща ни по пътя много знаци.

Живее в нас и гледа ни отвътре.

18.03.22

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...